Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Като се сетя през какво минахме, каква борба беше... Казваха ми: „Ти си луд, как ще се пребориш за правата на децата с диабет тип 1?“. Обаче показваш, че може - споделя Мартин. - През зимата, в най-големите морски бури, изминахме 1000 км в морето за каузата на тези деца.“
„Някои пък иронизираха: „Ти повече от 4-я етаж на жилището си не си се изкачвал, а ще покоряваш върхове за благотворителност“ - продължава той. - Ами показах им го. Видяхме, че нетрадиционните кампании с екстремни походи привличат вниманието на хората, печеливши са, и продължихме.“
Всички благотворителни акции на Мартин Петров от „Лайънс клуб „Дунавски братя“ във Видин са успешни. Как се случва това чудо? С походи по земя, въздух и вода и като покорява върхове, той събира все повече съмишленици.
Роден е през 1981 г. във Видин, завършва природо-математическата гимназия „Екзарх Антим I” в родния си град, с бакалавър за инженер по електроника (медицинска техника) в Техническия университет в София. Има и две магистратури - по „Международни икономически отношения“ в УНСС (2009) и по „Бизнес администрация за ръководни кадри“ (2016) в „Американски университет - България“.
Женен е с 2 дъщери - Кристина на 14 и Илина на 11. Живял е в Щатите и Лондон, в София. „През 2008 решихме да се преместим със семейството във Видин, където поех като изпълнителен директор малка дъщерна немска компания за производство на електроника. Казах си, за година-две ще я оправя и продължавам. Обаче останах. Вече имаме 250 служители, от миналия месец сме сертифицирани като инвеститор клас А и сме един от най големите работодатели в региона“, споделя той.
Членува в местния „Лайънс клуб“ от 2009-а, като минава през всички позиции до президент на организацията през 2018-2019 г. Участва в благотворителни проекти, като очни скрининги при деца, очни операции, засаждане на дървета, мрежа за измерване чистотата на въздуха, спортни мероприятия. До момента, в който дете на негов събрат с диабет тип 1 изпада в тежко животозастрашаващо състояние.
Разбира, че при това заболяване страдат не само децата, но и техните родители. Тъй като не ги приемат в ясли и градини, единият родител трябва да не работи, за да се грижи за болното си дете. Тогава заедно със събратята си от „Лайънс клуб“ Мартин решава да съсредоточи всички усилия в проекта „България срещу диабета“.
Борбата е в посока
специалните сензори за измерване на кръвната захар,
мониторинг и контрол на диабета да се финансират от здравната каса, тъй като цената е непосилна за някои родители. Втората им цел е да се обучат медицински лица от яслите, детските градини и училищата как да работят с деца с диабет тип 1. Успяват да обучат и сертифицират около 1200 медици в цяла България. „Има придвижване и в законодателната рамка - в детските заведения вече да нямат право да отказват прием на деца с диабет тип 1“, споделя той.
Провеждат и обучителни лагери за 100 родители с деца с такава диагноза - как да реагират при критични ситуации. Провеждат с над 11 хиляди възрастни и деца скрининг на кръвна захар, пак на национално ниво, заедно с методология за профилиране на рисковите групи и насочването им към ендокринолози.
Как набират средства за всичко това? С авантюри, често много рискови, защото установяват, че това е по-ефективният начин за привличане на обшественото внимание. Два пъти организират „Поход срещу диабета“. В края на октомври 2018-а с екипаж от 4-ма приятели изминават близо 1000 км по море и Дунав - от Созопол до Видин. „Бяхме абсолютно неопитни и нападани от скептици около нас, но го направихме - и „колелото започна да се върти“, споделя Мартин.
През март и април 2019-а, отново под флага на „България срещу диабета “, провеждат втори тур на похода, този път по суша, въздух и вода - с лодки, топловъздушен балон и цял отбор от велосипедисти и моторджии. Един огромен „керван“, който тръгва от Видин, стига до Русе и обратно, като изминава 800 км за седмица.
„Стотици бяхме - хора от „Лайънс клуб“ и съмишленици. По време на похода започнаха и дейностите във всички областни градове в България за каузата. Включиха се светила в детската ендокринология, диабетни организации и асоциации. През следващите година и половина те бяха основни партньори и движеща сила на проекта“, разказва Мартин.
„Видяхме, че това работи - продължава той. - Дойде следващата „щура“ идея - да изкачим някой връх, въпреки нулевия опит на всички.“ Пак поради липса на опит, но с много ентусиазъм
избират връх Монблан в Алпите
По различни причини другите отпадат и Мартин решава да тръгне сам. „Дотогава най-високата точка, на която съм се изкачвал, наистина беше четвъртият етаж на жилищния ни блок, както ми казваха приятели“, шегува се той.
Изкачването през 2020 г. е за да се наберат средства за закупуване на 100-200 сензора и трансмитери за измерване на кръвната захар за деца с диабет тип 1, които към онзи момент все още не са реимбурсирани от касата.
На 2 август 2020-а Мартин стъпва успешно на Монблан (4810 м). „Беше най-тежкото изкачване, няма да го забравя никога“, споделя той. Зарича се, че е за първи и последен път, но попада шокиран на информация, че най-високият връх в Европа не е Монблан, а Елбрус в Кавказ. На 5 август 2021-ва Мартин стъпва и на Елбрус (5642 м), като развява знамето на Американския университет в България по случай неговата 30-годишнина. Отново си казва, че ще му е за последно...
Около Коледа на 2021-ва попада на информация от „Лайънс клуб“, че заради пандемията е зациклил международният проект Kili4Kids. Десет дами от “Лайънс” изкачват Килиманджаро за набиране на 100 хиляди долара за построяване на училище в един от най-бедните региони на Кения. Събрани са около 80 хиляди и проектът е спрял заради пандемията. Мартин решава да щурмува Ухуру в Килиманджаро - най-високия връх в Африка.
„Вече бях обещал два пъти на семейството, че край с върховете. Сезонът за изкачване приключваше около февруари, имах по-малко от 2 месеца за подготовка... Намерих решение: предложих на съпругата си да отидем на семейна почивка с децата в Занзибар, през март, а аз да пътувам седмица по рано - да „свърша нещо добро“, смее се той.
Изкачването е изключително тежко, тъй като се оказва с Covid-19 и с тежки симптоми ден преди заминаването за Африка. Но въпреки това на 17 февруари 2022-ра развява на връх Ухуру (5892 m) знамето на Kili4Kids... Само за седмица недостигащите 20, 000 долара са събрани.
На откриването на училището на 2 септември тази година десетте дами решават да организират още едно изкачване - на планината Кения. Набират средства за сиропиталище за незрящи деца и деца албиноси – в Моши, Танзания.
„Историята на децата албиноси е покъртителна, жертва са на нечовешки гонения и жестоки практики в Африка... Нямаше как да не се включа. Този път към мен реши да се присъедини и дъщеря ми Кристина, която тогава беше на 13 години, скоро навърши 14. Включи се и г-жа Анелия Кънева от „Лайънс дистрикт 130 - България“. Бяхме хора от 17 държави, обединени около една идея!“, вдъхновява се българинът. На 31 август до върха Пойнт Ленана (4985м) стигат половината от участниците и сред тях - Мартин и 13-годишната Кристина.
От началото на 2022-ра Мартин Петров заедно със съмишленици сформира нов „Лайънс клуб“ във Видин - „Дунавски братя“. „Не сме затворена общност - уверява той. - Организацията ни е отворена към всички, но в новия клуб се насочваме към по-мащабни идеи и проекти, свързани с децата и медицината.“
В клуба може да се включи всеки, който отговаря на 2 условия: да е носител на приза „Мелвин Джоунс Фелоу“ - за сериозни заслуги или дарения за „Лайънс“ каузи, и да е... капитан речно или морско плаване“. „Защо капитан? Защото големите ни проекти се случват заради Дунава или по Дунава“, обяснява Мартин.
Прочети още
След успеха на „България срещу диабета“ той и събратята му имат нова идея - проект „Хипократ“. Да осигурят 10 пълни стипендии за обучението на кандидат-студенти за медици. Ще се финансират обаче само младежи, страдащи от диабет тип 1, защото те най-добре могат да разберат болните.
„Ще продължим кампанията, докато се обучат 100 дипломирани специалисти - лекари, фармацевти, генни инженери, фелдшери, сестри. След няколко години вече ще имаме напълно мотивирани медици за лечението на хората с диабет тип 1. Вярвам, че това ще стане“, заявява българинът, който, освен успешен мениджър в кариерата си, успява да твори и чудеса с благотворителност. От Видин. От „бедния“ Северозапад.
