сн. Васил Донев, EPA
Село Пашови е разположено на един от родопските хълмове. И подобно на околните села, населявани от помаци, има в центъра си не църква, а джамия. Кръчмарят носи анцуг в цветовете на националното знаме и с надпис "България". "Ние сме българи", казва той без колебание, а мъжете, насядали в кръчмата, кимат в знак на съгласие. Религията на помаците е различна от тази на мнозинството, но никой не изпитва потребност да се представя за малцинство - точно обратното. Все пак се усеща гордостта от известното различие - при имената например компромисите са недопустими, децата непременно се кръщават на някой от дядовците или бабите.
Етническият произход на помаците не е напълно изяснен
Според една от теориите става дума за ислямизирани българи. Други твърдят, че те са славянски народ с турски корени.
Неизвестен е и произходът на определението "помаци". Трудно е да се изясни също така числеността на тези хора, тъй като при преброяванията мнозина не се обявяват за принадлежни към етноса, с който всъщност са най-много свързани. Едно обаче е сигурно: за кратко време съществува дори самостоятелна помашка минидържава. Тя се образува в края на 19 век в рамките на движението за отхвърляне на османското владичество в България. След Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
в Родопите е създадена "Република Тъмръш"
- самоуправляваща се общност на помашки села, известни още като "Непокорните села". "Републиката" дори изпраща посланик в Пловдив, но просъществува само 8 години.
Днес хората в село Пашови имат съвсем други грижи. Основен проблем е безработицата, която е между 70 и 80%. "Имаме две шивачници в селото, но в тях работят едва 20 жени", казва кметът Мустафа Бандьо. "Някои жени работят във фабриките в Разлог, а някои от мъжете са в горското стопанство. Иначе преживяваме основно от отглеждането на картофи", обяснява Бандьо.
Картофените ниви се поддържат много грижливо, а по шосетата през няколко километра има щандове, на които се продават отгледаните с много труд продукти - картофи, мед, плодове. Уличната продажба обаче не носи кой знае какви приходи, казва кметът. А търговците на едро оказват натиск върху цените, откакто българският пазар е наводнен с евтини полски картофи. Картофите от Родопите са повече от "био", но местните хора нямат полза от това, тъй като не разполагат със съответните сертификати и канали за разпространение на продуктите. Тоест възможностите да си намериш работа в селото с 1200 жители са съвсем скромни.
Строителството на джамията се извършва с доброволен труд
и се финансира с дарения.
В Пашови почти няма асфалтирани улици, но пък някои от къщите имат чисто нови прозорци. Вероятно един или двама от членовете на семейството са заминали да работят в чужбина или пък са се устроили в близкия ски център Банско. Кметът държи ресторант "Щастливеца" на главната улица. Построил го след краха на комунизма - за себе си, за селото и за региона, както казва.
В туризма наистина се крие сериозен потенциал: между Пашови и друго близко село - Аврамово, е разположена най-високата жп гара на Балканите. До нея стига теснолинейна железопътна линия, тръгваща от град Септември и стигаща до Банско, известна като алпийската железница на Балканите. Тя определено би могла да се превърне във важна туристическа атракция. Само че решенията се взимат навсякъде другаде, но не и в Пашови. 27-годишният Ангел Гушков, който с ентусиазъм работи като кондуктор във влака, казва, че отсечката вече много пъти е била застрашена от закриване. Оцеляла е до днес единствено поради това, че е възлово превозно средство за местното население.
Рудолф Херман, "Нойе Цюрихер Цайтунг", Швейцария
