Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Това, което ми се случи преди 3 години, звучи като приказка. Един ден ми дойде прозрение - че трябва да направя нещо, за да се възроди коприненото производство в България - споделя Лора. - В някакъв етап от живота си човек трябва да започне да прави нещо, което истински ще живее и след него...“
Оттогава каузата на предприемача Лора Николаева (известна още като Лора Джийн) от Лондон е да се бори да се върне старата слава на България като производител на коприна.
„За мен „възраждане“ е точната дума - казва тя. - Били сме с традиции в отглеждането на копринени буби, водещи сме били в Европа и света по производство и износ на сурова коприна. Защо да не се прокара отново „Пътят на коприната“ през България?“.
„Имам нужда от подкрепа и благодаря на „BG VOICE“, че ми дава възможност да започнем да говорим по темата,
казва тя. - Това, че живея в Лондон, не е проблем. Полетът до София е 2 часа и половина и често си идвам в България, за да разговарям с евентуални инвеститори, с представители на фондове.“
Убеждава хората с възможности да погледнат по-сериозно на ценността на това производство, и колко е полезно за природата и икономическото ни развитие. „За мен това е едно от най-важните неща, които правя днес - казва тя. - Един от големите проблеми, с които се сблъсках, е, че въпреки че четем колко много финансиране от фондове и инвестиции се случват в зелени проекти, инвеститорите не са много отворени към тях, защото те отнемат повече време, печалбите са по-малки и сме зависими от природата.“
Името на българката Лора Джийн от Лондон е синоним на интелигентни, стилни и елегантни облекла.
Тя самата се определя по-скоро като креативен предприемач, отколкото като креативен дизайнер. Българката е визионер. Създава sustainable fashion („устойчива мода“) изключително от естествени материали. Противник е на бързата и евтина мода, на дрехи, които бързо се превръщат в купчини неразградими отпадъци, замърсяващи околната среда.
Престижни издания като Independеnt, The Guardian, Vogue Business пишат за успехите на Лора Джийн - елегантната лейди, която създава дрехи с кауза и мисия. В дизайнерските среди на Острова брандът Lora Gene се ползва с непоклатим авторитет, а Лора е наричана The Silk Lady („Копринената лейди“).
Тя разказва, че баба й е работила над 30 години във фабрика „Българска коприна“ в София. Сурова копринена нишка се е произвеждала в Русе, имало е и фабрика в Свиленград. Държавата е изкупувала материала от хора, отглеждащи буби в Плевенско, Врачанско. Пашкулите са се преработвали в сурова копринена нишка. През 90-те години всички клонове на фабриките за сурова коприна са били разпродадени и разрушени.
„Сега, след като ми дойде прозрението за коприната, си мисля, че неслучайно съм нарекла бранда си Gene („ген“).
Вярвам, че генът в нас еволюира и голяма част от нещата, които правим в живота ни, са свързани с това, което сме получили като знания през ДНК-то си от дедите ни“, коментира Лора.
„Случайност ли е, че един ден реших да работя основно с коприна? Абсолютно естествено ми дойде, буквално свише! Не е случайно и това, че моята баба цял живот е работила с коприна, а аз сега изнасям копринени дрехи в най-големите градове в света... Това е някакво привличане, вътрешно усещане към материала, към начина, по който работиш“, вълнува се Лора.
Откакто се ангажира с тази кауза, тя се заравя в публикации, чете всичко за историята на българското производство на коприна.
„Озовах се в доста задънени улици, с хора, които предимно говорят и малко вършат,
коментира Лора. - Вече имам опции за финансиране и продължавам да търся подкрепа. Да, трудности ще има на всякакво ниво, но си заслужава да се вложат средства в тази родолюбива кауза.“
От историята Лора разбира, че България е била най-големият производител на сурова коприна в цяла Европа и осма в света.
В момента в България има над милион черничеви дръвчета, които са още живи.
Макар целият фонд от фабрики да е разпродаден и унищожен през 90-те години, все още поддържаме един от най-богатите генофондове на черницата, както и огромно разнообразие на генофонд на копринената буба. Във Враца има станция - един от малкото центрове в света, където се поддържат въпросните генофондове. Разполагаме също и с един от най-благоприятните климати в Европа за отглеждане на черници и копринени буби.
За разлика от почти всяка друга нишка, при коприната няма негативен въглероден отпадък, а засаждането на нови черничеви гори е позитивно за природата, напомня Лора. Това може да бъде и един много добър поминък за хора от най-бедните райони на страната.
Целият цикъл на производство е екологично чист, с изцяло нулев отпадък.
Всичко се използва в индустрията: нишката - за текстил, протеинът - за много ефективни за кожата козметични продукти и за храна. От отпадъка се прави брашно, което се включва в богата на протеини и екологично чиста храна за животни. В Азия брашното се използва за храна и от хора.
В коприненото производство през последните години има много иновации, особено в приложението на копринения протеин. От него се разработват опаковки за плодове и зеленчуци, като увеличават трайността им до 2 пъти. В частния изследователски университет Tufts в Масачузетс, който е на световно равнище, се разработват иновативни продукти - например чашки от копринен протеин, които са изцяло разтворими.
Коприненият протеин в приложение има потенциала да измести пластмасата. Срещу това се изправя петролното лоби на производители на полиестери и пластмаси, но по-големият проблем според Лора е незаинтересоваността и липсата на политическа воля да се възроди ценното производство.
В последните 10 години собственият бранд на Лора Николаева - Lora Genе- се развива много добре глобално. Облеклата ѝ носят не само поддържниците на устойчива мода и чиста околна среда, но и ценителите на дрехи от естествени материали.
Стилно е да се купуват по-малко дрехи, но по-качествени - това също е сред белезите на устойчивата мода. В изисканото общество на ценители на тази мода дрехите на Лора са много харесвани, особено в големите градове в света.
Тя изнася продукция основно в Англия, но и в Америка, като 80% от дрехите ѝ са от естествена коприна, останалите - от лен и памук.
Най-важният белег на устойчивата мода е хората в това производство да са добре заплатени, да няма експлоатация на човешки труд, както е в повечето шивашки предприятия в България и по света, подчертава Лора. Тя самата като предприемач се грижи служителите в нейната компания да са със стабилни доходи.
„Хората трябва да разберат колко е вредна така наречената бърза мода. Как е възможно една блуза да струва 5 лева? Това означава, че някъде по света някои хора са били жестоко експлоатирани и, че са използвани некачествени материали“, казва дамата.
Вече трета година „Lora Gene“ е сертифицирана във Великобритания като компания с устойчив бизнес. „Ако се стремиш към по-добра печалба, трябва да произвеждаш огромни количества дрехи, а това означава да екстрактваш отвсякъде. Реших да реализираме дрехите си „директно на клиента“ и ги продаваме предимно онлайн“, казва Лора.
Българинът е възпитан на пестеливост. Когато дреха се скъса, я зашива, а не я изхвърля. Докато във високо развитите консуматорски общества положението е трагично, подчертава дамата. В Америка например един човек си купува средно по 67 дрехи всяка година, а старите дрехи отиват на боклука под формата на купчини от неразградим полиестер.
„Колко нови дрехи е нормално да си купува човек за година? Гардероба си подновявам с не повече от 10-12 дрехи годишно“, казва Копринената лейди.
Лора е родена в София. Иска да следва медицина и да стане пластичен хирург, но по-късно се отказва от тази идея. Завършва реклама в Нов български университет, а преди това е модел. Живяла е в Ню Йорк и се прибира в България. В Америка се учи на грим и в продължение на 7 години е сред най-добрите във всичко, което се прави в модната индустрия в България - списания, клипове. Прави си малко ателие за грим и коса, дизайнер е на визиите на телевизии, реклами.
По-късно заедно с украински дизайнер правят малко ателие, отварят и магазин за дрехи на ул. „Солунска“, който след това прераства в по-голям. Тогава се ражда и брандът. Когато се разделят с дизайнера, Лора преценява, че България не е пазар, в който може да се развие добре. Започват да търсят външни пазари и успяват да изнесат продукция в Ню Йорк.
В Лондон Лора е от 2014 г. заедно с партньора си Антон Христов и 6-годишната им дъщеря Вивиен. „Живея и вирея добре в голям град, мегаполис. Ако ме питаш къде още бих живяла, вероятно в Париж или Ню Йорк“, казва българката.
