По света има много места, които са наричани „портите на ада“. За някои от тях се е смятало, че са действителни врати към подземния свят, докато други са спечелили името си заради впечатляващата си геология, вулканична дейност, абсолютна недостъпност или някакви други особености.
Ето няколко примера за такива адски дупки.
Портата на Плутон, Турция
Първата в списъка е известната Портата на Плутон в град Памуккале в Югозападна Турция. Този обект е пример за плутонион – религиозен храм, посветен на хтоничния бог Плутон (Хадес). Обектът е преоткрит и разкопан през 2013 г., въпреки че намеци за съществуването му има в различни исторически източници.
Първоначално храмът е бил изграден с порта и заобикаляща я арена, която е водела към пещера. Тази пещера е била забранена за посетители; само жреците са имали право да влизат. Хората обаче могли да седнат на издигнати седалки и да наблюдават жреците, които извършват своите церемонии. А на тях биковете били водени в пещерата рано сутрин, където зрителите наблюдавали как големите животни започват да се борят, след което падат мъртви, докато жреците оставали невредими.
Сега е известно, че пещерата е изпълнена с газ, който се отделя от пукнатина, като последните изследвания показват, че този газ е вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията му варира в зависимост от това колко близо се намирате до входа и земята, което може да обясни защо биковете да умирали мистериозно, а мудреците изглеждали невредими.
Адска порта, Кения
В Кения, Африка, разположен в окръг Накуру, между езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусва се намира Националният парк „Адска порта“. Целият парк е известен със своите спиращи дъха пейзажи, разнообразна дива природа – и, разбира се, с портата към ада, както се нарича и дефилето Ол Джорова, което минава през средата на парка.
Проломът се е образувал в резултат на смесица от вулканични процеси и тектонична дейност, които са оформили целия регион в продължение на милиони години. С течение на времето ерозията от водата допълнително издълбава дефилето. Макар да не е ясно как е получило името си, то вероятно се дължи на интензивната геотермална активност в района – там все още има гейзери и горещи извори, които отделят гореща вулканична вода, която преминава през гигантския канал, осигурявайки прехрана на растителността, която може да оцелее при високи температури.
Това е една модерна и до голяма степен създадена от човека врата към ада. През 1971 г. Съветският съюз търси петролни находища в пустинята Каракум в Туркменистан. Въпреки че първоначално изследователите са смятали, че са попаднали на целта си, всъщност са се докоснали до нещо по-нестабилно – огромно находище на природен газ.
В крайна сметка станцията, която се изгражда за добив на нефт, се срутва и образува гигантска дупка с диаметър 70,1 метра и дълбочина 20,1 метра, която става известна като кратера Дарваза.
След като се образува, той води до каскада от събития, при която из целия пейзаж се появяват други кратери. Още по-лошото е, че всички те отделят метан, който се счита за опасност за местната дива природа и общности. Затова – в доста погрешно преценен опит за опазване на околната среда – е взето решение за подпалване на газа с надеждата, че той бързо ще изгори. За съжаление не става така, тъй като оттогава насам огънят продължава да гори, което спечелва на кратера името „врата към ада“.
Последният пример за „врата към ада“ е кратерът Батагайка в руския Далечен изток. Подобно на Дарваза, този масивен земен обект е сравнително нов спрямо другите порти. През 60-те години на миналия век учените за първи път съобщават за „мегасвлачище“, когато огромна дупка се появява във вечната замръзналост на Република Саха, Русия.
Местните жители наричат района „Вратата към подземния свят“ и е очевидно защо, когато видите огромната дълбока 100 метра и дълга около 1 километър просека в пейзажа. Свлачището Батагайка обаче не е приключило и всяка година става все по-голямо като някои изследователи дори предполагат, че може да се разширява със скорост от 10 до 30 метра годишно.
Това разширяване се дължи на климатичните промени в района, които водят до по-топли лета и по-кратки зими – условия, които са лоши за вечната замръзналост, която продължава да се топи, докато държи земята заедно.
