На 6 ноември 1999 г. Австралия е изправена пред исторически избор – да скъса с монархическата традиция и да стане република или да запази британския монарх като свой държавен глава. На проведения преди точно 27 години референдум австралийците избират второто.

Около 54% от гласувалите отхвърлят предложението за република. Против конституционната промяна се обявяват приблизително 5,3 милиона души, а около 4,3 милиона я подкрепят, сочат архивните съобщения на БТА от 6 ноември 1999 г.

Задължително гласуване за историческо решение

Над 12 милиона австралийци са призовани да участват в допитването. За тях са разкрити около 7700 избирателни секции, а гражданите в чужбина имат възможност да гласуват по пощата.

Гласуването е задължително, като за неявилите се без уважителна причина са предвидени глоби.

В бюлетината избирателите трябва да отговорят с „да“ или „не“ на предложението Австралия да стане република. При одобрение британската кралица Елизабет Втора би престанала да бъде държавен глава, а мястото ѝ би заел австралийски президент.

Защо републиканците губят

Още преди обявяването на окончателните резултати става ясно, че предложението няма да получи необходимата подкрепа.

Тогавашният премиер Джон Хауърд, привърженик на запазването на монархията, приветства резултата.

„Ясно е, че австралийският народ отхвърли предложението на републиканците“, заявява той чрез своя говорител.

Лидерът на опозицията Ким Бийзли признава поражението, но обещава, че борбата за премахване на монархията ще продължи.

Според него една от основните причини за неуспеха е липсата на единство сред привържениците на републиката, които имат различни виждания за бъдещата форма на управление.

Бийзли обвинява и премиера Хауърд, че е възпрепятствал конституционната промяна.

Отхвърлено е и предложение за признаване на аборигените

Референдумът включва и втори въпрос – за добавяне на преамбюл към австралийската конституция, в който да бъде призната специалната връзка на коренното население със земята.

Предложението, внесено от премиера Хауърд, също не получава необходимата подкрепа.

Така и двете предложени конституционни промени са отхвърлени.

Кралицата приема решението

След референдума Елизабет Втора обявява, че зачита и приема волята на австралийските избиратели и ще продължи да изпълнява функциите си на държавен глава.

Резултатът запазва конституционната монархия в Австралия, въпреки продължаващия дебат за превръщането ѝ в република.

Двадесет и седем години по-късно страната все още е конституционна монархия, но след смъртта на Елизабет Втора през 2022 г. неин държавен глава е крал Чарлз Трети.

Въпросът дали Австралия трябва да има собствен президент остава част от политическия дебат, макар референдумът от 1999 г. да показва колко трудно е постигането на обществено съгласие за подобна промяна.