Как обичаме патриотичните заигравки. Те обикновено са някакви бури в буркан - бързо се вдигат, бързо падат и само създават облак от прах, в който нещо успява да се скрие, докато ние се дивим по поредния скандал от деня. Поредният дойде от един руски депутат, дошъл в България по покана на т.нар. патриоти от "Атака" и Волен Сидеров - онези, финансираните от Кремъл, но крещящи под масата колко трябва да сме независими от Запада, ЕС и САЩ, обаче васални на Москва. За тия пънове след малко.

Но първо към добрата новина. България и Македония вече са много близо до договор за добросъседство. Това обявиха премиерите на двете страни - Бойко Борисов и Зоран Заев. Като добро начало ще е предстоящото на 2 август съвместно празнуване на Илинден. Вероятно тогава ще бъде подписана и двустранната спогодба. Заев посети Паметника на Цар Самуил в София, а Борисов ще е в Македония за Илинден. И двата жеста крият политически рискове за държавните лидери. В Скопие пък улица ще бъде кръстена на първия ни демократичен президент Желю Желев, а в София - на втория македонски държавен глава Борис Трайковски. 

Това е наистина страхотна стъпка към твърде закъснялото нормализиране на отношенията между двете страни и народи, които имат общи корени и история. Да, винаги ще има моменти и личности от миналото, за които ще спорим. В крайна сметка историята на Балканите е толкова смесена, а после и преиначавана по времето на комунизма за нуждите на деспотичния режим. Но бъдещето ни е отново общо - в обединена Европа. Границите са начертани на картата, но стават все по-неважни и невидими в свободното движение на хора, стоки и идеи, култура и ценности.

Но за да е възможно това, е нужно взаимно уважение, както написа политологът Огнян Минчев във Facebook. "Добросъседство има само там, където има взаимно уважение и взаимни интереси. Но без уважение интересите често са загърбени в полза на нечии чужди интереси", пише Минчев и съветва всички да се въздържат от непремерени думи и дори шегички, които могат да бъдат използвани от трети страни, които нямат интерес от добри съседски отношения на Балканите. Като "братска" Русия например.

Сигурно помните как на 24 май другарят Путин съвсем небрежно подметна след среща с македонския президент Георге Иванов, че "писмеността дойде при нас от македонската земя". Думите на бившия КГБ агент, разбира се, не бяха случайни и отново целяха да увеличат напрежението между България и Македония с надеждата, че може би ще потърсим помощ от Москва за разрешаването му. Но очевидно може и без тях.

А само преди няколко дни друг руски герой реши да се изкаже по темата, и то, докато е на наша земя. Бойко Борисов отказа уговорена среща с шахматиста и депутат Анатолий Карпов след негово изказване, че кирилицата идва от византийските земи. „В Русия знаем, че кирилицата идва от Византия", обяви в интервю за bTV Карпов. След като го чул, премиерът отменил срещата. Политическият шах явно не се удава на Карпов. А Борисов можеше и да го изгони от страната. Персона нонграта е подходящият дипломатически термин за това. Но шах и мат за руските интереси на Балканите ще са отлични и близки отношения между съседите в региона. И това става с взаимно уважение.