142-ма депутати в българския парламент са декларирали налични парични средства в размер на 10 622 979 лв. Става въпрос за пари в брой, включително в сейфове – трезори. Също така 37 от партньорите им са декларирали още 2 917 419 лв. налични средства. Това показва анализ на Институт за развитие на публичната среда на декларациите от регистъра на Комисията за противодействие на корупцията, пише Медиапул.
В последните години в Европейския съюз се засилва тенденцията за намаляване на употребата на пари в брой, като правителствата въвеждат ограничения за подобен тип разплащания. Върви се към стимулиране на електронните транзакции с оглед намаляването на влиянието на сивия сектор в икономиката и рисковете от прането на пари.
В българския парламент 24-ма депутати са декларирали над 100 000 лв. налични парични средства. Народните представители с най-много пари в брой пък са Иван Минев (ГЕРБ-СДС) с 1 117 824 лв., Делян Пеевски (ДПС-НН) с 758 400 лв, Красен Кралев (ГЕРБ-СДС) – 708 498 лв., Йордан Тодоров (Възраждане) – 542 137 лв., Пламен Петков (МЕЧ) – 487 278 лв. и Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС) – 392 691 лв.
Според данните народните представители от ГЕРБ-СДС са декларирали най-много пари в брой в размер на 4 231 454 лв. Това не е изненадващо с оглед на факта, че тяхната група е най-голяма в парламента, а и някои от деклариралите значителни средства в брой са именно нейни представители. Следват ги депутатите на "Възраждане" с 1 702 216 лв и тези от ДПС-"Ново начало" – 1 288 911 лв.
Формата за имуществените декларации включва и вида валута на наличните парични средства. Така, 23-ма народни представители са посочили, че притежават средства в евро и/или долари. Впечатление прави, че Йордан Тодоров ("Възраждане") е декларирал налични криптовалути. Именно заради тях той се нарежда и сред депутатите с най-големи налични суми.
В допълнение за произход на средствата, които декларират, народните представители посочват разнообразни източници – от доходи от заплата до средства от развод.
Неяснотите в декларациите
Публикуването на имуществените декларации на народните представители е част от предвидените в демократичните държави механизми за осигуряване на обществен контрол. Чрез тях е възможно установяване на съответствие между стандарта на живот на депутатите и официалните им доходи.
Прочети още
Проследяването и анализът на тази информация осигуряват повече яснота за произхода на средствата на народните избраници и могат да бъдат сред гаранциите, че те ще изпълняват задълженията си съгласно законовите изисквания и няма да допускат злоупотреби и конфликт на интереси.
Декларациите не позволяват изцяло машинна обработка на данните в тях. Това е така, защото депутатите попълват изискваната информация по различен начин. Например в случай на наличие на чужда валута, народните представители следва да посочат стойността ѝ в български лева в отделна графа. Някои от тях обаче не я попълват и това налага последваща ръчна обработка.
Въпреки указанията на КПК, според които в “налични парични средства” следва да се публикуват парите в брой и средствата в трезори, някои депутати са декларирали значителни суми. Това поражда съмнения дали те не са включили и данните от разплащателните си сметки в тази категория (въпреки че те следва да се посочат на друго място).
Пример за погрешно деклариране има и в случая с Йордан Тодоров, описан по-горе. Според допълнителните указания на КПК криптовалутите следва да се декларират в раздел “Вложения в инвестиционни и пенсионни фондове и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, в това число и криптовалути, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.”
Гореописаното показва необходимостта от по-подробни указания и включване на практически примери за това как следва да се попълват декларациите.
