Идеята за създаването на свръхчовек тревожи от дълго умовете на учените, особено в това високотехнологично време. С наличието на технологията CRISPR-Cas9, изследователите, така и всички, които се занимават с биотехнологии, смятат, че новият метод за коригиране на гените ще позволи да създадат съвършения човек. Обществото обаче е силно загрижено. Джеймс Клапър, бивш началник на националното разузнаване на САЩ, заяви преди време, че технологиите за коригиране на генома са потенциално оръжие за масово унищожение.
Обикновено подобни експерименти имат тъжен край. Много по-лошо е, когато близък човек бъде завладян от тази утопична идея.
Целият свят беше шокиран, когато преди време откриха 11 братя и сестри от калифорнийско градче, държани години наред заложници в дома си от родителите си. Децата бяха изпосталели, гладни, някои вързани с вериги за леглата си. Всички се питаха как е възможно това да се случи, пред очите на всички, без някой да го забележи?!
И една жена отговори: „Аз знам как, защото съм го преживяла. И аз бях в плен цели 18 години“.
Това е Мод Жулиен на която никак не й провървяло. Тя е родена
за експериментите на баща си
обзет от идеята за създаването на свръхчовек. Жулиен е родена на 23 октомври 1957 г. в северната част на Франция. Баща й, Луи Дидие, по това време навършил 50 г., а майка й Жанина била на 22. Съпружеската двойка предизвиквала удивление сред околните. Богат, почтен мъж се оженил за дъщерята на беден миньор. Съпругата, която била с почти 30 години по-млада, обожавала съпруга си и го наричала „г-н Дидие“.
По-късно се оказва, че Луи мечтаел да отгледа свръхчовек. Той стигнал до извода, че образованието на свръхчовека трябва да започне от раждането му. Затова се оженил за Жанина и решил да започне отначало, когато се роди тяхното бебе. Мод нямала
никакво право на безоблачно детство
Още от петгодишна възраст баща й започва да я тренира, като за да увеличи максимално развитието на мозъка си, не трябвало да отвлича вниманието си от ученето. Затова тя била лишена от възможността за елементарна комуникация и не напускала дома си. Приятели й били домашните любимци. Било й позволено да разговаря с патица, пони, с дворното куче. За щастие бащата вярвал, че свръхчовекът трябва да разбира животните, пише Мод в автобиографичната си книга „Единственото момиче на света“, където описва всичко преживяно в годините под плен на баща й. По-голямата част от образователната й програма представлявала уроци по музика. Дидие смятал, че дъщеря му трябва да се научи да свири на всички известни музикални инструменти. Бащата не позволявал на дъщеря си да говори много, вярвайки, че речта разсейва мисълта и инхибира развитието на мозъка. Разговори
с други деца й били строго забранени
Дидие постоянно наблюдавал дъщеря си, отбелязвайки всички нейни слабости. Веднъж забелязал, че малката Мод се страхува от гризачи. Тогава той заключил момичето босо в мазето на къщата им. Той й наредил да остане неподвижна и да медитира в средата на мазето. И за да не й мине през ум да не се подчини, я уплашил с плъхове, които със сигурност щели влязат в устата й, ако я отвори. Нощта, изпълнена със страх, останала за цял живот в паметта на Мод като поредния кошмарен спомен. Едва на сутринта майка й успяла да изведе треперещото дете от мазето. В следващите години Мод преминала през много различни тестове: прекарала още много нощи в мазето с плъхове и мишки, облечена в дрехи със звънчета, които привличали вниманието на гризачите; държала се за проводници с електрически ток; седмици живеела в тотално мълчание; научила се да издържа
дълго време без храна и топлина
В книгата си Мод описва колко пъти се молела на Бог да я спаси от мъките и да й донесе смърт като освобождение от фанатичния й баща. Жестокият експериментатор вярвал, че задължителна черта на свръхчовека е не само развитият мозък, но и физическата издръжливост. Затова дъщеря му живеела по много натоварен график и в спартански условия. Времето за сън постепенно се намалявало. Детската стая практически не се отоплявала, както и цялата им голяма къща. Поради това твърдото й легло било винаги влажно. Момичето непрекъснато мръзнело, защото и лете, и зиме носело тънки дрехи и леки обувки. Бащата стриктно следял в живота на дъщеря му да няма удоволствия. Той смятал, че тяхното отсъствие е изключително важно за проявяване на способностите на свръхчовека. В менюто на момичето имало само прости и безвкусни продукти. Витамините и лакомствата били напълно изключени. Детето се миело
изключително със студена вода
За тоалетната хигиена тя разчитала само на един квадрат хартия. Мод имала право да седи само на твърди табуретки. Още от деветгодишна възраст баща й започнал да тренира тялото й с алкохол. Често й давал чаша силно уиски с лека храна...
Но бъдещото свърхмомиче всеки ден се надявало да се освободи от тиранията на баща си и някакси да намери начин да избяга. Ограниченията я научили на изобретателност и хитрост. Тя тайно крадяла вкусни лакомства от бюфета, започнала да използва два квадрата тоалетна хартия вместо един и през нощта се измъквала през прозореца в градината да се разходи и да подиша чист въздух. Мод не произнесла и дума, когато
градинарят я изнасилил
при едно от нощните й бягства. Когато навършила 16 години, баща й бил принуден да наеме учител по музика, тъй като изнемощял и не можел да я учи сам. Наставник бил мосю Молин. Разбрал какво се случва, учителят настоял занятията да се провеждат в дома му. Скоро предложил на момичето работа в магазина си за музикални инструменти. Там Мод се запознава с бъдещия си съпруг Ричард Жулиен. Тя станала негова съпруга на 18 години и с огромно облекчение напуснала родния си дом. Шест месеца по-късно баща й се разболял сериозно и заповядал на дъщеря си да се върне. Омъжената Мод обаче въобще не се поколебала да игнорира искането на тираничния си баща. Тя преминала през дълга и трудна рехабилитация след родителските експерименти. Младото момиче трябвало да се научи да общува с други хора. Тя не знаела правилата на поведение в обществото,
не знаела как да се облича
да се движи в града и да посещава обществени места. Безсмислените и жестоки „тестове“ се отразили и на здравословното й състояние. Неправилното хранене довело до повредени зъби. Пиенето на алкохол от ранна възраст разрушило черния й дроб. Момичето имало напреднали хронични заболявания. Мод дълги години криела истината за кошмарното си детство. Съпругът дори не можел да си представи през какво е трябвало да премине любимата му. Тя успява да преодолее кошмарите от детството и разказва ужасната си история едва след смъртта на баща си през 1981 г. В автобиографичната си книга, озаглавена „Единственото момиче на света“, която съпругът й я подтиква да напише, тя споделя своите спомени от детството си и
лудите идеи на баща си
Майка й, след като получила екземпляр от книгата, била много разстроена. За съжаление тя все още е убедена, че момичето неправилно е интерпретирало усилията на баща си. Дори като вдовица, тя все още се стреми да оправдае своя „г-н Дидие“. В момента Жулиен работи като психотерапевт. Личният опит се превърнал в определящ фактор при избора й на професия. Възрастното „момиче за експерименти“ сега помага на други хора да преживеят емоционалните си травми и да се адаптират към нормален начин на живот.
„От личния си, а вече и професионален опит знам, че възстановяването от такива поражения в плен отнема години, при някои продължава цял живот. Докато бях в плен, единствената ми утеха бяха книгите и животните. В годините след това се научих да се опирам на добротата на хората, на които вярвам. Много искам да предпазя други деца или пораснали хора да не попадат в такива ситуации като мен“, пише Мод.
