Снимки Красимир Михайлов
През 1930 г. до украинското село Вознесенка (днес квартал на град Запорожие), на брега на река Днепър, е отрито съкровище от около 1500 златни апликации и орнаменти, сребърни предмети и голямо количество оръжие. Повечето артефакти са силно обгорели или разтопени, но един от тях - мистичен орел, излят от повече от килограм чисто сребро, е почти изцяло съхранен. Тази сребърна птица оцелява по невероятен начин в годините на Втората световна война, а половин век по-късно ще разбуни духовете в две държави, когато харвардски професор ще разчете на гърдите й името на Аспарух - създателят на Дунавска България. Възможно ли е Аспарух - синът на Кубрат и основател на днешна България, да е погребан във Вознесенка? Нека разкажем историята подред.
Съкровището
Спасителна археологическа експедиция по брега на река Днепър, в района на град Запорожие, организират украински археолози през 1929 г. Причината е, че предстои на това място реката да бъде преградена и да бъде построена колосална водноелектрическа централа, а до нея огромен металургичен комбинат. Преди да дойдат багерите, групата археолози, ръководени от украинския учен Владимир Гринченко, започват спешни разкопки на погребални могили недалеч от речния бряг. Археолозите попадат на защитена с вал и ров правоъгълна площадка с размер приблизително 60 на 30 метра. В средата й има кръгла каменна ограда с диаметър 9 метра, а в кръга - две ями, пълни с обгорени остатъци от бойни доспехи, конски стремена и направени от злато токи, орнаменти, апликации, накрайници за колани и украси на ножници. Всичко това е прободено със забити в купа три прави саби, каквито са ползвали българите през VII-VIII век.
Гринченко старателно описва съкровището, но това, което е открил, или начинът, по който го е описал, явно не се харесват на тогавашния съветски режим, защото археологът и целият му екип са изпратени в Сибир, а намереното от тях е разпиляно в музеите на три града - Харков, Днепропетровск и Запорожие.
Спасението
Много от предметите, описани от Гринченко при Вознесенка, са аналогични с тези от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина (също в Украйна), както и с прабългарски артефакти от днешните български земи. Това кара учените да смятат, че находката е свързана с българите или сроден на тях народ. Първоначално Гринченко и екипът му предполагат, че на това място са погребани вожд и негови приближени, загинали в битка, като телата им са били кремирани, при което ценностите са обгорели. Скоро обаче установяват, че там вероятно няма човешко погребение, а могилата е само поменателна, защото всички кости наоколо са от жертвени животни, а не човешки. Най-силно впечатление на учените правят сребърният орел, върху който има знаци и надписи, и сребърен лъв, който обаче е силно пострадал от огъня. Двете фигури са изпратени в музея в Харков, който тогава бил столицата на Украйна. Уви, започва Втората световна война и при бомбардировка над града германска бомба попада точно в музея и сградата експлодира. С риск за живота си една уредничка влиза в димящите развалини и спасява сребърния орел. Заедно с други ценности той е евакуиран с влак, който отново е бомбардиран от немците, но орелът и този път оцелява, а след войната е върнат в Харков. Уредничката, която го е спасила, продължава да го пази до 1983 г., когато със сила го изтръгват от ръцете й, за да го изпратят в Запорожие, разменяйки го по волята на началник от Харков срещу скитска находка. В момента сребърният орел стои заключен в каса в мазето на музея в Запорожие и не се показва на посетители. Аз имах честта да го държа в ръцете си и питах управата на музея защо не го излагат във витрина, а те ми отговориха, че бил прекалено ценен и се страхували да не бъде откраднат. Защо обаче отделям толкова внимание на този орел? Защото той може би крие връзка на находката с хан Аспарух от рода Дуло.
Орелът
Сребърният орел е висок 13,2 и дълъг 21 см. Птицата се бори със змия, която се опитва да го захапе. На гърба му стърчат 12 странни пъпки. На опашката има надпис с гръцки букви, който не се чете, защото е повреден, а на крилото му - трилистник, който се смята за династически знак на рода Дуло, и гръцки надпис „ΔΟΧ". На гърдите на орела е издълбан сребърен монограм, подобен на тези върху пръстените на кан Кубрат. Археологът, който го открил - Владимир Гринченко, разчита върху монограма името „ПЕТРОС", четейки отляво надясно. Години по-късно обаче друг украинец - професорът от „Харвард" Омелян Прицак, ще разчете същия монограм като „ЕСПОР", четейки този път отдясно наляво. А Еспор (също и Испор, Есперерих, Исперих) е името на кан Аспарух, както се споменава в старобългарската книжнина. Хипотезата, че кан Аспарух е загинал в битка с хазарите и вероятно е погребан в района на Днепър, докъдето се е простирала България по негово време, е изказана още през 70-те години на миналия век от проф. Станчо Ваклинов. То се основава на анонимен български апокриф от XX в., който разказва за Испор цар, който приел Българското царство, създал градовете Дръстър и Плиска и след като управлявал дълго, загинал във война с измаилтяните (хазарите) на Дунав. Хипотезата е, че битката срещу хазарите, при която Аспарух загинал през 700 или 701 г., се е разиграла всъщност не на Дунав, а на Днепър, където тогава е минавала границата ни с Хазарския каганат. Откриването на съкровището при Вознесенка, датирано от същото време, ни дава и точно място, където може да се е състояла тази битка. На този етап това е само предположение, лансирано от няколко учени и добило популярност през 90-те години след публикации на журналиста от БНТ Георги Костов. Тази хипотеза звучи примамливо заради възможността да се запълни една голяма празнота в българската история - фактът, че от всичките 19 владетели, управлявали България преди покръстването, ние не знаем къде е погребан нито един.
Беркутът
Най-добрият ни прабългарски археолог проф. Рашо Рашев беше убеден, че съкровището от Вознесенка, както и това от Малая Перешчепина са български. Но проф. Рашев бе категоричен, че във Вознесенка няма погребение, а само поменателно съоръжение, издигнато в памет на високопоставен български аристократ от времето на Велика България. Ако академик Прицак правилно е разчел монограма, този аристократ е кан Аспарух. А името Еспор според Прицак идва от ирански и означава Орел. Според орнитолози сребърна птица от Вознесенка е Aquila chrysaetos, известен в България като златен или скален орел, а в Азия наричан беркут. Има предположения, че беркутът е бил свещена птица за древните българи. И днес в районите на Централна Азия, където някои учени търсят прародината на българите, беркутите се използват за лов на зайци, лисици и дори вълци. Орелът е бил свещен и за римляните и е стоял на върха на щандарт пред много легиони по време на битка. Тази традиция дава основание да се допусне, че орелът на Аспарух е бил пленен от него при война с Византия, а монограмът е добавен впоследствие. Дали това е така не знаем със сигурност. Знаем обаче тъжния факт, че съкровището от Вознесенка е още едно от българските съкровища, които се намират извън България, разпиляно е в различни хранилища и нищо от него не се показва на публиката.
Пламен Петков, [email protected]
