Мостът Овъртън във Великобритания е описван като едно от най-зловещите места на земята. Той е неизменна част от многобройни страшни класации – паранормални, мистериозни, злокобни или просто страховити. И ако в тях винаги има истории, в които трудно могат да се разделят истината от легендата, разказите за моста Овъртън са истина. Той е построен през 1895 г. от Джон Кембъл Уайт, първи Барон на Овъртън и член на Либералната партия. Съоръжението е високо около 18 м и до днес се определя като едно от чудесата на Викторианското инженерство. Овъртън се намира в Югозападна Шотландия, близо до град Дъмбъртън. Под моста някога е минавала голяма река, която днес прилича на малък поток. Допреди няколко десетилетия мостът е бил любимо място за разходка на местните жители и техните домашни любимци, но днес той

стои изоставен от всички

Причина за това са над 50 случая на самоубийства на кучета за последните 50 години. Поведението на животните било необяснимо – без никаква видима причина те се хвърляли от моста и намирали смъртта си в острите камъни отдолу. Заради това жителите на околните населени места са го нарекли Моста на кучетата самоубийци. Най-много от странните самоубийства са станали през първата половина на 2005 г., когато само в рамките на шест месеца пет кучета са прескочили каменния парапет и са намерили смъртта си в камъните отдолу. Още една зловеща подробност засилва мистерията - всички кучета са скочили от моста на едно и също място – пространство между последните два парапета от дясната страна на съоръжението. Повечето от животните, които скачали през моста, били от по-дългоносите породи кучета – лабрадори, коли и ретривъри.

Зловещият мост Овъртън не е отнемал само кучешки живот. На неговата сметка има и два човешки живота. През 1994 г. местният жител Кеми Мой

хвърля бебето си оттам

с викове, че то било „Антихристът“. Малко след това и самият той се хвърля. Дълги години учените не успяват да дадат отговор на феномена. Но за нея се разчува дотолкова, че Шотландското дружество за защита на животните решава да се заеме с него и да се опита да намери логичен отговор. На място е изпратен етолог – Дейвид Секстън. И не след дълго той дал своето обяснение. А то било, че над моста Овъртън не тегне никакво проклятие, просто районът под него изобилствал от следи от мишки и норки. Той знаел, че миризмата, излъчвана от тях, има невероятно силно влияние върху кучетата, и дори провел експеримент – разпръснал кучешка урина и от 30 кучета едва две не се втурнали като обезумели натам. „Тук няма никаква мистика“, заключил Секстън. Дали е убедил местните, все още не може да се каже.