На срещата във Варна Ердоган не допусна никакво посредничество. Той пристигна, каза си исканията и си тръгна
Димитър Гърдев
Още при подготовката на срещата ЕС-Турция в българските медии беше популяризирана идеята на организаторите България да бъде посредник и медиатор между ЕС и Турция при решаването на сложните въпроси. Първоначално мислех, че това ще отшуми в медийния поток, но уви, оказа се последователно налагана линия. Когато разглеждаме ролята на посредника в международните отношения, съгласно Хагската конвенция и Устава на ООН имаме няколко важни условия, които се явяват и ограничения за посредника. Основното изискване е страната посредник да е неутрална, безпристрастна и да не е заинтересована по никакъв начин от развитието на спора.
Много е сложно да се намери обяснение как България, страната, председател на Съвета на ЕС, може да се държи встрани от това, което председателства, и да стои безмълвна, когато се обсъждат основните въпроси между Съюза и Турция. Още по-сложно е да се съгласим, че по обсъжданите на срещата във Вaрна въпроси ние можем да останем безпристрастни и незаинтересовани и дали това е в наш национален интерес. Защото ЕС е изграден върху няколко фундаментални правила, по които страните членки са се съгласили да урегулират законодателствата си и отстъпят суверенитет, така че да следват: обща външна политика и политика за сигурност, свободно движение на хора, услуги и капитали, митнически съюз, сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи и др. Точно в тези преговори се разглеждаха темите за размразяване на новите преговорни глави за членство на Турция, визовата либерализация и безвизовото пътуване за турски граждани, различията по формулировката за това какво Турция разбира под терористични организации и какво ЕС, военните операции в Сирия и Ирак, нарушенията на човешките права, арестите на депутати и журналисти, грубите нарушения на териториалните граници на две съседки от ЕС, аспирациите към начертаните вече граници.
Когато президентът Ердоган говори в Гърция за ревизия на Лозанския мирен договор, мнозина в България, включително сред управляващите, побързаха да се изкажат, че ние не сме страна по него, недочели, че точно с този договор се определя и териториалната граница между България и Турция. По какъв начин статутът на безпристрастен посредник в случая защитава интереса ни? По никакъв.
Може да ни изглежда доста далечен спорът между Турция и Кипър за правото на кипърските власти да извършват проучвания за газ и нефт с помощта на западни компании във водите на изключителната си икономическа зона, но да не се окажем изненадани от една остра реакция от страна на Турция, когато започнат активните сондажи в южната част на Черно море. Така например стана с Румъния, която изведнъж се оказа недоразбрала къде точно минава границата на българската акватория - дали спрямо устието на Дунав, което се мени ежегодно, или по фарватера на реката, който, в проекция навътре в Черно море, доста ограничава българската зона. И понеже нашата акватория с Турция също се определя от река, и понеже знаем какъв е апетитът на нашите югоизточни приятели към това да участват във всяка сделка за транзит и добив на газ и нефт на всяка цена, дали е по-изгодно за България да участва активно в единната външнополитическа позиция на ЕС, или да си остане незаинтересован посредник и близък приятел с Турция?
Има още много други примери за нелепото състояние на посредник-председател-член на ЕС. Основните причини за такова поведение са хроничната боязън, притеснение, страх в поредицата последни правителства България да се определи в стабилна и категорична външнополитическа позиция спрямо нашата съседка. Много често се чуват репликите, че така е по-добре, защото иначе Ердоган щял да ни пусне бежанците и виждате ли какво щяло да стане. Нека попитат съседката ни от ЕС - Гърция, тя не се ли страхува, че ще й пуснат бежанци, при положение че е буквално залята от тях, но виждаме една последователна гръцка позиция. Такава е, защото отлично знаят, че бежанците са проблем, но той е временен и решим, докато националните интереси понякога се отвоюват с векове и не се отстъпват.
Също така трябва да сме наясно, че ако президентът Ердоган реши да пусне бежанците към Европа, ще го направи веднага и едва ли ще се сети за интересите на България - та нали ролята й е била на безпристрастен посредник. Наистина във Варна имаше и двустранна среща с посредника, където ясно и точно ни беше дадено да разберем какво става, когато водиш преговори самостоятелно извън екипа на ЕС. На поставените от нас въпроси турската страна отговори с повече на брой от своя страна, и то с ясното съзнание на доминиращ в преговорите.
Ролята на посредник е почетна и заслужаваща уважение, но само когато си от отдалечен регион, нямаш отношение и можеш да наблюдаваш процесите безпристрастно. Интересите, сложните моменти, общата политика, ползите от това, че си се присъединил към един съюз, могат да дойдат, когато действаш като неизменна част от екипа, всичко друго не хваща дикиш.
