Сборникът ,,На Запад от Изтока" донесе на българина широка популярност по света
Майкъл Ондатджи, един от най-големите канадски писатели в съвременната световна литература, е ментор на живеещия в САЩ талантлив български писател Мирослав Пенков и го напътства в работата по романа му ,,Именник на въображаемите ханове". ,,Майкъл Ондатджи е забележителна фигура. Няма много други като него. Само да го слушам да говори, не само за писането, ще ми бъде полезно. Ако си писател, се учиш цял живот", категоричен е Пенков.
Мирославе, къде те намирам в момента?
- Есенният семестър започна с пълна сила, така че ме намираш в Далас, Тексас. Самата есен обаче все още е само далечен мираж. Огън и жупел гори треви и храсти, топи пластмаси и асфалт. Градусите и по тъмно не падат под 30, а вечер ни хапят комари виросопреносители. И тази година ни споходи западнонилска болест. С други думи -климат идеален за писатели. Да си стоят вкъщи и да пишат. Лятото прекарах в редакция на романа, по който работя от дълго време насам. Работното му заглавие е ,,Именник на въображаемите ханове".
Разкажи ми каква е историята на връзката ти с Майкъл Ондатджи?
- Програмата ,,Ментор и протеже" е една от причините да бъда безкрайно благодарен на съдбата. От 2002-ра насам на всеки две години компанията събира знаменити личности от сферата на танцовото изкуство, киното, литературата и музиката с начинаещи, но обещаващи творци, които тепърва започват да градят кариера. Тази година литературният ментор е Майкъл Ондатджи. В предишни години такива са били Нобелови лауреати като Марио Варгас Льоса, Тони Морисън, Уоле Шоинка, сър Колин Дейвис, Брайън Ено, Мартин Скорсезе. Първо всеки ментор обрисува профила на младия творец, с когото би желал да работи. Дали пише поезия или проза, какви теми разгръща. И на базата на тези предпочитания анонимна комисия в Женева избира 18-20 възможни кандидати от цял свят. Те получават покана да подадат документи - сериозен брой есета, извадки от публикувани и непубликувани текстове.
Какво спря вниманието на канадския писател върху теб и какво значи, че ти е ментор?
- Аз кандидатствах не само защото да пропусна тази възможност би било глупаво, а защото Майкъл Ондатджи ми е от най-любимите съвременни писатели. Категорично не очаквах от ,,Ролекс" да ме потърсят допълнително. Ако черногледството е силно българска черта, то аз в това отношение съм от най-видните българи. За щастие обаче
получих покана да пътувам до Ню Йорк и там да се запозная с още трима финалисти и със самия Майкъл. Ню Йорк - голям град, голяма мръсотия. Ондатджи - сърдечен и мил човек. От онзи рядък вид гении, които не плашат с ума и начетеността си, а напротив - предразполагат и омайват. Срещата ни премина отлично, но то е невъзможно съприкосновението очи в очи с такъв човек да протече другояче. Като се прибрах в Тексас, бях убеден, че от компанията повече нищо няма да чуя. Обадиха ми се след седмица да ми кажат, че Майкъл е избрал мен.
При това положение той ще посети и България. Как ще премине престоят му?
- Майкъл Ондатджи е от онези висококалибрени писатели, които много ги канят по света и много пътуват. Да перифразирам бай Ганьо - той, Майкъл ,,що свят е изръчкал". И при все това не е идвал нито на Балканите, нито в България. А един от главните герои в романа му ,,В кожата на лъв" например е македонец. Така че като му предложих да дойде на гости, той с радост прие. Самата програма изисква от нас да прекараме заедно поне 30 дни. Не да се показваме по телевизии и вестници, а да си говорим за писане. Да тръгнем по бул. ,,Витоша" например, да се разприказваме за ,,Любов по време на холера" или за творчеството на Ясунари Кауабата. Да си купим гевреци на площад ,,Славейков", а аз да му разкажа за Петко и за Пенчо, чиито скулптурни фигури ще види седнали на пейка, и за пиратските дискове, дето навремето ги продаваха на площада. Единственото, което Майкъл пожела, беше да се срещне с българския си издател Лъчезар Минчев. По една щастлива случайност тази есен Минчев издава най-новата книга на Майкъл - ,,Котешката маса". В книжарница ,,Хеликон" в София аз и Ондатджи ще си говорим за живота и творчеството му, за литература и изкуство.
Разкажи нещо повече за себе си и за живота ти през последните години.
- ,,На изток от Запада" излезе в още няколко държави. Скоро го очаквам в Китай и Македония. Нямам търпение да погледна и двата превода. В Япония издадоха два разказа и вече има какво да показвам на родата оттам. Гледах на живо пролетния сумо турнир в Токио. Срещнах Котоошу в коридора и му стиснах ръката. Стефан Командарев си избра да прави филм по разказа ми ,,Македониjа", а Лъчезар Аврамов - по ,,Снимка с Юки". И двата проекта получиха както държавна, така и субсидия по европейската програма ,,Творческа Европа". Щастлив, смирен и благодарен съм от добрината, с която голям брой хора и в България, и извън нея се отнасят към мен и към историите, които разказвам.
Публикувал ли си нещо в Щатите напоследък?
- През миналото лято английското списание ,,Гранта" издаде един мой нов разказ, а пък българската ,,Гранта" в последния си брой публикува откъс от този прословут мой роман, който все още е в процес на написване. В Америка ,,Именник на въображаемите ханове" ще бъде публикуван от ,,Farrar, Straus and Giroux", същото издателство, което пусна и ,,На изток от Запада", което за мен е огромна чест. По план романът трябва да излезе през пролетта на 2016-а, което звучи като безкрайно далечна дата, а всъщност не е. Поне що се отнася до американските книгопечатни срокове. Надявам се да предам окончателно редактирания ръкопис до края на тази година. И, живот и здраве, да се захвана с пренаписването на книгата на майчиния ми език, за да може българският вариант да излезе близо във времето с американския. Като си спомня обаче колко мъчително ми беше да преведа разказите на български, колко трудно да напиша романа на английски, гледам да не мисля много-много за превода му.
Искра Крапачева
