Емблемата на българското председателство
България - най-бедната страна в Европейския съюз - пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз на 1 януари. До юли 2013 година, когато ще бъде сменена от Австрия, България ще отговаря за дневния ред на заседанията на Съвета на ЕС на експертно и политическо ниво и ще председателства всички министерски срещи в Съюза освен заседанията на министрите на външните работи - работата на Съвета по външните работи се ръководи от европейския комисар по външната политика.
Девизът на българското председателство е девизът на самата страна: „Силата е в единството." Но за България няма да е лесно да осигури единство на страните членки на ЕС, особено по някои въпроси, по които между тях има сериозни разногласия, като например миграционната политика и върховенството на закона в Полша. На България й предстои да търси компромис между тях, независимо от незначителната си политическа тежест и последното си място в ЕС по размер на БВП на глава от населението (според данни на „Евростат" през 2016 година България е изоставала с 51% от средното ниво за ЕС по този показател).
България изостава от европейските страни и в реалното индивидуално потребление според данните за 2016 година. За авторитета на страната в Съвета на ЕС не помага и репутацията й на една от най-корумпираните страни в Съюза. В последния доклад, подготвен в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, действащ само по отношение на България и Румъния, Европейската комисия отбеляза, че засега не се наблюдават „убедителни резултати в областите, нуждаещи се от законодателни реформи и решителни действия на правителството, като например борбата с корупцията".
България, както и предшествениците й, обещава да бъде „честен посредник, политически лидер, представител и координатор" в работата на Съвета на ЕС - институция, в която са представени интересите на всички страни членки на Съюза и където се утвърждават законодателните решения на Евросъюза. Българското председателство избра четири приоритетни области за председателството си: задълбочаване на финансово-икономическата интеграция в рамките на Съюза, стабилността и сигурността в ЕС, цифровата икономика (неслучайно еврокомисар по цифровата икономика е представител на България) и европейската перспектива на страните от региона на Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина. Македония, Сърбия. Черна гора и Косово). „България има намерение да използва регионалния си опит и без да насърчава с лъжливи обещания, да подкрепи реформите в страните от региона на Западните Балкани, свързани с процеса на присъединяване към ЕС, както и да изведе този въпрос на първи план в дневния ред на ЕС", пише в програмата за българското председателство. Перспективите за присъединяване на тези страни в ЕС обаче са толкова мъгливи, че едва ли някой взема насериозно обещанията, които им се дават постоянно. С перманентните кризи, които разтърсват ЕС, и при положение че това са бедни страни, които ще искат да потребяват, а не да внасят средства в Съюза, тяхното членство ще стои само на хартия, като вечно обещание, което не е ясно дали някога ще бъде изпълнено, смятат наблюдатели. По-изпълнимо изглежда другото решение на българското председателство - страната да работи за развиването на транспортните съобщения между тези страни и Евросъюза и създаването на обща балканска енергийна, цифрова и образователна инфраструктура.
Кандидати за влизане в Европейския съюз от балканските страни са Албания. Македония, Сърбия и Черна гора, като с Белград (от 2014 година) и Подгорица (от 2012 година) вече се водят преговори. Босна и Херцеговина очаква да получи статут на кандидат от февруари 2016 година.
