сн. „Блиц“
Всяко време си има своите дежурни пенкилери, готови да заемат какъвто и да е пост, само и само да го заемат, и то дълго. Тези дни като звезда пенкилерка на небосклона изгря Меглена Кунева, по мъж Пръмова. След поисканата от премиера Бойко Борисов оставка на министъра на просветата проф. Тодор Танев единствената обсъждана кандидатура за поста му е именно тази на Кунева-Пръмова. Техническата причина за появата на името й на масата е сложният модел на съставяне на коалиционното правителство в София. Различните партии получават по някое и друго министерство и си го стопанисват дори и при кадрови рокади в него. В това раздаване Министерството на просветата бе връчено на най-либералните екземпляри в парламента - Реформаторския блок. Техен кадър бе специалистът по „съвместно съжителство" във времената на турско иго Танев. Пак от тях се иска да си изберат негов наследник. Реформаторите предложиха Кунева. Как точно я предложиха, кой именно я издигна, така и не се разбра. В началото на тази седмица гражданската квота в блока реши, че нейните депутати няма да я подкрепят при гласуването в сряда. Но това има малко значение в случая. От една страна, защото, ако не е Кунева, ще е Кунчо, а от друга - понеже който и да е, по долните етажи в министерството здраво са се хванали за постовете си цяла чета любители на „съжителството", които са несменяеми по Закона за държавния служител и които ще подхлъзнат всеки министър, дори да е най-краен националист. Някои от тях са дори със съмнителни странични контакти и при по-смела прокуратура биха били идеални подсъдими за шпионаж или нещо от сорта.
Но да се върнем на Кунева. Тя някак си досега все избягваше чак такъв публичен линч, на какъвто в момента е подложена в социалните мрежи. Може би защото постовете, които заемаше още от комунистическо време, бяха по-неатрактивни за коментиране. А може би и защото социалните мрежи не бяха такова гъмжило от народ, в каквото са се превърнали днес.
Битието Кунево е цял един ветропоказател - типичен пример как може да се оцелява успешно независимо от държавния строй, управляващите партии и разместването сред Големите братя на България. Тя е винаги в авангарда, все е предана на всички важни клечки, голям приятел е на всяка актуална столица, от която зависят съдбините на страната - някога на Москва, днес на Вашингтон. И най-важното - откакто е влязла във властта при Бай Тошо, не е излизала оттам. Човек би решил, че се е залепила с лепило локтайт, та никой не е в състояние да я отлепи. Нито падането на комунизма, нито метежите подир Жан Виденов, нито чистките при Иван Костов, нито премахването на неговите пък приближени в годините на Царя, ни тройни коалиции, ни Бойкоборисовци. При други условия може би щеше да е смешно - някаква си госпожа с леко накривена уста, която говори скучно и безизразно, да е пък чак толкова ценна на всички режими... В случая е по-скоро финансово - понеже тя е винаги там, където има пари. Много пари.
Впрочем при Кунева наистина всичко започва от забавно-развлекателния жанр, понеже баща й е видният буфосинхронист Щилиян Кунев. Това не е лека професия - отстрани е комедийно, но всъщност трябва еднакво добре да имитираш най-различни жанрове - от поп изпълнители до класици в операта. Кунева ще да е поела немалка част от заложбите на баща си, защото успешно имитира хем че е комунистка, тоест много лява, хем след това пък, че е първа привърженичка на демокрацията и на Европейския съюз, демек дясна. А скучната комунистическа лексика от зората на кариерата й прекрасно й пасва и днес, но вече с други думи, превърната в скучна брюкселска такава.
Само три години след като завършва право в Софийския университет, през 1984-та тя се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов. Пръмов-младши също е курдисан на пистата за комунистическа кариера, та Кунева получава шанса да се задвижи и нейната с тази сватба. И чудото става - вземат я на работа в Българското радио, което по това време е мощен рупор за прослава на Партията. През 1988-а другарят Живков й гласува доверие и Кунева-Пръмова цъфва в държавния Комитет за правата на човека. По това време, както може и да се предполага, там никакви права на никакви човеци не се защитават. Най-много да се прошнуроват и предадат на съответните органи имената на онези смелчаци или наивници, дръзнали да поискат защита. А и как иначе, след като този комитет е създаден не от гражданска организация, а с решение на ЦК на БКП, но реално под засилен контрол на Държавна сигурност, и в него се вземат на работа само проверени „наши" кадри. Влязла веднъж във властта, Кунева-Пръмова започва голямата разходка нагоре-надолу из кабинети и министерства. Някакви хора митингуват навън срещу комунизма, за демокрация и прочее алибали, нея това не я засяга, защото е вече нагласена като старши съветник и директор на Правната дирекция на Министерския съвет. На този пост Кунева-Пръмова сменя 8 правителства!
За да не й е скучно, така, между другото, се включва и в т. нар. Габонска сделка. Като част от кръжец със старата номенклатура Гиньо Ганев Кунева трябва да замита следите на едни тропически гори, уж придобити в Габон, за които кръжецът бе оплюскал едни мангизи. Парите - милиарди левове - изтекоха в посока Балканбанк, собственост на „Мултигруп", където по това време работи Пръмов-младши. „Мултигруп" пък се отблагодарява, като при правителството, създадено от нея с премиер Любен Беров, вкарва звездите на Габонската афера в надзорния съвет на Агенцията по приватизация. Тази институция представлява река, по която текат едни милиони левове, а насред бурния поток са всичките служители на агенцията. Кой каквото заграби - за него си е.
Докато юпитата на Сакскобургготски разместват министерствата си, за да ги натъкмят със свои хора, десетки специалисти от Иванкостово време изпадат оттам, Кунева също изхвърчава, ама нависоко. Тя става министър по европейските въпроси. Продължава да си стои непокътната на поста и в следващото правителство - на социалиста Сергей Станишев Това е времето на друга една афера - Брюкселската, в която Меглена взема дейно участие. Тя е първа лобистка за закриването на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй". Официалната легенда, лансирана от Кунева, е, че така искат от ЕС като условие да приемат България за член. Впоследствие се разбира, че никой от ЕС не е поставял официално такива условия. Може да са били част от неофициална политическа сделка, защото самото приемане на България бе политически, а не икономически обусловено. Но е факт, че официален документ от Брюксел няма. Години след това на бял свят излизат данни, че закриването на двата блока е лобистки проект на частната банка „Париба", която финансира румънската атомна централа „Черна вода" и има интерес да й осигури пазарите, които България освобождава с намаляване на енергийните си мощности. И също като при Габонската сделка има благодарности от „Мултигруп", тук пък благодарностите ги раздава „Париба", която назначава Кунева за член на борда на директорите с огромно възнаграждение.
Идват времената на Бойко Борисов, когато на мода е дясното и консервативното. За целта Кунева също е вече дясна и консервативна. Създава си уан уоман партията „България на гражданите" и търси някой печеливш мишмаш, за който да я залепи. Реформаторският блок е именно такъв бъркоч. Там има всичко - от Иван Костов през земеделци, ислямисти - любимата на Ердоган партия „Свобода и достойнство", та чак до останките от някогашното Се Де Се. Кунева е незаобиколим фактор насред всичкото това. Бойко я прави вицепремиер. А сега има всички шансове да му стане и министър на просветата. За някои това може да е леко понижение. Но те не разбират. Защото стане ли отговорник на просветата, Кунева се връща при големия пълноводен поток с парите. Тази година през това ведомство ще минат три милиарда лева по образователни програми. Кой каквото заграби - негово си е.
