Едно от най-известните имена в архитектурната индустрия е това на Анджела Данаджиева. Нейното име се споменава рядко в българските медии. Американските издания, специализирани в тази област обаче, не спират да сипят суперлативи по неин адрес и да описват мащабността, прецизността и красотата на проектите й. Българката има принос за изграждане на облика на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд и Ричмънд (в щата Вирджиния). Тя е носител на много награди, сред които и отличие за дизайн от Американското дружество на ландшафтните архитекти. Освен това проектите на Данаджиева се изучават в различни университети. Сънародничката ни, която днес е на 88 години, идва в Америка през 60-те години на миналия век. Тогава тя печели конкурс за цялостно преустройство на един от централните площади в Сан Франциско – Сивик плаза. Това я среща с един от най-реномираните американски архитекти Лоурънс Халприн. С него българката реализира над 20 съвместни проекта. Данаджиева е внучка на бележития ни държавник и министър в четири правителства след Освобождението Димитър Христов, основал лесотехническото образование у нас. Тя завършва УАСГ и

отначало работи като дизайнер на декори за филми Фонтанът „Айра Келър“ в Портланд

в киноцентър „Бояна“. Лентата „Пленено ято”, в която взема участие, е отличена със „Златна роза”. В архитектурата я въвежда баща й, който бил в ръководството на голяма столична проектантска организация. Преди блестящата си кариера от тази страна на океана Данаджиева завършва и Академията за изящни изкуства в Париж и също така печели награда от кубинското правителство за изграждане на паметник "Мемориал на победата". Наградата е връчена лично от Фидел Кастро. След като спечелва конкурса в Сан Франциско, Данаджиева получава покана от Лоурънс Халприн да работи с него. Така двамата осъществяват една от значимите урбанистични промени на Сивик плаза пред сградата на центъра на Обединените нации (United Nations Civic Center), където през 1945 г. е основана и самата организация. "Когато дойдох в Америка, бях много млада. Можете да си представите, че не ми беше лесно. Но аз съм преди всичко архитект и затова мисълта ми беше и продължава да е заета най-вече с въпроси за връзката между нещата, между формите", казва Данаджиева в едно от малкото си интервюта. Преустройство на Сивик плаза включва полагане на плочки на площ от повече от 10 хил. кв. м, създаване на тревна площ от поне 2 хил. кв. м, поставяне на пейки и лампи, както и построяването на фонтан. Строителството на грандиозния тогава проект започва през януари 1975 г. и е приключено през юни същата година. Друго голямо постижение на Данаджиева и Халприн е паркът "Фрийуей" (Freeway) в Сиатъл, създаден през 1976 г. Той е разположен над магистралата Interstate 5 и свързва жилищната част с центъра, което

води до нови инвестиции в града

с изграждането на модерни хотели, жилищни и офис сгради. Българката е автор на каменните скулптури, а внушителният фонтан е дело на Халприн, но със значителен принос от нейна страна. "Проектът струваше 22 млн. долара и оживи града значително", казва Данаджиева. През 1990 г. тя добавя към парка и търговски център (Washington State Convention and Trade Center). Данаджиева е сочена и за съавтор (с Халприн) на фонтана "Айра Келър" в Портланд, подобен на този в Сиатъл. В Индианаполис и Ричмънд, Вирджиния, тя оставя отпечатък в оформянето на ландшафтната структура на два големи парка – White River State Park в Индианаполис и James River Park Systems в Портланд. Тях тя прави в съдружие с покойния си съпруг Томас Кьониг, също архитект. Освен уменията си в урбанистичните пейзажи Данаджиева изумява специалистите с дизайна си на къщи. Тя проектира домовете на Джеръми Айрънс и Доли Партън. За жилището на Айрънс, което спокойно може да се определи като дворец, тя казва, че представлява "симфония от светлина и пространство с естествена и органична среда от вода, камък и положителна енергия". Имението струва 7 млн. долара. Дизайнът на залата “Марин ветеранс мемориъл” в Сан Рафаел също е на Данаджиева. “В нейния покрив вплетох елементи, които да приличат на лаврови венци в памет на загиналите”, споделя сънародничката ни.