Пламен и съпругата му Иулиана купуват сградата, която е бивша църква, с идеята да я реставрират и да я направят арт център. "Месеци след като направихме покупката, стана ясно, че има неплатена ипотека за 55 хиляди долара." В отчаянието си да задържат имота те преговарят с банката и договарят намаляване на тази сума на 29 хиляди долара. Тогава обаче нова спънка възниква и оставя Пламен Йорданов и съпругата му в безизходица - оказва се, че църквата има неплатени сметки за вода на стойност 44 хиляди долара, които от началото на преговорите за имота до момента са вече 46 хиляди долара, въпреки че мястото няма нито течаща вода, нито електричество. "Информацията за тези сметки не ни беше представена, когато я купувахме", казва Пламен. Според българина и съпругата му нито имотният им агент, нито предишният собственик, попът на църквата, са им казали цялата истина.  "Обърнахме се към олдермана на 6-и район, но той също каза, че не знае нищо подобно. Това е малко вероятно, тъй като църквата е реставрирана преди няколко години и е била от историческо значение за квартала Енгълууд. Скоро след това обаче сградата е опожарена, а сметките по ипотеката й и тези за вода не спират да вървят. Съпругата на Пламен Иулиана казва, че се чувстват разочаровани и излъгани, защото, въпреки че имотът е стар, двамата са харесали мястото и са щели да го възстановят с много усилия и желание. "Исках Пламен да има къде да работи", казва Иулиана, "но сега не знам дали има смисъл да е тук след това, което се случи със скулптурата."

„Насочих се към тази сграда, защото това мога да си позволя и защото тя е разрушена и ограбена, дори плячкосана много зверски, бих казал, включително и кабелите ги няма", обяснява творецът. „Искам да я възстановя, там има и витраж с рисувано стъкло, а аз с това се занимавам, но иронично се получи, че на мен ми откраднаха скулптура с рисувано стъкло", казва още творецът.

Докато тече разследването за кражбата, Пламен Йорданов води дело и се бори за имота, за който и банката, и градската управа смятат, че е "загубена кауза". Той води дело за неплатените сметки на имота и се надява да го придобие, защото вече е похарчил пари и има загуби.

Идеята му е да направи арт център

с прилежащи студия и галерии, в които да идват артисти и да излагат творбите си.

Българинът ще има две години за реставрацията. Той казва, че хората в квартала се опитват да му внушат, че това е загубена кауза. „Първите месеци имах много добри впечатления от общността тук, хората бяха впечатляващо добре настроени и предлагащи помощ", спомня си той. „Всички тук са идвали в църквата като малки, тя е на 50 години, но сега чувствам, че оставам сам в каузата си да я възродя. Имам обаче надежда, че ще получа подкрепа от хора, които разбират проблема и могат да ми помогнат", обяснява българинът и прибавя, че ще се учи в движение как да се справя с проблемите един по един.

Местоположението обаче не му върши добра услуга. Кварталът Енгълууд се счита за един от най-опасните в Чикаго, с най-висок процент на престъпност. Той казва, че хората тук се опитват са му внушат, че това е загубена кауза. "Вярваме, че нещо добро ще се случи въпреки всичко, което стана досега", казва Иулиана, която се опитва да остане позитивна в безизходицата си. Двамата със съпруга й от месеци живеят на мотел, а дните си прекарват в чистене на старата църква.