Легендите за песни или скандирания на агитките са вечни. Тази се е родила от един финт, онази от гол във вратата на вечния съперник. В българския фолклор също има култови песни, които и до днес могат да се чуят на трибуните, които за съжаление все повече оредяват в страната. Но и тези, които не спират да пътуват с любимите си отбори и пълнят сектора в дъжд и пек, не се отказват да бъдат изобретателни.
„Левски" и „Славия" - най-старите отбори в София, имат дълга история на песни и фолклор на публиките.
„Сините" се гордеят с поеми като:
„Въздушната шир на небето е синя и не напразно тя нас завладя.
С любимците двама, Гунди и Котков, тяхната слава света прогърмя.
В игрите децата за „Левски" мечтаят, за славния „Левски" футболен тим.
И старците шапките даже си свалят пред славния „Левски" непобедим."
Или безсмъртната „Синя ода за народа", която рецитира всяко левскарче на 6-7 години.
„България има природни богатства, България има народ несломим.
България има от всичко по малко, но само един „Левски" - футболен тим.
Мъждукат и други тимчета разни, мъждукат, но „Левски" блести.
Опитват се с „Левски" да крачат, те крачат, а „Левски" лети!"
Днес обаче на „Герена" може да се чуят най-вече по-кратки и ударни скандирания, както и няколко нови песни, родили се около юбилейния сезон за 100-годишнината на клуба.
„И само „Левски", оле,
и само „Левски", оле,
и само „Левски", оле,
само „Левски", обичаме те!"
На стадион „Славия" могат да ви разкажат как след един мач на „Андерлехт" през 70-те години, предаван в България, се ражда скандирането „Белите са Андерлехт". Дни след излъчването на европейската победа на белгийците „Славия" бие „Левски" в дербито.
И песента придобива вид:
„Белите са „Андерлехт",
„Левски" е „Фенербахче",
ЦСКА - „Омония",
Локото - „Никозия".
Така цяла София „е поставена на място" с един стих!
Феновете на ЦСКА се гордеят с много нови песни, родили се и набрали скорост през последните години. Най-заразяващата от тях, превърнала се в абсолютен хит на трибуната, е:
„Още от дете,
запали моето сърце,
винаги ще бъда верен,
аз обичам ЦСКА.
Полудяваме, ние сме армейците,
тази безгранична лудост никога не ще умре!"
Но далеч преди организираните ултраагитки и обособени фракции цесекарите имаха поеми за великите победи над „Аякс", „Нотингам" и „Ливърпул".
Подобни на „сините" оди за отбора, Гунди и Котков. Най-големият мач в историята на клубния BG футбол: ЦСКА - „Ливърпул", 2:0 през 1982-ра, е възпят така:
„О, нещастен „Ливърпул"!
Тежък беше жребият пред тебе - ЦСКА ти отреди.
Славата ти той погреба!
Но главите си вдигнете! Тежки сълзи не ронете...
„Интер", „Нотингам", „Аякс" бяха тука преди вас.
Те нарекоха стадиона „гробница за шампиони".
Преместваме се в „Надежда", където времето е мрачно за „Локомотив" - тимът е в окръжните групи. От години там ритъмът се определя от:
„Тракат колелетата, нижат се парчетата!
Пуф-паф! Пуф-паф! Гол! Гол! Гол."
Но Железните бригади, немногобройна, но изключително сплотена и вярна фракция, роди и надъхващото:
„Напред, напред! Железните напред!
Ние винаги със вас сме и ще пееме навред!"
Всички знаем, че в Стара Загора мотото е: „Няма мое, няма твое, светът е Берое!" Но прастарият химн на агитката съдържа и куплет:
„Вечер във града на липите се носят английски викове.
Вечер във града на липите се носят английски викове:
Ееее, зелени богове, цялата земя пред вас на колене."
И завършваме в Пловдив, където песните и страстта са част от преживяването „Ботев"-„Локо".
"Запей с цяло гърло, запей не се щади,
подкрепи отбора с всички сили ти.
И нека да покажем, че в нашите сърца,
По-велик от „Ботев" няма на света!"
Така нарежда мощно жълто-черната трибуна.
„Ако трябва ще умрем, няма да ви предадем,
отбора на нашите сърца, черно-бяла е любовта!
Отбора на нашите сърца, черно-бяла е любовта!"
отвръща агитката на „Локо".
Да, песните на българските фенове не са вероятно със стогодишната история на тези, които ехтят на английските стадиони. Въпрос на традиции и история. Но и тук има страст, както впрочем навсякъде, където има футбол.