Не че нещо, ама казах ли ви? В миналия брой ви обещах, че султанът премиер Бойко Борисов ще даде заден за реформата в МВР незабавно. Още същия ден нещата започнаха да се случват, докато в неделя вече беше ясно - кабинетът оттегля предложените промени в проектобюджета за догодина, които засягат служителите на МВР и заради които полицаите в цялата страна се вдигнаха на протести. Също както с пенсионната реформа и лиценза за проучвания на шистов газ, които правителството даде на "Шеврон", а след подстрекавани от Русия протести ги отне. Като всеки път, когато някоя болезнена реформа трябва да се случи. Те затова се наричат реформи и в тях много често големи групи от хора страдат за известен период от време, преди нещата да си дойдат на мястото. Но ако не се случат, страда цялото общество и държава за много дълъг период. Така и с тези проектопромени в системата на МВР - бюджетът не може да си позволи привилегиите за униформените и държавата вероятно ще трябва да ореже други пера като здравеопазване, образование, пенсионни и социални плащания. И това в държавата, която е на осмо място в света по брой на полицаи на глава от населението. Информацията е на ООН. Според Евростат България е на второ място в ЕС по разходи за сигурност след Словакия. За миналата година нашата страна е отделила 7% от държавния бюджет. За сравнение - средното равнище в ЕС е около 3,7%.

Колко ни струва МВР - 1 милиард през 2014 г., 1,36 млрд. през тази година, а за 2016 г. са заложени 1,126 милиарда.

Не че момчетата и момичетата в униформа не заслужават добри условия на заплащане и социални придобивки, защото всекидневно рискуват живота си. Но може би трябва да се помисли те да са обвързани с резултатите. Защото според един популярен пост във Facebook в дните около протеста разкриваемостта на най-важните за обикновения човек престъпления като кражби на коли и по домовете е 3-4%. Именно това заедно с арогантното поведение на някои полицаи и ширещата се корупция в КАТ накараха хората да не подкрепят униформените в техните протести.

Но в крайна сметка това няма значение, защото тези неща се решават от премиера. На 10 ноември 2015 г., когато пиша тези редове, е показателно, че такъв тип решения в България се вземат еднолично от премиера и бивш охранител на Тодор Живков - без истинска обществена дискусия и с тънката сметка как да се запази на власт по-дълго време, но без на първо място да се поставя обещственият интерес. Явно 26 години след началото на т.нар. преход и деня, в който диктаторът беше свален от поста си, реална промяна не се е случила. И може би затова в чужбина работят и живеят повече активни българи, отколкото в Родината (виж страници 26-27).

 

Приятен уикенд,

Ясен