Вярата в магиите е онази ирационална част от хората, която винаги намира начин да си проправи път сред разумните доводи за света. Според изследователите на човешката психика убедеността в мистериите е движила напред човека през хилядолетията. Една книга, „Седем закона на магическото мислене“ на психолога Матю Хътсън, е направила опит да обобщи десетилетия изследвания, за да идентифицира свръхествените вярвания, които всички „по природа“ споделяме, и да открие защо са се развили те. Ако трябва да избирате между якето на най-добрия си приятел и това на сериен убиец, кое ще облечете? Дори да изглеждат напълно еднакво и да се изпрани хиляди пъти, малцина биха носили дреха, обличана от безмилостен психопат. Да не говорим за милионите, които някои хора дават, за да се сдобият с използваните вещи на знаменитости, разказва сп. „Обекти“. Смятаме, че предметът носи същността на човека. Според някои учени това странно усещане се е развило като начин да се предпазваме от микроби. Не сме имали представа какво са, но винаги е било важно да знаем
кой се е докосвал до храната ни
и е обличал дрехите ни. „Ако си помислите нещо и след това то се случи, се чувствате донякъде отговорни за него“, казва Хътсън. Това ирационално чувство е резултат от начина, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга очевидна причина за В, смятаме, че А е причинило В. Прилагаме същото правило дори тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логика се заздравява всеки път, когато „мислим позитивно". Представяме си успешен резултат, например как вкарваме кош, това повишава самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата. Усещането, че всичко има причина, лежи в основата на много от човешките вярвания. И то е защитен механизъм. Склонни сме да мислим, че всичко е създадено преднамерено. Отчасти това е защото човек винаги е търсил следи от други действащи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че ако нещо се е случило, то е било причинено. Причинителят може да е невидим
Бог или Вселената
която има съзнание. Да си измислим несъществуващ деятел, винаги е било по-безопасно за оцеляването ни, отколкото да пропуснем нечие присъствие. По думите на антрополога Стюарт Гътри: „По-добре да объркате камък с мечка, отколкото мечка с камък.“ Малко от съвременните западни хора практикуват вуду магия. Но редица експерименти показват колко е трудно да разрежеш снимка на любим човек или дори играчка от детството. Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с представа ни за самия обект. Мисълта, че нараняваме образа, ни кара да чувстваме, че това се случва и с оригинала. Повечето от нас правят всичко възможно да бъдат рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, вероятно винаги ще остане част от нас.
