Конституционният съд (КС) отказа да тълкува по-голямата част от въпросите на президента Румен Радев за поискания от него референдум за еврото, което председателят на Народното събрание Наталия Киселова му върна, без да го подлага на гласуване в пленарната зала.
КС допусна за разглеждане само един въпрос на Радев: "Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?".
Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков са подписали диспозитива в тази част с особени мнения.
Прочети още
КС обаче единодушно отклони като недопустимо искането на президента да бъде обявено за нищожно разпореждането на Киселова, с което тя върна искането на Радев на президентската институция и отказа да го подложи на гласуване в парламента.
Конституционния съд не допусна и искането за даване на задължително тълкуване на разпоредби от Конституцията, относно въпроса: "Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?"
Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, както и със становище на съдия Невин Фети.
На 9 май, докато България чакаше конвергентния доклад за еврозоната, президентът Радев изненадващо обяви, че трябва да се проведе референдум дали страната да въвежде на еврото от 2026 г. Само преди няколко години, през 2022 година, самият Радев каза на "Възраждане", че референдум за влизането на България в еврозоната е невъзможен, защото по закон не може да се провеждат допитвания по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори.
Въпреки това той поиска да има такъв референдум, но Киселова отказа да подложи искането на Радев за референдум на гласуване в пленарната зала. Председателят на парламента, която е преподавател по конституционно право, каза, че искането на президента е недопустимо, защото парламентът не може да взема решение за провеждане на референдуми по въпроси, които са уредени във вече ратифицирани международни договори.
България е задължена да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз (ЕС), който е ратифициран още преди 2007 година.
Преди повече от четири години България подаде искане за влизане в чакалнята на еврото (механизма ERM2), a по-рано тази година бе направено и искане за извънреден конвергентен доклад.
С това България направи всичко, което зависеше от нея за влизането в еврозоната. Европейската комисия, Европейската централна банка вече се произнесоха, че страната е готова за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година. Окончателното решение предстои да се вземе в началото на юли от Европейския съвет.
