Александър Николов
Меглена Кунева даде интервю за предаването „Хардтолк" на Би Би Си. И настъпи британска мина. Така с две думи можем да обобщим близо трийсетминутния разпит на Кунева, проведен от журналиста Стивън Сакър, който не просто беше изключително подготвен за разговора, но и не се притесняваше да зададе своите въпроси и да реагира подобаващо, когато отговорът не го удоволетвори. Или когато открие противоречие. А противоречия в тезите на Меглена Кунева бол.
Подкрепя ли България споразумението с Турция? YES. Строи ли България ограда по границата с Турция? YES. Подкрепя ли България квотите за бежанци? YES. Съгласна ли е България с Вишеградската четворка, която е против квотите за бежанци? YES.
Очевидно българските политици не са научили един много важен урок. В Париж, Берлин и Лондон българското „ние сме съгласни с всички" не върви. Няма как да подкрепяш и Меркел, и Орбан за бежанците. Няма как да искаш безвизово пътуване за турски граждани и да се хвалиш с добросъседски отношения - и да строиш ограда по границата. Да подкрепяш квотите за бежанци, но да си приел само двама души. Няма как премиерът да говори, че бежанците всяват страх, защото са мюсюлмани, но пък ти да кажеш, че си „happy" със своите. Колкото и пъти да споменеш „солидарити" и „стабилити", това не впечатлява нито журналистите в Би Би Си, нито техните зрители.
Както и да замаскираш източноевропейския акцент, не можеш да убедиш никого, че
оградата не е граница, а „фасилити". Още по-малко, че България била единствената европейска страна, която граничи с Турция.
Впрочем хубаво е министърът на образованието да припомни на вицепремиера по европейските въпроси няколко урока по география.
Да, Меглена Кунева не е виновна, че премиерът Борисов е казал въпросната реплика, нито за позицията на БПЦ, нито за инцидентите по границата, още по-малко за това, че само двама са настанените в България бежанци по системата с квотите. Няма вина, че България е една непривлекателна страна за бежанците. Но е факт, че нито един от аргументите ѝ не прозвуча убедително просто защото няма навика да отговаря на ясно и категорично зададени въпроси. Последното важи за всички останали български политици.
Личеше си изненадата ѝ, че водещият е запознат в детайли с инцидентите по българо-турската граница, изказванията на премиера пред българските медии и дори с обстоятелствата, при които бе избрана за министър на образованието. Което пък е леко странно. Самата тя в интервюто заяви, че живеем във време, когато благодарение на интернет българите научават бързо какво се случва в Кьолн. Очевидно е обратното също да е вярно.
Отговорите „това не може да е вярно" и „министерството, предполагам, води разследване" могат да минат само в България.
Цялата българска клетост („Съгласихме се за квотите, приемете ни в Шенген") не е способна да предизвика нищо повече от снизходителна усмивка. Соченето на останалите с пръст в стил „А вие защо биете негрите" („Инциденти с мигранти стават също в Унгария, Австрия, Македония...") би могло да помогне единствено за това госпожа Кунева да звучи нелепо. А тя звучеше именно така. Въпреки богатия речник от добре заучени, но нищо неказващи термини, усвоени през престоя ѝ в Брюксел.
Изслушах няколко пъти интервюто, но не можах да разбера каква е позицията на България за бежанците. Стана ясно само, че сме готови за Шенген и почти готови за еврото. Въпрос от изключителен интерес за английската публика, която за евро не ще и да чуе... Може би за това водещият припомни в края на интервюто, че са в Лондон. Преди да зададе ключов въпрос: А какво мисли госпожа Кунева за оставането на Великобритания в ЕС и защо? Защото харесва дипломацията им и идеята за единен пазар. „Уан дайрекшън" и „Манчестър юнайтед" са също толкова очевиден отговор.
Важното е да има „стабилити" в позицията на страната. А тя е, че сме съгласни с всички и каквото и да се случи, винаги сме от правилната страна на стената. Всъщност не се казва стена, а „фасилити".
----------------------------------------------
...Ще се придържа ли сега България към квотата, която й е отредена от европейските държави?
- ...Напълно осъзнаваме нашата отговорност. Да, вече обещахме, след като квотната система започне да се обсъжда, че ще поемем нашия дял.
Много е интересно това, което казвате, защото през миналия септември, ако съм прав, в ЕС се заговори за колективно споделяне на тежестта за 160,000 бежанци, които да се разпределят между държавите членки на ЕС. България се съгласи на 1,600 души.
- Да, това е делът на България.
Колко всъщност сте приели?
- За съжаление тази система на разпределение не работи много добре...
Вие сте приели само двама. Двама.
- Да, така е, но това е въпрос на желание от страна на бежанците.
Чудя се, честно казано, дали това споразумение си струва хартията, на която е написано, след като държава като вашата казва: „Да, да, ще приемем нашата квота", но историята на последните месеци подсказва, че нямате намерение да изпълните това.
- Не става дума за намерения, а за изпълнение на ангажиментите, които сме поели. Но как да накараме хора, които много искат да отидат в Швеция или Германия, да дойдат в България...
Има ли елемент на ислямофобия, ксенофобия в правителствения отговор на миграционното предизвикателство? Вашият премиер Бойко Борисов казва: „Аз съм уплашен, хората са уплашени, защото в крайна сметка ние сме християни, а те са мюсюлмани."
- Премиерът би трябвало да говори открито с хората в България за техните тревоги. Някои части от обществото може би имат такива опасения. По-добре да говори примерът, отколкото някой популист.
Не е ли опасно да се легитимира такъв език? Българската православна църква говори, че миграционната вълна прилича на инвазия, а в същото време става дума за влезли около 30,000 бежанци, като само малка част от тях са получили право да останат в България... Това е нонсенс.
- Живеем в медийно общество. В момента, в който си пуснат телевизора и видят, че бежанците идват, инцидентите в Кьолн, Австрия или Македония, хората остават с усещането, че всичко това се случва почти в домовете им. Имаме популистки партии в България, както навсякъде в Европа. Заставам зад това министър-председателят да бъде открит за проблемите и страховете на хората. Това означава да се изправим срещу страховете и да решим проблемите.
Уплашена ли сте?
- Според мен е доста плашещо е, че досега Европа...
Страх ли ви е от това, че няколко хиляди мюсюлмански бежанци идват във вашата държава? Мислите, че това е страшно?
- Не става дума за това. Според мен може да е страшно това да не можем да задържим контрола върху нашата и европейската граница. Става дума за легалните и нелегалните мигранти. На фона на всички тези терористични заплахи, не ме разбирайте погрешно - не казвам, че мигрантите са терористи или нещо, което се приближава до този термин. Но трябва да бъдем бдителни, защото заедно с хората, които търсят безопасно убежище, могат да дойдат и тези, които искат да направят нещо лошо.
