Легендите за песни или скандирания на агитките са вечни. Тази се е родила от един финт, онази от гол във вратата на вечния съперник. В българския фолклор също има култови песни, които и до днес могат да се чуят на трибуните, които за съжаление все повече оредяват в страната. Но и тези, които не спират да пътуват с любимите си отбори и пълнят сектора в дъжд и пек, не се отказват да бъдат изобретателни.

„Левски" и „Славия" - най-старите отбори в София, имат дълга история на песни и фолклор на публиките.

„Сините" се гордеят с поеми като:

„Въздушната шир на небето е синя и не напразно тя нас завладя.

С любимците двама, Гунди и Котков, тяхната слава света прогърмя.

В игрите децата за „Левски" мечтаят, за славния „Левски" футболен тим.

И старците шапките даже си свалят пред славния „Левски" непобедим."

Или безсмъртната „Синя ода за народа", която рецитира всяко левскарче на 6-7 години.

„България има природни богатства, България има народ несломим.

България има от всичко по малко, но само един „Левски" - футболен тим.

Мъждукат и други тимчета разни, мъждукат, но „Левски" блести.

Опитват се с „Левски" да крачат, те крачат, а „Левски" лети!"

Днес обаче на „Герена" може да се чуят най-вече по-кратки и ударни скандирания, както и няколко нови песни, родили се около юбилейния сезон за 100-годишнината на клуба.

„И само „Левски", оле,

и само „Левски", оле,

и само „Левски", оле,

само „Левски", обичаме те!"

На стадион „Славия" могат да ви разкажат как след един мач на „Андерлехт" през 70-те години, предаван в България, се ражда скандирането „Белите са Андерлехт". Дни след излъчването на европейската победа на белгийците „Славия" бие „Левски" в дербито.

И песента придобива вид:

„Белите са „Андерлехт",

„Левски" е „Фенербахче",

ЦСКА - „Омония",

Локото - „Никозия".

Така цяла София „е поставена на място" с един стих!

Феновете на ЦСКА се гордеят с много нови песни, родили се и набрали скорост през последните години. Най-заразяващата от тях, превърнала се в абсолютен хит на трибуната, е:

„Още от дете,

запали моето сърце,

винаги ще бъда верен,

аз обичам ЦСКА.

Полудяваме, ние сме армейците,

тази безгранична лудост никога не ще умре!"

Но далеч преди организираните ултраагитки и обособени фракции цесекарите имаха поеми за великите победи над „Аякс", „Нотингам" и „Ливърпул".

Подобни на „сините" оди за отбора, Гунди и Котков. Най-големият мач в историята на клубния BG футбол: ЦСКА - „Ливърпул", 2:0 през 1982-ра, е възпят така:

„О, нещастен „Ливърпул"!

Тежък беше жребият пред тебе - ЦСКА ти отреди.

Славата ти той погреба!

Но главите си вдигнете! Тежки сълзи не ронете...

„Интер", „Нотингам", „Аякс" бяха тука преди вас.

Те нарекоха стадиона „гробница за шампиони".

Преместваме се в „Надежда", където времето е мрачно за „Локомотив" - тимът е в окръжните групи. От години там ритъмът се определя от:

„Тракат колелетата, нижат се парчетата!

Пуф-паф! Пуф-паф! Гол! Гол! Гол."

Но Железните бригади, немногобройна, но изключително сплотена и вярна фракция, роди и надъхващото:

„Напред, напред! Железните напред!

Ние винаги със вас сме и ще пееме навред!"

Всички знаем, че в Стара Загора мотото е: „Няма мое, няма твое, светът е Берое!" Но прастарият химн на агитката съдържа и куплет:

„Вечер във града на липите се носят английски викове.

Вечер във града на липите се носят английски викове:

Ееее, зелени богове, цялата земя пред вас на колене."

И завършваме в Пловдив, където песните и страстта са част от преживяването „Ботев"-„Локо".

"Запей с цяло гърло, запей не се щади,

подкрепи отбора с всички сили ти.

И нека да покажем, че в нашите сърца,

По-велик от „Ботев" няма на света!"

Така нарежда мощно жълто-черната трибуна.

„Ако трябва ще умрем, няма да ви предадем,

отбора на нашите сърца, черно-бяла е любовта!

Отбора на нашите сърца, черно-бяла е любовта!"

отвръща агитката на „Локо".

Да, песните на българските фенове не са вероятно със стогодишната история на тези, които ехтят на английските стадиони. Въпрос на традиции и история. Но и тук има страст, както впрочем навсякъде, където има футбол.