Снимки: Васил Германов
Тя е естествена, непринудена и земна, а може би по-точното определение е мъдра. Въпреки крехките си 24 години; световната слава на баща си, най-добрия български футболист и носител на „Златна топка" Христо Стоичков; въпреки че е живяла само в чужбина - и в САЩ, и в Европа, говори седем езика, има добро образование и собствена успешна кариера като телевизионна водеща. Може би защото твърди, че е намерила себе си благодарение на йога и медитация. А може би заради всички изброени неща.
Не знам дали е резултат на възпитание, или пък си е дар свише, но Михаела (Мика, както я наричат всички) изглежда различна от много млади дами, докоснали се до телевизионна слава. Мика е истински космополит - все още мисли на испански, но лесно превключва на български, английски, португалски, френски, италиански или каталунски. Общувала е и продължава да поддържа приятелски отношения с много световноизвестни имена от спорта и шоубизнеса.
В Испания Мика води собствено спортно предаване по каталунска телевизия, има опит и от лайфстайл сутрешен блок в радиостанция. Не е напуснала испанската телевизия, засега си е взела неплатен отпуск, за да опита нещо ново.
От няколко месеца има собствена рубрика в предаването на Росен Петров „Нека говорят" по bТV. В момента подготвя и свой проект с продуцентите си от Dream Team, но казва, че е суеверна и не иска да разкрива подробности, докато всичко не е готово и изпипано до последния детайл.
- Никога не си живяла в България. Защо реши да се върнеш? Много български момичета на твоята възраст мечтаят да живеят в чужбина.
Имах нужда от промяна и реших да остана тук, защото ми направиха много добра оферта да се включа в семейството на Dream Team Productions с Росен Петров и неговото предаване „Нека говорят". Защо да не пробвам нещо ново?
- Харесва ли ти?
Да. Щастлива съм, харесва ми, спокойно ми е.
- Дъщеря си на Христо Стоичков. Това по-скоро бреме ли е или привилегия?
Искам да вярвам, че е привилегия. Аз съм много благодарна за всичко, което ми е дал и ми дава баща ми, и на това, което ми дава неговото име. Да, вратите почти навсякъде са ми отворени. Но аз съм научена, че ако не вложа собствен труд - и да е отворена една врата, тя бързо ще се затвори.
- Казвала си, че в Испания си намерила първата си работа, криейки чия дъщеря си.
Да, скрих. Наеха ме, без да знаят, че Христо Стоичков ми е баща. А когато разбраха, силно се учудиха. Продуцентите ме хванаха и силно ме раздрусаха: „Момиче, защо не ни каза?" Но тогава така се чувствах, мислех, че няма смисъл някой да ме взема на работа, защото съм нечия дъщеря. Исках да видя дали ще успея благодарение на собствените си качества.
- А защо напусна испанската телевизия?
Не съм я напуснала. Работих цяла година с тях, в телевизията и радиото, работих по 7 дни седмично, без никаква почивка, и ми дойде малко в повече. Имах нужда от почивка и ги помолих за една година отпуск. Но пък взех, че си намерих работа в България. Факт е, че не мога да си стоя вкъщи или да ходя по кафенета цял ден, хиперактивна съм, трябва да правя нещо, да работя. И смятам, че това е плюс за мен. Не съм мързелива.
- Т.е. вратата ти е отворена да се завърнеш?
Да. Смятам, че всеки човек трябва да прави така - където и да ходи, каквото и да прави, каквито и запознанства да има, винаги да си оставя вратите отворени и да не приключва рязко с миналото. Някой ден може би ще се върна и там, не знам още.
- Започваш в журналистиката като спортна водеща, дават ти и да коментираш и мача „Реал Мадрид" - „Барса". Това е доста голяма отговорност за жена, при това млада.
Да. Обаче ми се удаваше доста. Защото имам боен характер и се карах с всички от „Реал Мадрид" и беше доста атрактивно, получаваше се предаването.
- Значи не си била безпристрастна, а твърдо за „Барса"?
Да. Спорех с феновете на „Реал Мадрид", много при това. И обяснявах аргументирано защо „Барса" са най-добрите. Предаването беше много забавно.
- А това не дразнеше ли феновете на „Реал"? Не се ли обаждаха гневни зрители?
Да, естествено. Но това е авторско предаване и аз спокойно си изразявах моето мнение.
- А когато коментираше мача?
Е, когато коментираш мач, трябва да е по-премерено, но пак си личат пристрастията. Мисля, че всеки коментатор ги има. Много се забавлявах там, беше хубаво.
- Би ли пробвала да коментираш мач в България?
Не, защото моят български не е достатъчно добър за тази работа. Имала съм оферти, но съм ги отказвала, защото знам, че няма да ми се получи както на испански. Ако не правя нещо 100%, не го правя.
- Ходиш ли още на уроци по български?
Да, всеки петък. Но правя грешки, а това хората няма да ми простят, ако коментирам мач. Пораснала съм в българско семейство, говоря, разбирам се с хората, но в Испания нямаше къде да уча български писмено. Учих 6 други езика... Вече чета много по-свободно. Но най-голямата ми грешка е, че мисля на испански. Трябва да свикна да мисля на български. Струва ми се, че в момента доста съм се отпуснала да говоря, а когато пристигнах, бях много напрегната.
- Имаш ли вече приятели, среда в България?
Да. Аз и преди имах приятели тук. Но естествено, че средата ми тук е много по-стеснена, отколкото в Испания. Имам страхотни приятели в България и мога да кажа, че са истински. Въпреки че не сме се виждали дълги периоди, защото аз постоянно пътувам.
- Кое място наричаш дом?
Нямам дом. (смее се) Естествено, че се чувствам у дома си в Барселона, но нашето семейство е малко номадско, постоянно пътуваме. Където и да сме, се чувстваме като вкъщи, защото хората ни приемат много добре. Мога да кажа, че и в България съм си вкъщи.
- Баща ти не те ли подтикваше да се занимаваш със спорт като малка?
Не. Много съм благодарна на родителите си за това, че винаги са давали на мен и сестра ми възможност да правим това, което ни харесва. Не са ми казвали какво да уча, нито какво да правя. Всеки си избира пътя в живота.
- Ти си учила спортен мениджмънт. Искаш ли да учиш още нещо?
Работя като журналист, а не съм учила журналистика. Смятам, че и това ще трябва да уча. Но със сигурност няма да е в България.
- Сестра ти учи в САЩ.
Да, учи бизнес втора година. Щастлива и доволна е.
- Критикуваш ли баща си понякога?
В моето семейство всички сме приятели и винаги се критикуваме, казваме си и добрите, и лошите неща.
- Христо Стоичков беше най-големият на терена. Но често го съдят за поведението му. Ти как се отнасяш към това?
Той нямаше да е това, което е, ако нямаше това поведение - най-добрият в света и да спечели „Златна топка". Каквото и да казват тук, както и да го критикуват, той използва това в свой плюс - повече се надъхва и повече доказва себе си. Ако нямаше тази експлозивност, ако не беше настъпил еди-кой си съдия, ако не беше толкова темпераментен, нямаше да постигне тези неща, които постигна. Евала му правя.
- Каква е разликата между жълтата преса в България и жълтата преса в Испания?
В Испания няма жълта, а розова преса. Пак е клюкарска, но никога няма да те обиждат и да лъжат, както правят тук. В България жълтата преса е просто смешна, нямам друга дума. Гледат да изкарат някакви доходи с лъжи и напълно нереални истории, даже снимки. Преди време тук бяха публикували номера на колата ми. И аз какво да направя? Не мога да ги осъдя. А в Испания тутакси щях да го направя.
- Какво мислиш за журналистиката в България?
Има изключително много талантливи журналисти в сериозните медии, които познавам и от които се уча. Не искам да изреждам имена, за да не пропусна някого. Но са много. Не включвам тези, които работят в жълтата преса, те не са журналисти.
- Кое е най-абсурдното нещо, което прочете за себе си тук?
Какво ли не. Откакто си дойдох, от декември до момента, може би има едно или две верни неща от всичко, което писаха за мен. Че съм се изложила в „Стъклен дом" и актьорите, и продуцентите са ми се смели. А толкова добре си изкарахме на снимачната площадка, толкова добре се разбирахме всички там. Всяка седмица имам ново гадже. Кажете ми къде са тези гаджета, защото въобще не съм ги виждала. Че съм бременна. Че съм наркоманка. Всякакви тъпотии. За рождения ми ден баща ми ми подарил „Ферари". И него не го знам къде е.
- В момента водиш рубрика в предаването на Росен Петров по bТV. Работиш ли и върху нови проекти?
Имам страхотни идеи и проекти в телевизия, кино, сериали. Мисля, че съм доста креативен човек. Всяка вечер си пиша някакви неща, измислям нови концепции. Скоро ще направя нещо ново, но има още доста работа по проекта. Искам да съм сигурна, че всичко е перфектно преди началото. Имам страхотен екип зад гърба си - Евтим Милошев и Dream Team Productions, и съм им безкрайно благодарна за всичко, което правят за мен, за начина, по който ми помагат, за шанса, който ми дават да работя с тях и с bТV, най-голямата телевизия в България. Не искам да кажа повече, защото съм суеверна малко. Нека станем готови и тогава.
- Има ли любов в живота ти в момента?
Има. Аз съм вечно влюбена и много романтична. Много съм щастлива. Опитвам се винаги да има хора около мен, които да обичам. Аз много обичам да обичам и да ме обичат.
- Знам, че йогата е твоя голяма страст.
Да. Но тук ми е малко тъжно, защото в България не съм си намерила още подходящо място. Ходих 2-3 пъти в някакви студиа, но не се почувствах както в Испания. Там ходех всеки ден.
- Каква йога практикуваш?
Всякаква. Започвала съм от най-ниското ниво, стигнала съм до най-трудното.
- Коя част от йогата ти е по-важна?
Медитацията. Да медитираш и да се намериш вътре в себе си за мен е голямо богатство. Много хора не се познават, не знаят какво имат в себе си. Щом на 24 години съм успяла да намеря себе си, щом знам какво искам от живота и какво не искам... значи съм богата.
- Коя си ти?
Аз си знам. Това е нещо много лично. Искрено препоръчвам на всеки да пробва медитация. После животът му ще се промени. Да, всичко тръгва по някакъв чудесен път. Има проблеми, разбира се, но вече знаеш как да подхождаш към тях, мислиш за тях, както казват англичаните „outside of the box", извън кутийката, решаваш си проблема. Много ми е помогнало на мен. Срещата с мен самата е най-хубавото нещо на света и съм щастлива, че го направих на толкова млада възраст. Страхотно е.
- Как възприемаш т.нар. new age течения, да ги наречем „новите енергии"?
Има много нови неща, които се случват около нас. Всичко се променя в момента. Даже съм усетила, че хората вече мислят по друг начин. Усещам и много напрегнати хора, защото не знаят какво предстои, случват се и странни неща наоколо. Малко ми е трудно да го обясня - сега си мисля на испански, а се опитвам да говоря на български, което все още понякога ми се опъва. Искам да вярвам, че със сигурност ни очаква една положителна промяна.
- А ти как стигна до йога и медитация? Обикновено хората го правят на по-зряла възраст.
В един момент от живота ми хич не се чувствах добре емоционално. Не ми харесваше нищо, което правех, бях изпаднала в нещо като черна дупка. И най-добрата ми приятелка веднага ме вдигна на крака с книги и йога. Излязох от дупката и намерих свят с друга светлина. Знам, че звучи странно, но е така. Аз съм много искрен човек и прозрачен - каквото мисля, това казвам.
- Обичаш ли да четеш?
Много. Всякакви книги, но в момента съм страшно запалена по книги за себеразвитие, себепознание, психология.
- Коя книга те впечатли напоследък?
Една испанска книга, в която се обяснява как с помощта на медитацията можеш да излезеш от депресия например, да лекуваш аутизъм, да промениш живота си. Чета и се наслаждавам, защото медитацията наистина е велико нещо.
А най-любимата ми книга на всички времена, която мога да чета всеки месец по два пъти, е романът на Нурия Рока „Охлювите не знаят, че са охлюви". (Nuria Roca, Los caracoles no saben que son caracoles, не е преведена на български - бел.авт.) Страхотна книга. С нея рева, смея се, тя е и тъжна, и хубава, събира всякакви емоции. Препоръчвам я на всички. Страхотна, много психологическа книга.
- Каква музика слушаш?
Всякаква, от Guns'n'Roses до Риана. И българска започнах да слушам. И опера обичам. Телефонът ми е пълен с над 5000 песни.
- Тук има двояко отношение към попфолка. Твоето какво е?
Първоначално въобще не ми харесваше. Сега, след като се задържах по-дълго в България... ако компанията ми отива на чалга дискотека, и аз отивам с тях. Не съм фенка, но става за забавление. Интересно е, наблюдавам хората как се забавляват на тази музика. Сигурно има защо, аз не съм намерила още отговора.
- Познаваш много известни личности - Рафаел Надал, Лео Меси, Шакира... Липсва ли ти тази звездна среда в България?
Не, аз си поддържам връзка с хората, които са ми близки. Чуваме се, пишем си. Пътувам и се виждаме. Сега заминавам с най-близката си приятелка и компанията ми от телевизията в Майорка и Ибиса. Това си е нашият ритуал - всяко лято ходим задължително на Ибиса.
- Как се забавлявате?
Повечето хора си мислят, че Ибиса е място с адски много дискотеки, пияници, наркомани и пр. Въобще не е така. Ибиса има страхотни плажове, скали, ресторанти. Миналото лято прекарах цял месец там и отидохме на дискотека само два пъти, единия път защото имах рожден ден. Иначе си взимаме къща под наем, седим си там, готвим си, играем на карти, ходим на плаж, скачаме от скалите.
Лилия Попова, "Жената днес"
