Венцислава Венциславова
Венцислава Венциславова - една от най-интересните българки в Ню Йорк, попада съвършено изненадващо и за самата нея в модната индустрия в мегаполиса. ,,Животът е низ от добре организирани случайности и предизвикателства. Когато човек е готов, късметът го открива, където и да се намира. Само че разбираш всичко това, когато започне да ти се случва", коментира красивата жена от Перник. През 1997 г. тя заминава по ученически програми за града, който никога не спи. И след като се оказва, че може да се впише в неговия бесен ритъм, започва работа в ,,Бергдорф енд Гудман" - култово място за фешън обществото от цял свят. Мултибрандовият бутик представя най-добрите - от класици като Каролина Ерера до номади като Вики Тил. Самата Венцислава
често лети между Ню Йорк и Париж
за да гледа и да избира колекции. Въпреки целия този ,,сладък живот" младата дама с тапия по логопедия от Софийския университет ,,Свети Климент Охридски" мечтае за собствен бизнес не къде и да е, а в Сан Франциско - недотам мотивиран блян от най-ранна детска възраст. И тогава съдбата решава да почука на вратата й - при това с щедра и благосклонна усмивка. От щаба на Джорджо Армани пристига оферта, на която нито една жена на света не може да устои. Кралят предлага на българката да работи за него като консултант, да дирижира специалните поръчки за специалните клиенти - от холивудските звезди до принцесите и първите дами. Междувременно Венцислава завършва бизнес магистратура в Нюйоркския университет. А сега преподава там лиценз и продажби.
,,Най-важното е да имаш знания и умения - и отношение към това, което вършиш. Дойдох в Америка да се обучавам, а шансът ми отвори пътека, която за 16 години се превърна в път, който отвежда някъде далеч. Аз съм човек на бизнеса, но не ми липсва и креативност. Дизайнът е изкуство, въпреки че сметките и емоциите в него са тотално свързани. Не можеш да работиш в модата, ако не разбираш езика, посланията, философията на нейните творения - за да знаеш как да ги предложиш." Венцислава сваля шапка пред Ив Сен Лоран, Том Форд, ,,Баленсиага", ,,Фенди". Но е абсолютна и вярна фенка на мистър Армани. ,,За мен той е идеалът - кралят на стила. Гений, който извайва концепцията за живота.
Мисионер по душа
неслучайно е искал да бъде лекар. После е решил, че може да помага на хората по друг начин, да ги научи на красота, на вкус, на изтънченост - от бонбоните с неговата марка през колекциите до интериорите на хотелите. Мистър Армани лично ръководи компанията - в целия свят. Участва в създаването на абсолютно всичко. Нищо не се прави без неговото одобрение", споделя Венцислава. Според нея няма съмнение, че американците са луди по Армани.
,,Особено сдържаните и успелите - те са семпли, елегантни, изпъкват с личността си, а не с дрехите. Поръчките при роклите се изпълняват сложно - първо се прави копие на дрехата от помощен плат. Защото тъканите са скъпи, изискват много работа. Кризата не се отразява на тази каста от обществото. Трябва да се носят различни тоалети при различни случаи, нали? Нима ,,Оскарите" се отложиха заради трусовете по борсите? Не, разбира се. Киното е рекламен плакат, който продава модата. Това не означава търговия, а популярност. Между нея и треската да купуваш има само една крачка." Самата Венцислава носи само ,,Армани" - за щастие няма избор. ,,Никак не ми е скучно в империя, в която всичко е като по часовник. Културата ,,Армани" е без аналог - ред, толерантност, напасване, отдаденост, естетика, перфекционизъм. Всичко е на космическо ниво. В общуването има искреност и чистота. Всеки, който работи за компанията, има право на глас. И той може да бъде чут. Неслучайно мистър Армани нарича екипите си ,,моето семейство".
Венцислава е типично момиче от мегаполиса - кара с 60 мили в час своя бегач до плажа, обожава лятото, няма време да гледа телевизор, защото животът е навън и зове. Живее в Бруклин и когато се прибира късно вечер, винаги хвърля по едно око какво се случва на улицата. Седи на стълбите и говори със съседите с чаша вино в ръка. Най-добрата й приятелка, българка, живее в Сан Франциско - шеф на рекламна агенция, омъжена за уругваец. Брат й е в LA - професор по философия.
Близка дружка се труди за ,,Кристис"
Движи се сред българи, винаги търси сродни души - макар че рядко се вясва в църквата и в механата. ,,За жалост сънародниците ни в Ню Йорк нямат общество, не го създават, не си помагат. На нас това ни липсва. Не сме отдадени. Нямаме сетива за отдаване на сто процента. Всеки си мисли, че има варианти - но колкото и да е пъстра палитрата, основните цветове са четири. Не съм водач, не търся революции. Бездушието и безразличието винаги граничат с фразата: ,,Аз знам най-добре." Това не е негативизъм, а реализъм. Впечатлена съм от факта, че хората в София протестират. Но съм разочарована от начина, по който го правят. Цветовете и партиите нямат нищо общо - липсва национална кауза. Ясно е за какво става дума - на няколко души не им се ходи на лекции или са им обещали политическа кариера. Не сме се научили как да правим нещата така, че да се случват", коментира Венцислава.
Албена Атанасова
