Военната икономика, която подхранва пълномащабната война на Русия срещу Украйна от 45 месеца насам, се финансира от износа на петрол и газ от Москва. Според критиците това се случва заради нежеланието на Запада, както и от незаинтересоваността на Китай и Индия да затворят напълно кранчето.
Сега САЩ заедно с ЕС и Великобритания насочиха вниманието си към някои от най-големите руски нефтени и газови компании и техните разрастващи се мрежи от дъщерни и свързани дружества.
На 22 октомври Министерството на финансите на САЩ обяви, че налага санкции на държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“ – двете най-големи нефтени компании в Русия, чийто износ допринася в голяма степен за попълването на хазната на Кремъл, пише Майк Екел за "Свободна Европа".
Ден по-късно Брюксел наложи санкции на „Роснефт“ и „Газпромнефт“, друга голяма петролна компания, която е дъщерно дружество на контролирания от държавата газов гигант „Газпром“.
„Това са много големи санкции – срещу двете им големи петролни компании“, каза американският президент Доналд Тръмп в Белия дом на 22 октомври и описа санкциите като „огромни“.
Дали ще проработи? Дали включването на „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък ще изчерпи военната машина на Русия?
Не веднага.
Какво се очаква да стане?
„Мисля, че краткосрочното въздействие на тези санкции ще бъде ограничено“, заяви Александра Прокопенко, бивш съветник в Руската централна банка, а сега анализатор в Карнеги Русия Евразия Център в Берлин.
„И двете компании вероятно са се подготвяли за тях. Освен това значителни обеми от износа на петрол са деноминирани в юани и рубли, така че не очаквам драматично въздействие върху бюджета“, каза тя.
Санкциите са първите значителни мерки, предприети от администрацията на Тръмп, казва Мария Шагина, изследовател в Международния институт за стратегически изследвания в Берлин. Тя добавя, че това отразява неудовлетворението от „тактиката на забавяне“ на Русия в усилията да се ограничат или прекратят боевете в Украйна.
По думите ѝ тепърва трябва да се види колко сериозно администрацията на Тръмп ще прилага мерките. Тя дава за пример буферния период от един месец, в който санкциите ще влязат в сила.
„По-важното е да се види дали Министерството на финансите на САЩ ще предприеме екстериториален подход и ще наложи вторични санкции на китайски и индийски субекти, включително финансови институции“, казва Шагина.
Дженифър Каванау, старши научен сътрудник в „Defense Priorities“, вашингтонски център за стратегически изследвания, казва, че се съмнява, че санкциите ще имат значителен ефект върху войната в Украйна.
„За Путин тази война е екзистенциална“, каза тя. „Той показа, че е готов да понесе значителни разходи, за да постигне целите си, изразени в загуба на руски човешки животи и икономически и военни разходи. Последната серия от санкции няма да промени този разчет.“
Картата на Китай (и Индия)
От инвазията през февруари 2022 г. Русия се превърна в най-санкционираната страна в света.
Икономиката ѝ обаче опроверга прогнозите на онези, които очакваха Москва да се подчини, след като ѝ свършат парите, рублата се срине или хиперинфлацията се ускори.
Икономиката наистина се забави, но това е резултат главно от политическата интервенция: Централната банка повиши лихвените проценти, за да овладее галопиращата инфлация. Правителството наскоро обяви увеличение на данъците, за да поддържа приходите.
Междувременно Москва категорично не е отстъпила от военната си машина, дори и след огромния брой жертви.
Прочети още
Западните санкции се оказаха по-пропускливи и по-малко ефективни, отколкото експертите се надяваха. Това позволи на Москва да продължи да продава петрол и газ на жадните китайски, индийски, турски и други купувачи.
Според Международната енергийна агенция през септември Русия е спечелила 13,35 милиарда долара от износ на суров петрол и гориво, което е значително по-малко от юли. Спадът се дължи главно на ограниченията върху износа: украинската кампания с дронове беше насочена към руските рафинерии и тръбопроводи и намали с до 30% рафиниращия капацитет на страната.
Санкциите бяха отслабени и от Европа, където някои страни – Словакия и Унгария – продължават да купуват руски петрол. Други като Холандия, Франция и Белгия – продължават да купуват руски втечнен природен газ (LNG). Продължава да работи и газопроводът „Турски поток“.
Тръмп критикуваше Европа за това.
„Те финансират войната срещу себе си. Кой по дяволите е чувал за такова нещо?“, каза той в реч пред ООН миналия месец. „Те трябва незабавно да прекратят всички покупки на енергия от Русия. В противен случай всички губим много време.“
Повечето европейски страни преустановиха вноса на руски суров нефт през 2022 г., а през следващата година – и на бензин и рафинирани продукти. Европейският съюз обяви, че ще преустанови вноса на руски втечнен природен газ до края на 2026 г. Блокът наложи санкции и на повече от 20 китайски и други чуждестранни фирми, свързани с вноса на руски нефт.
Като допълнително смекчаване на санкциите идва и фактът, че „Роснефт“ и „Лукойл“ имаха време да изградят алтернативни системи и вериги за доставки.
„Ефективността на санкциите ще зависи от прилагането им и силата на съюзите на САЩ“, казва Лесли Палти-Гузман, експерт по енергетика и основател на консултантската фирма Energy Vista. „Руските компании са усвоили избягването на санкции, но западните технологии следят отблизо прехвърлянията от кораб на кораб, фалшифицирането и потенциалните купувачи.“
Новите санкции „определено ще бъдат смекчени от мерките за защита от санкции, които са предприели не само „Роснефт“ и „Лукойл“, но и техните купувачи“, казва Рейчъл Зиемба, изследовател в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон.
„Те със сигурност ще имат някакъв ефект, по-голям от този на европейците, действащи самостоятелно, но реалното им въздействие ще зависи от готовността на САЩ не само да заплашват с вторични санкции чуждестранни финансови институции и пристанища, но и да ги наложат“, каза тя.
Не е ясно как точно ще реагират Индия и Китай – най-големите купувачи на руски петрол, но има индикации за промяна. Редица китайски и индийски компании се отказаха или значително ограничиха вноса на руски петрол часове след обявените от САЩ санкции.
„Ню Делхи е много по-податливо на заплахите и се очаква да прекрати операциите. Въпреки това ще бъде по-трудно да се изплашат китайските рафинерии, които са по-малко интегрирани в глобалните енергийни пазари“, казва Шагина.
