Ваньо Стоилов
Митко Димитров, известен повече като Пайнера, е роден на 15 март 1953 г. в Димитровград. Завършва "Технология на машиностроенето и металорежещите машини" във ВМЕИ - Варна. Като млад инженер е разпределен в машиностроителния завод "Клокотница", стига до главен механик на Комбината за полиестерна коприна в Димитровград. Основава фирма „Пайнер" на 13 февруари 1990 г. и я ръководи досега. Женен, със син и дъщеря и петима внучета.
Преди дни навършихте 65 години. Какво е тази възраст - време за равносметка или за нови творчески планове?
- И за двете. Аз съм щастлив човек - превърнах хобито си - музиката, в бизнес. На младини бях запален рокаджия, но не мога да пея. Като дете съм свирил на акордеон и дотук с музикалните ми способности. Но мисля, че имам невероятното чувство за ритъм и винаги мога да усетя, ако някой прави нещо фалшиво.
Ценя емоционалната музика. В началото на 80-те години на миналия век емоцията беше в сватбарските оркестри. Хората ги предпочитаха, все едно дали ги слушаха на сватба или на площада. През 1988 г. в Стамболово беше най-таченият фестивал на сватбарските оркестри. Тогава бях главен механик на полиестерния комбинат в Димитровград и помня, че всичките механици, включително и аз, поискахме разрешение от ръководството да отсъстваме от работа следобед и да отидем на фестивала. Той продължаваше 3 дни нонстоп, тогава правехме и първите си записи.
В личната си колекция, а тя е и фирмена, пазя записи от 1981 г. с Недялка Керанова. Направихме ги с Конушенската група на Никола Илиев в един димитровградски ресторант. Те до ден днешен си остават най-добрите записи на тази певица, светла й памет. Тогава тя пя с хъс, с гласище, което даде от дъното на сърцето и душата си. След години влезе при нас и в студиото, но онези изпълнения не се повториха. С този спомен искам да кажа, че синдромът за музиката, която се предпочита, до голяма степен е от емоцията, която се съдържа в тази музика - емоцията на изпяването, на изсвирването. Е, трябва да го има и хитовия елемент на песента. Нейното „Канят ме, мамо, на тежка сватба" друг не може да го изпълни така.
Къде е емоцията сега?
- Времената се менят, сега емоцията е в едни песни, които аз не мога да ги разбера.
Те като че ли и музика нямат, пък и да имат, тя се губи в някакви ефекти, в някакви текстове и глупости дори, които младото поколение толерира и тачи, приема ги за модерни в момента. Песента в песента изчезна, разбираш ли?
Защо, „защото снощи правих кекс" ли?
- Не, точно тази песен е висш пилотаж в съвременната тенденция. Не зная как ти я разбираш, но за мен тя е свързана и с политиката, и със състоянието на българина в момента. Много нюанси има в нея и те са отразени по най-добрия начин.
Всичко в тази песен е висш пилотаж в модата на музиката. Тотален хит, който младите разбират, а и хората на моите години харесват. Мисля си, че преди 20-25 години това не би било така, всяко нещо с времето си.
„Шошана" е другият тотален хит на днешния ден.
- Това е песен от 1957 г., нейният автор е от Израел, това е ивритска песен, в чийто оригинал се пее за бели рози. Мнозина - и мъже, и жени, у нас сега я пеят, но нарушават правата на автора. Ние искахме да откупим авторските права на тази песен от наследниците на композитора, но не се разбрахме. Те държаха на световните стандарти в това отношение, затова не успяхме да легалилизираме правата си за тази песен. Примирихме се, трудно е в този бизнес. Но е добре, че имаме правата на песните си - авторски и всички сродни права, и можем да разпространяваме нашата си музика в целия свят, като прилагаме всички модерни телевизионни и компютърни технологии.
Тук възниква въпросът какво трябва да прави в този случай музикална фирма като вашата - да следва вкусовете на младите или да се опита да ги възпитава?
- Това е бизнес, който трябва повече да следва вкусовете, но донякъде и да ги възпитава, но само донякъде. Аз може да харесвам рока, бих направил доста рокаджийски парчета, но ако те не се слушат от публиката, какво правим тогава?
Угаждаме на себе си и дотам. Ние трябва да се съобразяваме с публиката и да изтъкваме някои неща, които бихме желали тя да хареса. Например има една типично рокаджийска песен на Преслава - „Лъжа е", тя е тотален хит и публиката я предпочита.
Така че бизнесът в една посока се свива, в друга се развива. Променят се стиловете - сватбарските оркестри бяха на мода, след тях попфолкът беше хитов, сега идва друга вълна, която претендира да е модерна. Заради това аз не желая да говорим за стилове. Всичко е толкова преплетено, че да казват, че фирма „Пайнер" е само за попфолк, е пълна глупост. Всички например харесват песента на Славка Калчева „Бяла роза" с невероятния аранжимент, дело на Тодор Димитров-Токича, а тя е фолклор. Ние сме музикална фирма, чиято цел е да създава актуални изпълнители, които да бъдат желани и канени за участия. Не просто да пускаме серийно албуми, за какво са ни при новите технологии за слушане на музика? Стремим се да огледаме отвсякъде всяка нова песен, да бъде хит.
Обижда ли ви това, че наричат често и фирмата чалгаджийска, а нейната музика - чалга?
- Чалгата? Когато най-слушани бяха сватбарските оркестри, те бяха упреквани от критиката, че изменяли на традиционния фолклор, че били чалгаджии, които свирят чалга. Мина това време. След това нашумяха Мустафа Чаушев с турските кавъри, Хисарския поп, хората започнаха да слушат типичен попфолк, сръбско, гръцко - това пак било чалга и така до днес. Сигурен съм, че след време и типични поп песни да станат тотални хитове, да бръкнат пак в душите на хората, ще им лепнат подобен етикет. И защо? В Гърция и Сърбия това нещо го няма, те си предпочитат и слушат техните си песни. При нас всяко нещо, което се предпочита от хората, трябва критиката да го упрекне. Ние се доказваме не със съзидание, а с отрицание. Това е тенденция от години наред - да отричаме всичко, а това е лошо. При това не само в музиката, а изобщо в живота. Това е проблемът, че у нас думата чалга стана синоним на всичко пошло. А според тълковния речник чалга е музика, изсвирена с натурални инструменти, което аз разбирам - без електроника. И какво излиза - че в Банско свирят чалга, защото ползват автентични инструменти. Или турските зурли и шотландските гайди са чалга. Затова не приемам, че фирмата ми е „империя на чалгата". Но не се обиждам.
Преди 9 г., когато се заговори, че влизате в политиката като човек на партия ГЕРБ, медиите писаха „Чалгата пристана на Борисов" и лидерът веднага ви посъветва от ефира на една телевизия да се откажете. Съжалявате ли, че днес не сте в политиката?
- Не съжалявам изобщо. Ако сега България беше станала една европейска образцова страна, щях да съжалявам. Аз имах идеите и мисленето за това, но една лястовичка пролет не прави. Проблемът у нас е в начина на мисленето ни. Всичко друго ни е наред, но начинът ни на мислене е опорочен, объркан. Чалгата пристанала на ГЕРБ, ама глупости на търкалета! Аз тогава казах за идеята на ГЕРБ - граждани за европейско развитие на България, какво по хубаво от това? Идеята е толкова велика, че не се нуждае певици на „Пайнер" или на никой друг да пеят за нея, всеки, ако я усети, ще гласува за тази идея. Тогава наистина г-н Борисов ме отзова като водач на депутатската листа, после съжаляваше, но трябваше да каже пред целия народ, че съжалява и аз да помисля дали да се връщам. Това не стана и тъй като аз не съм властолюбив, не искам да противореча на ръководството. Проблемът е, че идеята за европейското развитие на България трудно се осъществява, защото постелката за това е лоша заради псевдодемокрацията, която ни беше насадена след промените. След като ме „отзоваха" от ГЕРБ, бях атакуван с предложения за политическа кариера от други партии, но не това е целта ми. Не крия, че някога съм членувал и в БКП. По професия съм инженер и стигнах до главен механик в Комбината за полиестерна коприна в Димитровград. Но
за да бъда на тази длъжност, трябваше да членувам в БКП. И започнах с голям ентусиазъм - започнах да критикувам по партийни събрания, да търся някои истини. Не ме разбраха и след 2-3 г., когато дойдоха промените, избрах да остана безпартиен. Докато се появи ГЕРБ.
Казвали сте: „Аз съм бизнесмен, а логиката на бизнеса и на политиката е различна." Лесно ли се ръководи фирма като „Пайнер", в която сега по договори работят 52-ма изпълнители на попфолк, 17 на фолклор, 8 оркестъра, 2 диджея?
- Това са характери, не е лесно да се работи с живи хора, и то звезди. Но трябва да намериш подхода. Има една приказка, че ще царуваш, докато си справедлив. Старал съм се да бъде справедлив, точен, коректен. Като собственик и ръководител на тази фирма да изповядам тези добродетели и съм задължавал ръководителите на съответните звена да ги изповядват - колелото се е завъртяло отгоре надолу. Който не е оценявал това през годините, сме се разделяли, защото не сме срещнали допирни точки.
Съжалявали ли сте някога за тези, които са си тръгвали?
- Съжалявах за Деси Слава, като се разделихме. Тогава тя беше на върха на славата си и имахме възможност да работим и да успяваме още повече. Но тя предпочете да си развива кариерата в чужбина, да стига нови върхове. Е, не стана така, както тя си го мислеше, и един ден пак си срещнахме позициите. Хареса ми откровението в нея, начинът на мислене, и реших пак да заработим, защото имаме перспектива. По принцип аз решавам да работя с изпълнители, в които виждам перспектива за успех. Лъгал съм се много пъти, но в над 50% от случаите съм успявал и затова фирмата е успешна. Не че е моя, аз съм реалист и мисля, че гледам реално на нещата. Не съм се променил като човек и като характер през тези години и това ми е най-големият успех.
Една от тези ваши раздели е и със самата прима Лили Иванова?
- Да, с нея издадохме успешния албум „Готови ли сте за любов", записите ги правихме тук, в Димитровград. Но тя реши да се доказва като певица не само пред традиционните си почитатели, а и да хване младото поколение с един различен рокаджийски стил, да се облича рокаджийски, да демонстрира сексапил. Аз лично я съветвах упорито да не се прави на тийнейджърка на сцената, защото за нея ще бъде трудно в този жанр. Казвах да си държи на традиционните почитатели, които я тачат и уважават, защото за младите рокаджии имаше певици като Милена. Тя не се съгласи и решихме да се разделим, като не се мъчим взаимно.
Но поне тогава нямаше скандални приказки, както сега с певицата Андрея?
- Винаги излиза някой да си генерира актуалност, като започне да коментира „Пайнер" - фирмата и лично мен, при това много нелепо и неоснователно. Но не бих коментирал всичко казано по мой адрес, защото имам уважение към хубавото, което сме имали в предишни години. В интерес на добрите години не искам да правя коментар, имали сме хубави години и с Андрея, и с Камелия, заради успехите не бих си позволил да кажа нищо лошо за тези изпълнители. Защото, ако кажа нещо лошо, ще обидя и себе си. Аз съм ги рекламирал тогава, правил съм всичко възможно за техния успех и ако сега излезе, че съжалявам, все едно излагам и себе си на позор, аз така го разбирам.
Затова пък Глория, която е първата индивидуална изпълнителка на "Пайнер", с която имате договор от 1994 г., ви е вярна. В чисто човешки план, като мъж, не сте ли били изкушен от толкова красота край вас? Нали казват, че човек, като забогатее, първо сменя жената или поне колата си?
- Казвал съм, че красотата работи за нас. Не в плътския смисъл, ако търсите това, ще стане скучно. Със съпругата ми Мария винаги сме се допълвали в ръководството на фирмата - подходът на Мария и начинът на мислене е повече счетоводен, аналитичен, скучен дори, но на фирмата трябва човек като нея. Емоционалният съм аз. Винаги казвам, благодарение на нея не усетих как са израснали децата ни, аз не съм дундуркал бебета, тя се грижи много правилно и точно за тях, докато аз съм имал време за развитие на бизнеса. Не сменям лесно и колите си. Едната ми е от 2001 г., още си я карам. Да не коментираме марки и модели, но тази кола ме кефи, не ми създава проблеми, защо да я сменям тогава?
А можете ли да си представите себе си като пенсионер?
- Ама аз по документи съм пенсионер от 2 години! Но не се чувствам пенсионер, това са различни неща. И пак опираме до начина на мислене на отделния човек. В кондиция съм. Вкъщи поддържам форма с фитнес, на морето имам лодка и плувам. На младини тренирах самбо и тази спортна закалка сега ми помага, защото за бизнеса трябва и здрав кръст. А когато почивам, обичам да слушам хубава музика, в която има емоция. Но джаз не мога, изнервя ме. Много музиканти се възхищават на джаза, но аз нямам това търпение. Търся в музиката нещо по-елементарно, по-емоционално, един денс ритъм ме кефи повече. Фолклор дори. Никак не е случайно, че във фирмата винаги сме ползвали като ракета носител популярността на попфолк изпълнителите си, за да пеят български фолклор. Една песен в този стил - „Тежко мина младостта" на автора Теофил Гешев от Пиринския край, която записахме с Райна, събра 6 милиона виждания в социалните мрежи, което е рекорд за фолклор.
