Да бъда честен, но не помня кога беше последният път, когато гледах тенис. Със сигурност никога съм го гледал с такова напрежение и желание нашият да победи. Григор Димитров определено даде всичко от себе си, за да ни държи на ръба на стола, но за съжаление не му достигнаха малко късмет и може би търпение, за да победи Надал, който има около десетина години повече опит от него. Повече за срещата може да прочетете на страница 51. През цялото време на този мач обаче нашите фенове не спираха да подкрепят Гришо. И дори да бяха съвсем малко на многохилядния стадион, успяха да надвикат всички. Също като през онова легендарно футболно лято в САЩ на 1994-та. И тогава, и сега българите по трибуните успяха да привлекат вниманието на телевизионните коментатори. Facebook се изпълни със статуси с пожелания за успеха на Григор Димитров (аз лично пуснах два такива). Като цяло сме силни да подкрепяме силните на деня. Но помните ли кога беше последният път, когато поднесохте цвете на паметника на някой от силните хора от миналото ни? Тези, които всъщност са създали онези моменти, които ни карат да се чувстваме горди от историята ни. Чиито думи и послания не бива да забравяме. Сигурно отдавна не сте. И аз не съм. Най-много да пуснем по някой статус във фейса, когато по телевизията ни напомнят за нечия годишнина.

Ако живеете в Америка, винаги може да се извиним с това, че няма къде да поднесем цвете. Макар и да има няколко такива места. Но това може скоро да се промени, поне в града с най-много българи тук. Общността в Чикаго започва поредица от срещи за създаването на мемориален парк с алея, в която да бъдат поставени паметници на именити българи като Васил Левски и Алеко Константинов. Още за проекта може да прочетете на страница 20. Дали ще успеем да се обединим около тази идея и да я финансираме, предстои да разберем. Наскоро се чудех дали днешната ни общност може да се събере и обедини около купуването на българска църква или друга подобна идея. Защото въпреки всички раздори и скандали, съдебни дела и лични  драми само преди 20-30 години българите в Чикаго успели да купят две църкви с общи усилия, дарения и вероятно с лишения. Дали днес, в началото на 2014-а, може да направим нещо такова? Да не бъда лош пророк, но проектът за паметник на Левски е от няколко години - писахме за него още в един от първите броеве на BG VOICE преди почти три години. И досега резултат няма. Дано този път успеем да направим нещо добро, което да представи страната ни пред жителите и гостите на Чикаго. И да заявим гордото си и силно присъствие тук.