Един от забавните статуси във Facebook тази седмица звучи така - „БТК става „Вивател", „Глобул" става „Теленор". Само от националния нищо не става." И с право феновете са разочаровани от невероятно слабото представяне на футболистите ни. Дори и срещу отбора на Малта. Не съм проверял този факт, но противниците ни не са отбелязвали гол от 3 години, а това им беше първата точка в квалификационната група за Евро 2016, което явно нашите национали ще гледат като нас - по телевизора.  Дали Любо Пенев ще си подаде оставката като треньор или не е без особено значение. Защото един отбор се прави от футболисти.

Равният с Малта завърши лошата спортна седмица след бързата и брутална загуба на Кубрат Пулев от Владимир Кличко в петия рунд. Истината е, че само килограмите и силовата подготовка спасиха Кобрата от далеч по-бърз нокаут. Но битката между двамата продължава и до днес - чрез размяната на думи и обиди. Най-вече от страна на българина, когото в социалните мрежи мнозина приравниха на „национален герой" и „обединител". Истината е, че бързо и лесно хората повярваха във възможността на Пулев да бие Кличко. След толкова негови изхвърляния как ще го смачка, защото украинецът се биел като „момиченце". След нападките, че бяга от него. И след обвиненията за мафия. Всичко това, добре омазано в псевдонационализъм от медиите в България. Но ако човек беше прочел световните боксови издания и беше погледнал букмейкърските предположения, щеше да разбере, че шансът за победа на Кубрат е нищожен. Според тези анализи - заради техниката, опита и класата на двамата играчи.

Важното е обаче, че един българин наистина успя да се бие на световен ринг за такава титла. Но да го наричаме „национален герой" ми се струва повече от пресилено. Да, той успя да ни накара да гледаме мача заедно (Нова ТВ е отбелязала рекордна гледаемост - 1,8 млн. души са проследили двубоя в късната вечер), но заради поведението си Кобрата остави лошо усещане у западните медии. Вестниците в Германия и Австрия не се изказват особено ласкаво за него и го определят като „арогантен", а коментарите му за Кличко - като „идиотски". Самият световен шампион определи Кубрат като „простак" и изказването му беше цитирано навсякъде в световната преса. А нали знаете - помнят се само думите на победителите.
Медийната драма нямаше да е чак толкова голяма, ако не се добавяше към антибългарския сантимент, който има в държавите от Западна Европа. Нещо, което тук, в Америка, не разбираме, но е факт за сънародниците ни, избрали да живеят там. Непремереното поведение на Пулев оставя горчивия вкус у хората там, че българите са самонадеяни и без уважение. Защото има разлика между това да си самонадеян и самоуверен. И тази разлика е добре позната на всеки, когото бихме окичили с определението „национален герой".