сн. “Нюзуик”
В един слънчев октомврийски следобед преди почти две години дезориентираната 86-годишна Маргарет Лейзър прави маневра с буика си в покрайнините на Филаделфия, излиза на път I-95, шофира в насрещното движение почти 16 км и дори поздравява с ръкомахане шофьор, който се опитва да привлече вниманието й. Автомобилите я заобикалят. Стават четири катастрофи и за щастие нито една от тях не е с фатален изход. Живеем в ерата на YouTube и този инцидент е заснет. Той показва уловеното в реално време поведение, което често се повтаря, но обикновено разбираме за него впоследствие.
Три месеца след безумното шофиране на Лейзър, на 18 януари 2011 г., 91-годишен мъж управлява колата си в погрешната посока на път I-95 в Мейн. Той кара автомобила така 12 км. Три дни по-късно 87-годишна жителка на Мейн повтаря грешката му. Късметът отново е с тях и никой не е сериозно ранен, въпреки че поне една от движещите се насреща коли е пострадала, когато излиза от пътя, за да избегне сблъсък.
Добре е да сме подготвени за подобни истории, в които участват роднини, приятели, и - след определен период от време - и ние самите. Очаква се броят на американците над 65-годишна възраст да се удвои в периода между 2013 и 2050 г. до почти 90 млн. души. Най-възрастните американци - тези, които са над 85 г., ще се увеличават още по-бързо: от 5.8 млн. души през 2010 г. до 19 млн. души през 2050 г.
И тук съвсем не става въпрос само за шофирането!
Да се научим да казваме "не" на възрастните хора е голям политически въпрос, пред който са изправени всички съвременни общества, особено американското. Живеем в ХХI век, в който са ограничени икономическите възможности, а държавните дългове са зашеметяващи. През 2011 г. конгресменът от Уисконсин Пол Райън предложи план за балансиране на федералния бюджет на САЩ за следващите две десетилетия. Републиканците в Камарата на представителите приеха своя версия на проектобюджета и тя бе (нервно) одобрена от кандидата на републиканците за президентския пост Мит Ромни. Каква е същността на този план? Огромно прехвърляне на бюджетната тежест от възрастните към младите. Програмата Medicare и социалното осигуряване ще бъдат защитени, тъй като са предназначени точно за американци, които в момента са на възраст над 55 години. От друга страна, за по-младите щедростта на Medicare прогресивно ще намалява, като най-голямата тежест на предложените промени ще падне най-вече върху най-младите.
В миналото подобна практика можеше да бъде оправдана с обяснението - благодарение на икономическия растеж - че следващото поколение ще бъде по-богато от предишното. Това предположение обаче отпадна, тъй като ползите от икономическия растеж се усещат от все по-малко и по-малко американци. Всъщност увеличаването на производителността от 1979 г. насам сe e отразило на най-богатите, които са 1% от получаващите доходи. В резултат на това съвременните 20-годишни младежи са изправени пред бъдеще, в което повечето от тях вероятно няма да успеят да достигнат стандарта на живот на родителите си.
32% от хората на възраст между 18 и 29 години сега са или безработни, или работят почасово, докато си търсят работа на пълен работен ден. В популярната си книга "Pinched" (засега най-добре описващата икономическите ефекти на Голямата депресия) журналистът Дон Пек цитира изследване на Лиза Хан от университета в Йейл относно пожизнените ефекти на безработицата в началото на кариерата: "17 години след дипломирането си хората, които са започнали работа в неблагоприятно време, все още печелят 10% по-малко от средното в сравнение с тези, които са се появили на трудовия пазар в по-благоприятни за бизнеса времена. Когато съберете всичките натрупани загуби през годините, става ясно, че късметлиите са получили подарък от около $100,000, коригирани спрямо инфлацията, а тези, които не са имали късмет, са обременени от дългове на същата стойност."
Данните, представени от Хан, всъщност може да подценяват трудностите
пред които е изправено следващото поколение. Изчисленията й се основават на проучвания от периоди на рецесия в миналото, но рецесията, която започна през декември 2007 г. и от която все още не сме се измъкнали напълно, е по-лоша от всички подобни периоди, наблюдавани от Голямата депресия насам. Дори и преди рецесията поколението, родено около 2000 г., е изправено пред трудни перспективи. Нивото на образование съвсем малко се е подобрило в сравнение с това на родителите им: сред днешните хора, които са на възраст между 25 и 34 години, 39% имат дипломи за 4-годишно колежанско образование. 37% от предишното поколение имат такава диплома. Преди три десетилетия САЩ бяха най-високо образованата държава в света, а днес се нареждат на 11-о място.
Ако отчитаме инфлацията, американският мъж само с диплома от средното училище печели по-малко, отколкото би печелил преди 35 години. Семейство на хора на възраст днес между 35 и 44 г. е средно със 70 процента по-бедно, отколкото би било през 1984 г. От това поколение ли очакваме да изнесе бремето на пенсионирането на бейби-бум поколението? И това съвсем не е единственото бреме, което възрастните прехвърлят върху младите. В ужасната икономическа криза, потопила почти целия развит свят от 2007 г., ние
стоварваме по-голямата част от тегобите и страданията все върху младите
Те са изложени на най-висок риск от безработица в Америка, но и в Европа, където младежката безработица средно за континента е над 20%, а в Испания почти стига 50%. Безработните млади хора губят за години напред, а понякога и завинаги шанса си да създадат семейство и да заживеят свой живот. В цяла Европа младите хора и по-специално мъжете продължават да живеят с родителите си доста след като са навършили 20 г. По данни от 2007 г. французите напускат дома на родителите си след 24-годишна възраст, германците - след 25 г., италианските мъже - след 29-годишна възраст, а испанците - едва след като са преминали 30-те. Ако искате да знаете защо европейците отлагат раждането на дете, с което се понижава раждаемостта на континента, ето отговора - ниски шансове за заетост плюс високи наеми.
Икономическият блогър Стив Ранди Уолдман знаменателно и горчиво формулира значението на тези мрачни факти. Продължителният спад разкри характеристиката на политиката към застаряващите в западния свят. "Неин основен приоритет е защитата на покупателната способност на кредиторите. И това е. Всичко. Всичко останало е второстепенно." Включително и икономическото възстановяване.
Можем да съживим икономиката с масирано приложение на монетарни и фискални стимули, но такава политика рискува инфлация и заплашва пенсионните спестявания. Затова не прилагаме тези мерки. Можем да вземем кредити за финансиране на инфраструктурни програми, които ще дадат на хората работа днес и ще обогатят обществото дългосрочно, но тези заеми трябва да бъдат обслужвани от данъците, на което жестоко се противопоставят по-старите американци. Затова не правим и това.
Изследванията години наред установяваха, че бейби-бум поколението бе по-слабо антиправителствено настроено в сравнение с по-старите от тях, родени през 20-те и 30-те години на миналия век. След 2007 г. обаче настроенията на 60 и няколко годишните и на 80 и няколко годишните се уеднаквиха, като близо две трети и от двете групи са против активното правителство.
Старите винаги са недоволствали от младите
Без съмнение и кроманьонците са се оплаквали, че децата им не оценяват усилията им да им осигурят суха пещера за покрив над главите. Днес обаче се усеща нова горчивина у възрастните по отношение на младите. През 2012 г. търсещите работа надвишават предлаганите работни места в съотношение 3 към 1, което е по-ниско в сравнение със съотношението 5.5 :1 от началото на 2009 г. Докато младите кандидати трупат откази за работа, водещият интелектуалец на консерваторите Чарлз Мъри публично призовава възрастните американци да приемат, че младите безработни са "мързеливи и безотговорни" и ги хока, наричайки ги "скитници".
Нормално е да се грижим за нуждите и интересите на възрастните. Броят им нараства, а и те са активни до по-преклонна възраст, затова обществото ще трябва да намери нови начини, за да гарантира доброто им качество на живот. Създадохме традицията на живот в предградията, при която, ако загубиш правото да шофираш, често е равносилно на загуба на личната независимост, затова не е изненада, че толкова много възрастни продължават да шофират дълго след като вече не е безопасно да го правят. В политиката, както и в икономиката е като по магистралите - възрастните често карат в която посока те желаят, а младите се опитват да оцелеят и да намерят своя път.
Дейвид Фръм, "Нюзуик"
