Във Facebook има един наш читател, Тодор Пенушев, който редовно ни пита защо отразяваме толкова детайлно тези протести, като те не обхващат други градове в България и според него не били масови. Кратко му отговорих, че го правим, защото ги подкрепяме.

Това не са протести за или против партия или лидер (макар че липсата на такъв е неприятен факт), нито за сметките за ток, нито за гора или парк. Това са протести против липсата на принципи, правила, морал и етика в българската политическа действителност. Те са протести срещу наглостта, безочливото и алчно срастване на престъпността и властта в една симбиоза, която наричаме мафия. Мафия, която вече 24 години е яхнала страната ни.

Тодор Пенушев обаче е прав в едно, което написа под една от статиите ни - тези протести наистина дават шанс при нови избори Бойко Борисов и компания да се върнат на власт. Същите хора, които направиха толкова силен, могъщ и зловещ Делян Пеевски и хора като него (политически Франкенщайни, както ги определят протестиращите).

Ето защо е важно преди това правителството да си отиде, да бъдат приети промени в Избирателния закон, които най-малкото да дадат възможност независими хора, личности, без политическа обвързаност да имат реален шанс да станат депутати.  Защото в момента на улицата са онези хора, които не виждат себе си представени в парламента. Това според някои са т.нар. сини избиратели, които през годините гласуваха за СДС, ДСБ и други десни отломки. В този парламент дясна партия няма.

Докато пиша тази колонка, телевизиите в България показват как десетки полицаи не могат да опазят депутатите от народната „любов" и летящите към тях яйца и домати. Те, естествено, минаха в сряда през работното си място, но не бяха достатъчно и си тръгнаха, без да са свършили нищо. Най-често депутатите обясняват, че с викове нищо не се постигало и не ставал диалог. Но май не чуват скандиранията „Оставка" - дума, която, както отбелязва Иван Бедров на страница 24, не идва от корена на думата „оставам".

Явно тези хора не искат или са толкова скопени, че не чуват и не схващат посланието на хората на улицата. И макар протестите да не са толкова масови, както биха изисквали едни такива принципни искания, е добре да намерим начин да ги подкрепим и тук. Миналия уикенд беше направен плах опит за това в Чикаго, Сан Франциско и Торонто. Тази събота и неделя ще има втори опит и се надявам този път да бъдем повече и по-мощни. Кога и къде може да се включите, вижте на страници 10-11. А ако вие знаете за друго такова събитие в Северна Америка, пишете ни на нашите мейли и във Facebook. А дотогава - #ДАНСwithme non stop.

Приятно четене,

Ясен