Миналата година ледниците в света са се топили с драматична скорост и спасяването им на практика е загубена кауза, съобщи ООН.
Показателите за изменението на климата отново достигат рекордни стойности, се казва в изявлението.
Последните осем години са били най-топлите, регистрирани някога, а концентрацията на парникови газове като въглероден диоксид е достигнала нови върхове, съобщи Световната метеорологична организация към ООН.
"Морският лед в Антарктика спадна до най-ниската си рекордна степен, а топенето на някои европейски ледници буквално надхвърли границите", изтъкна СМО, представяйки годишния си преглед на климата.
Нивото на морската вода също е рекордно високо, като в периода 2013-2022 г. се е покачвало средно с 4,62 милиметра годишно - два пъти по-бързо, отколкото в периода 1993-2002 г.
Рекордно високи температури бяха регистрирани в океаните - там, където се озовава около 90 процента от топлината, задържана на Земята от парниковите газове.
В Парижкото споразумение от 2015 г. страните се споразумяха да ограничат глобалното затопляне до "доста под" два градуса по Целзий над средните нива, измерени между 1850 и 1900 г., и до 1,5 градуса, ако е възможно.
Средната глобална температура през 2022 г. е била с 1,15 градуса над средната стойност за периода 1850-1900 г., се казва в доклада.
Рекордните средни глобални температури през последните осем години бяха постигнати въпреки охлаждащото въздействие на продължителното метеорологично явление Ла Нина, което продължи почти половината от този период.
В доклада се посочва, че през 2021 г. концентрацията на парникови газове е достигнала нови върхове.
Прочети още
Концентрацията на въглероден диоксид (CO2) е достигнала 415,7 частици на милион в световен мащаб, или 149% от прединдустриалното ниво (1750 г.), докато метанът е достигнал 262%, а азотният оксид - 124%.
Данните показват, че те продължават да се увеличават и през 2022 г.
Играта с ледниците е загубена
При референтните ледници в света - тези, за които има дългосрочни наблюдения - се наблюдава средна загуба на дебелина от над 1,3 метра между октомври 2021 г. и октомври 2022 г. - загуба, която е много по-голяма от средната за последното десетилетие.
Общата загуба на дебелина от 1970 г. насам възлиза на почти 30 метра.
В Европа Алпите счупиха рекордите по топене на ледниците поради комбинацията от малко сняг през зимата, нахлуване на сахарски прах през март 2022 г. и горещини между май и началото на септември.
"Вече загубихме играта с топенето на ледниците, защото имаме толкова висока концентрация на CO2", заяви ръководителят на СМО Петери Талас.
В швейцарските Алпи "през миналото лято загубихме 6,2 % от масата на ледниците, което е най-голямото количество откакто се води статистика".
"Това е сериозно", каза той и обясни, че изчезването на ледниците ще ограничи запасите от прясна вода за хората и за селското стопанство, а също така ще навреди на транспортните връзки, ако реките станат по-малко плавателни.
"Подобни неща ще бъдат голям риск за бъдещето", категоричен е Талас.
"Много от тези планински ледници ще изчезнат, а също така свиването на антарктическите и гренландските ледници ще продължи в дългосрочен план - освен ако не създадем средство за отстраняване на CO2 от атмосферата."
Проблясъци на надежда
Въпреки лошите новини в доклада, Талас заяви, че има причина за известен оптимизъм.
Той каза, че средствата за борба с изменението на климата стават все по-достъпни, като зелената енергия става по-евтина от изкопаемите горива, а светът разработва по-добри методи за смекчаване на последиците.
Планетата вече не се движи към затопляне от 3 до 5 градуса, както беше прогнозирано през 2014 г., а сега е на път да се затопли с 2,5-3, каза той.
"В най-добрия случай все пак ще успеем да достигнем затопляне от 1,5 С, което би било най-доброто за благосъстоянието на човечеството, биосферата и световната икономика", заяви генералният секретар на СМО.
Според талас, 32 държави са намалили емисиите си и икономиките им все още растат.
"Вече не съществува автоматична връзка между икономическия растеж и нарастването на емисиите", каза той.
В рязък контраст със световните лидери отпреди 10 години, сега "на практика всички говорят за изменението на климата като за сериозен проблем и страните са започнали да действат."
