снимки AFP
Приведена на чина си, Винитка Начева се старае да чете и да смята в порутеното училище на циганско гето в България. На 73 години тя се възползва от лятна програма, финансирана от европейските фондове, която цели да се преодолее неграмотността сред ромите. „Радвам се, че ходя на училище всеки следобед, след като поработя в градината си", споделя жителката на Берковица, Северозападна България. Единственият проблем - катарактата, която никога не е лекувала, й пречи да вижда добре дъската.
Началните класове привличат най-голям брой възрастни ученици, мнозинството от които роми - 4677 от 7158-те записани в националната програма, започнала тази година и наречена „Нов шанс за успех". За да бъдат стимулирани да посещават заниманията, които продължиха до края на август,
те получават стипендия от 4 лева на ден (2 евро)
уточнява Милена Иванова, координатор на Министерството на образованието. За един месец това се равнява на 80 лева, или два пъти повече от социалната помощ. Но веднъж започнали да учат, „парите вече не са основният мотив", казва Катя Георгиева, директор на училището в Берковица, където 166 ученици са се записали в лятната програма. „Грижех се за братята и сестрите си, преди да се омъжа на 15-годишна възраст, разказва 29-годишната Софка Асенова. Имам две деца и искам да им дам образование. Ако бях учила, нямаше да съм безработна."
Циганите, които по официални данни са 700 хиляди, или 10% от българското население, масово са безработни и живеят в нищета. „Ранните женитби при тях са голям проблем, който лишава от образование много млади момичета", припомня директорката. Софка смята да се яви на изпит в началото на есента, за да се сдобие с диплома за начално образование. Ако успее, ще получи 55 лева. „Училището ми помогна да попълня молбата си за социална помощ", споделя тя.
Петър Тодоров, мустакат ром, се включва в последните класове от началното училище с надежда да получи право на шофьорска книжка. „Брал съм ягоди в Италия, сега заминавам да бера маслини в Гърция. Но без шофьорска книжка ръцете ти са вързани", казва той. Училището ги учи да подобрят всекидневния си живот, подчертава Георгиева, която преподава и по биология.
"Разказах им за контрацепцията, настоявам за хигиена"
казва тя.
„Училището вече ми помогна да напиша молбата за социална помощ", заявява с гордост 43-годишната Славка Иванова, майка на шест деца. Преди да се научи да пише, тя плащала един лев на служител на държавните служби, за да й попълва формулярите вместо нея, а той я обиждал, разказва жената. Помощта при безработица от 40 лв. тя получава, при условие че работи като домакиня на половин работно време 14 дни в месеца. Тя също така има право на 35 лв. на непълнолетно дете и продава билки и гъби, набрани в гората, за да свързва двата края месец за месец. "Никога не ядем до насита", казва тя. Електричеството на целия квартал от 2500 жители е прекъснато, тъй като сметките никога не са плащани. „Едва оцеляваме. Как да изпращаме децата на училище в града, трябва да ги обличаме, да ги обуваме, в противен случай ги наричат мръсни цигани", обяснява жената.
Повечето ромски деца ходят в разнебитеното училище в гетото. Не всички са бедни, има търговци или лихвари, които изпращат децата си в града и така им дават по-голям шанс за бъдещето, казва Георгиева, но според нея дори тези деца рядко завършват средно образование.
Заглавията са на BG VOICE
Весела Сергиева, AFP
