В годините, когато е бил агент Сава на Държавна сигурност
,,Сами можете да си изберете кола, автобус, каруца, влак или ракета носител, която да ви изведе до Европа. Но не за да миете чинии. А да разгърнете всичките си възможности. Аз, като бях студент, след всеки изпит си мислех, че вече съм станал специалист. Тинтири-минтири! Не се надявайте на образованието, самообразовайте се. Изпреварвайте собствените си очаквания и възможности. Европа не е България - там е 450-милионен пазар! А с това, на което ви учим тук, трудно можете да се конкурирате там. Затова нашата основна задача днес е да вдигнем равнището, така че да можете са сте конкурентни. И да преодолеете това изоставане. Вие нямате вина за него. Вината е наша и на предишното поколение. Трябва да ви създадем стартова площадка за развитие и да можете да сте пълноценни и да печелите навсякъде. А не да мизерствате с ниски заплати. Особено сега е нормално да искате да се наслаждавате пълноценно на живота. Аз на толкова години още не мога да му се насладя. Животът е сладък,
не стига. Живее ми се, мамка му стара!
Чувам, че един от вашите лидери отишъл в ГЕРБ. Имайте критерии за хората, преценявайте ги! Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го. Изобщо не ми пука. Но въпросът е много сериозен. Има една наука, имиджология се казва. Знаете ли какви чудеса прави тя? Как се казваш ти? Айнур, за един месец мога да ти направя такъв готин имидж, че няма сама да се познаеш. Кой тук изучава философия? Никой? Много сте зле, бе! Няма тогава да ви говоря за имиджология. ДПС има реално присъствие във властта. Въпрос на време е тази щафета да се предаде във вашите ръце. Ако не сте готови, ще се изпортите на втората или третата крачка. Дали вашите преподаватели са ви подготвили за това? Съмнявам се. Трябва да мислите не за днес, а за утре, за след месец. Това е изпреварващо развитие. Аз съм пример за него. От едно загубено село съм. А сега съм богат човек. Политик съм. Мога да се занимавам с бизнес. Мога и с космонавтика да се захвана, ако искам. Но не казвам, че е лесно. Има една турска поговорка: ,,Ако животът беше толкова прекрасен, когато се раждахме, нямаше да плачем." Сигурно си мислехте, че ще ви агитирам: ,,Юруш на маслините, там е врагът, да дойдат танковете." Не, скъпи приятели. Пожелавам на всеки от вас да намери своята ракета носител. Не само чрез и във ДПС."
Това е Ахмед Доган, какъвто широката публика рядко може да види. В импровизирана реч пред студенти от младежкото ДПС в Шумен през 2007 г. - пак в навечерието на евроизбори. 7 години по-късно Доган не обикаля по страната да прави кампания. Поканените тези дни на 60-годишнината на почетния председател на ДПС, разбира се, бяха много повече. Но още повече са тези, които само мечтаят за такава покана. Защото въпреки оттеглянето от активната политика Доган продължава да е човекът, до когото всички се домогват, когото ласкаят, мразят и от когото се страхуват. Или както казват и враговете му - най-големият политик на българския преход. Фактът, че Лютви Местан е настоящият председател на ДПС, само потвърждава това.
Доган се оказа единственият партиен лидер, който съумя да подготви и наложи такъв свой наследник, че да стабилизира още повече, вместо да отслаби партията си. Да създаде свой образ и подобие, за да му повери ДПС. Вероятно опитът за покушение на Октай Енимехмедов разтърси Доган не толкова със самия акт на нападението, колкото с помрачаването на този дълго подготвян момент на оттегляне и предаване на щафетата на Местан. Но пък бе идеалният повод почетният председател оттогава да потъне в пълно медийно мълчание.
И Иван Костов - единственият лидер, който се съизмерваше с Доган, докато накрая го закичи с титлата "проклятието на България", също потърси свое подобие за наследник. Но от това бутиковото вече ДСБ не стана по-силно, нито Радан Кънев - по-разпознаваем за широката публика. Играчът от този ранг вляво - Георги Първанов, който след ,,оттеглянето" си в президентството също за известно време продължаваше да има пълен контрол над партията, днес е изключен от БСП. Посоченият от него за наследник Сергей Станишев първо се еманципира от своя ментор, а после го ,,изяде", вместо да го възпроизведе. Царят днес е аристократичен пенсионер, а някогашната му партия - невидима. При Бойко Борисов пък въпросът за копия и наследници очевидно е напълно несъстоятелен.
Доган успя точно защото е пример за ,,изпреварващо развитие", както сам обяснява.
За разлика от доста първосигналния Борисов, който действа с 6-о чувство и почти животинския си политически инстинкт дори когато ,,случайно" изпуска реплики, създателят на ДПС преобръща социологически прогнози. Така и не стана ясно например наистина ли бе теч на информация прословутото му изказване в Кочан за инструмента и порциите на властта, което помогна на ГЕРБ да спечели парламентарните избори. Но точно подобни реплики показват едно от най-отличителните качества на Доган - не му пука да каже публични истини, които останалите свенливо премълчават. Ако оставим настрана другия план, репликата му за обръчите от фирми също бе непукистко назоваване как се случват нещата в българската политика.
Не му пука да е нагъл - ако искам, и летяща чиния ще си купя (,,Ако искам, и с космонавтика мога да се занимавам"). Не намира за нужно да се обяснява, че не ходи в парламента. Не му пука да се ожени и разведе три пъти и да официализира връзката си с 30 години по-млада манекенка. Не му пука да нарече Бойко Борисов ,,пухльо" пред камери. Всички знаят, че е гадняр, но му завиждат и искат да са като него. На всичкото отгоре пуши, пие, женкар е, стои до сутринта и се занимава с най-амортизиращата дейност - политиката, а определено не изглежда на 60, колкото навърши на 30 март. Част от този цинизъм на Доган е и - меко казано - нетрадиционното му чувство за хумор в политиката. Израз на което бе и това след 20 години гънене на куп парламенти и правителства точно агент Сава да прокара закона за досиетата.
Известно е и увлечението му по истории с поучителен край, с които могат да се свържат възходите и паденията на различни знакови през годините лица от ДПС.
При всички тези сюжети впечатлява хладнокръвието на Доган. Казват, че след атентатите на турското националноосвободително движение в България в средата на 80-те следователят, който провеждал разпитите му във Варна, бил впечатлен от бързия му и комбинативен ум, както и от желязната му психическа устойчивост. Сигурно това е дало повод на Държавна сигурност да даде начален тласък на турчина от Дръндар. В досието на Доган е пълно с доноси, писани от него, заради които някои като Касим Дал го наричат предател. Хиляди други обаче вярват, че така е превземал тоталитарната система отвътре. И със сигурност сред тях има такива, които биха дали живота си за лидера.
В ДПС е като в мафията. Впрочем думата ,,като" е излишна. Всички са единни дори когато не се харесват. Има омерта за мълчание, има и странни самоубийства. Има знаци, разгадаеми само за просветените. Превземат територии бавно, стратегически, дългосрочно. За целта работят много, полагат грижи, извиват ръце. Единствените, които инвестират много в млади кадри и образованието им навън. Този, който предаде или просто се издъни, се зачерква завинаги. В същото време обаче няма по-издържана икономическа програма от тази на ДПС, по-последователно изповядвани и защитавани европейски либерални ценности, по-сполучливо избрана като цяло депутатска група в Страсбург. Доган обича да схваща себе си като учен. Твърди се, че от оттеглянето си се занимава именно с академични дела. Не е ясно в коя посока, вероятно вече е загърбил хидроинженерството.
Винаги е имало и подмятания относно научния му потенциал, но при всички случаи на фона на Доган и Местан тезите на повечето от останалите политически фигури звучат семпло. Делегати на партийните конгреси на ДПС оставаха хипнотизирани от конструкции като тази за ,,теоретичната недостатъчност на онтологията", предизвикала концептуална криза в самото философстване, ,,която обаче не е релевантна към диалектиката, теоретично опредметяваща се като редукционистки диалектизъм".
За тях не е важно, че те тези работи не ги знаят, а че Доган ги знае. И че същият този човек може да извика: ,,Живее ми се, мамка му!"
Елица Стоилова
