Решението на Германия да засили контрола по всички свои сухопътни граници изглежда е продиктувано главно от политически мотиви, трудно е да се обоснове юридически и нанася тежък удар върху ценното за Европа свободно движение. То може да постави на сериозно изпитание единството на ЕС.
В понеделник Берлин заяви, че контролът, който се прилага на границата му с Австрия от 2015 г., а от миналата година и с Полша, Чешката република и Швейцария, ще бъде разширен следващата седмица и ще обхване Франция, Люксембург, Белгия, Нидерландия и Дания.
Този ход ще ограничи миграцията и ще „предпази от острите опасности, породени от ислямския тероризъм и тежката престъпност“, заяви Нанси Файзер, министър на вътрешните работи.
Последното от поредицата смъртоносни нападения с ножове, в които заподозрените са били кандидати за убежище в Солинген миналия месец, се случи дни преди съкрушителните регионални избори в Източна Германия, в резултат на които крайнодясната, антиимиграционна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) постигна исторически успехи в две провинции.
Социологическите проучвания показват, че миграцията е най-голямото притеснение на избирателите и в Бранденбург, където след две седмици ще се проведат собствени избори - според прогнозите лявоцентристката Социалдемократическа партия на Олаф Шолц ще завърши след крайнодясната партия - а болната коалиция на канцлера изглежда го чака съкрушително поражение на федералните избори догодина.
„Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че те вече не са желани тук“, казва Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията.
Файзер заяви, че новите мерки за контрол ще включват схема, която ще позволи повече хора да бъдат връщани обратно директно на границата, но отказа да даде повече подробности. Длъжностни лица и дипломати в Брюксел изразиха безпокойство, като нарекоха този ход „прозрачен“ и „очевидно насочен към вътрешната аудитория“.
Централното положение на Германия в ЕС и статутът ѝ на най-голямата икономика в блока означават, че контролът, който трябва да влезе в сила на 16 септември за първоначален период от шест месеца, може да има въздействие, което да надхвърли избирателите в страната.
По принцип европейското Шенгенско пространство за преминаване без паспорти, създадено през 1985 г. и включващо понастоящем 25 от 27-те държави-членки на ЕС и още четири, включително Швейцария и Норвегия, позволява свободно движение между всички тях без граничен контрол.
Прочети още
Временни проверки се допускат при извънредни и изключителни обстоятелства за предотвратяване на конкретни заплахи за вътрешната сигурност или обществения ред и обикновено се налагат след терористични нападения, за големи спортни събития и по време на пандемия.
Все по-често обаче европейските правителства, често под натиска на крайнодясната реторика по отношение на имиграцията, налагат отново проверки, без да се обосновават с конкретни и специфични заплахи или с ясни аргументи за това как контролът може да помогне за тяхното смекчаване.
Въпреки че имиграционните политики и процедурите за предоставяне на убежище, например, се определят на национално равнище, свободното движение в Европа, според много наблюдатели, е лесна мишена - и „връщането на контрола върху границите“ е повод за ефектни заглавия.
Освен Германия, сред членовете на Шенген, които в момента осъществяват контрол по определени граници, е и Австрия, която се позовава на заплахи за сигурността, свързани с Украйна, и на натиск за предоставяне на убежище, за да проверява пристигащите от Словакия, Чешката република, Словения и Унгария.
Дания, която се позовава на терористични заплахи, свързани с войната в Газа, и на рискове от руски шпионаж, извършва проверки на сухопътния и морския транзит от Германия, а Франция проверява пристигащите в Шенгенската зона на основание на повишена терористична заплаха.
Прочети още
Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също извършват гранични проверки, като се позовават на терористична дейност, войните в Украйна и Близкия изток, дейността на руското разузнаване, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.
В качеството си на гарант на Шенгенския договор Европейската комисия, която беше уведомена за плановете на Германия в понеделник, обикновено приема без възражения основанията на държавите членки за повторно въвеждане на временен контрол.
Наблюдателите очакват, че тя ще направи същото и за искането на Берлин, въпреки че изглежда, че няма ясна практическа обосновка - освен заплахата за избори от страна на антиимиграционната крайна десница - за проверки на всичките девет граници на страната.
На 10 септември Комисията заяви, че държавите членки имат право да предприемат подобна стъпка, за да се справят със „сериозна заплаха“, но мерките трябва да са „необходими и пропорционални“ и трябва да „останат строго изключителни“.
Временният германски контрол „представлява явно непропорционално нарушение на принципа на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство“, заяви Алберто Алемано, професор по европейско право в HEC Paris.
„Това няма да се осъществи съгласно правото на ЕС - но дали това ще разубеди Шолц да продължи?“, казва той. Кристофър Вратил от Виенския университет беше още по-злобен, като обвини Берлин, че „управлява така, сякаш AfD вече е на власт“.
След днешния ден, каза Вратил, германските политици „не бива повече да ми казват, че някой друг не спазва правото на ЕС ... Искат да заличат Шенген само с един замах на перото - и то напълно без да се замислят“.
Други отбелязаха икономическата стойност на Шенгенската зона. В доклад на фондация „Бертелсман“ от 2016 г. се посочва, че възстановяването на контрола по вътрешните граници ще струва на Европа около 470 млрд. евро (397 млрд. лири) под формата на загубен растеж за 10 години.
Гералд Кнаус, председател на мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“, също постави под въпрос ефикасността на мярката. „Вътрешният граничен контрол, за който се предполага, че ще има някакъв ефект, означава край на Шенген“, заяви Кнаус в X.
Те ще изискват и „федерална гранична охрана и огради около Германия“ и освен това „ще се провалят, ако съседите не са заинтересовани да участват“, каза той.
След като по-рано тази година ЕС най-накрая постигна съгласие за трудно извоюван ремонт на законодателството си в областта на убежището и миграцията, като правилата трябва да влязат в сила едва през 2026 г., европейското единство може да бъде поставено на сериозно изпитание, ако Германия поиска от съседите си да приемат обратно голям брой хора.
Австрия вече заяви, че ще откаже да приеме обратно всички мигранти, на които е отказано убежище на германската граница, а полският министър-председател Доналд Туск нарече решението на Берлин „неприемливо“ и поиска спешни консултации.
Текст: Гардиън
