Канадска жена парамедик, която се отзова на пътна катастрофа и оказа първа помощ на пострадала тийнеждърка, не успя да разпознае собствената си дъщеря. Когато Джейми Ериксън пристига на мястото на катастрофата на заледен участък от магистрала Албърта на 15 ноември, тя намира момичето с тежки наранявания, за които Ериксън предполага, че ще се окажат фатални. Поради тежестта на нараняванията на момичето, тя не успява да я разпознае. Жената работи близо половин час, за да извади момичето от превозното средство и остава с нея, докато хеликоптер откарва пострадалата до близката болница в Калгари.

Когато Ериксън се прибира вкъщи в края на смяната си, тя е посрещната от полицаи, които ѝ съобщават, че 17-годишната й дъщеря Монтана е била жертва на катастрофата. Казано ѝ е, че нараняванията ѝ са „несъвместими с живота“ и животоподдържащите апарати на момичето са спрени. „Тежко раненият пациент, който току-що обработих, беше моята плът и кръв.

Единственото ми дете. Моето мини аз.

Дъщеря ми, Монтана“, написа тя до семейството и приятелите. „Въпреки че съм благодарна за 17-те години, които бях с нея, аз съм разбита и продължавам да се чудя. Каква щеше да станеш, момиченце мое? Коя щеше да си? Разбита съм. Съсипана съм. Липсва ми част от мен. Остава ме да събирам парчетата и се очаква да продължа.“

Колеги на Ериксън разказаха пред медиите за сцената на катастрофа, при която кола с две тийнейджърки, връщащи се от разходка с кучета, е загубила контрол и е била ударена от идващ камион. Шофьорката е успяла да напусне автомобила, но спътничката ѝ, Монтана, е бил заклещен. Ериксън е първа на мястото и когато се прибира от катастрофата изразява тъга и разочарование пред съпруга си, че има вероятност едно семейство да загуби дъщеря си.

Състезателен плувец с амбиции да посещава юридическо училище, Монтана успя да даде „един последен подарък“ на нуждаещите се. „Тя успя да дари органите си и от нейните органи два от тях, които бяха дарени, бяха животоспасяващи“, каза Ериксън. „Толкова сме щастливи, че нашето момиченце продължава да живее чрез другите и след тази трагедия тя спаси други хора. Знаем, че това е, което тя би искала и сме толкова горди с нея и ще ни липсва много, много."