Орлин Филиповски
Българският гений не е мит. Никак даже - особено ако вземем предвид това, че един гребец, кадър на спортното във Варна, а след това и на морското училище, не просто е направил силен пробив в модните среди зад Океана и е очаровал с таланта си световноизвестни дизайнери и филмови звезди, а се е наложил като един от най-търсените шивачи и кроячи във висшата мода. Интересното е, че Милен Кръстев, или Бомбев - както е известен сред приятелите си от младежките години, е тотално медийно неизвестен в Родината. Всъщност това е втрещяващо предвид факта, че Мад Тейлър (Лудия шивач - каквото прозвище са му дали в дизайнерските среди) работи с имена като Каролина Херера, Норисол Ферари, Зак Посен, Ралф Лорън... Редицата е дълга. Тази с творенията на изкусния варненец - още повече. Брънките й могат да се видят върху раменете на Джанет Джексън, жената на Владимир Кличко - Хейдън Пенетиър, удивителната Меган Фокс, мегазвездата Бен Стилър... Да, ефектното яке от питон, което холивудската звезда носи в последния си филм „Зулендър", е дело от-до именно на Мад Тейлър. Последният филм от класиката „Костенурките нинджа" - „На светло", може би не впечатлява с особен сценарий, но поне Ариел е на ниво - героинята на Меган Фокс е облечена с яке от змийска кожа, изработено по дизайн, кройка и шев на Мад Тейлър. Колко ли са хората в България, които са наясно с това, че корица на доминатора сред световните модни списания - „Вог", е модел на българин, част от сценичните облекла в популярния сериал за музикалната сцена в Ню Йорк през 70-те „The Get Down"? Милен Кръстев е от онези „тихи звезди", които създават трепачи, а в работата си общуват и се сприятеляват с прочути дизайнери и холивудски знаменитости, но самият той... предпочита да е заровен в шев и кройка.
„Не съм името, не съм звездата. На мен ми харесва да съм ръката, защото предпочитам да правя нещата, отколкото да говоря за тях. И винаги съм се разбирал много добре с този тип хора - шивачки, кроячки. Не че идвам оттам - никога не съм шил на ишлеме като хамав. Което не означава, че е под нивото ми, но така се е случило, че винаги са ми плащали малко повече за моите неща", обяснява Милен.
Преди 17 години той избира пътя на шивача пред капитанския живот по море. Като естествено свое развитие, след като завършва спортното училище във Варна с гребане, решава да продължи образованието си във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров". Класира се добре и е приет да следва в специалност „Навигация". „Още преди да вляза в морското, пошийвах малко, така да се каже. Малко или много математиката, геометрията са ми се отдавали винаги. И това, което за други беше трудно - да се направи кройка, да видиш как трябва да стои дрехата, за мен не беше никакъв проблем. Този момент ми идваше доста сполучливо, без много да се замислям. Знаех как да слагам конец, тегел - беше като две и две прави четири. По онова време сестра ми също се занимаваше с мода във Варна. Тя в едната стая си правеше нейните неща, а аз в другата - моите", разказва Милен. Сестра му Илияна Рикетс или по-известна в САЩ като Иля - същата, чието дело е асиметричната рокля в граховозелено, с която в 84-тия епизод на „Сексът и градът" се появи самоуверената адвокатка Миранда Хобс (в ролята Синтия Никсън - б. а.). Именно Иля е причината брат й да се изстреля към Щатите, където прави шеметна кариера. Преди това да се случи, Бомбев твори на варненско ниво.
„Правех шушлякови якета за сноуборд. Нямаше ги никъде - само по списанията. Бяха станали много модерни и започнах да намирам материали и да шия за цяла Варна. Много ми се отдаваше - ставаха точно като по списанията. Скоро имах поръчки от Добрич, София...", спомня си Милен. С всяко яке задобрявал - по-ефектна бродерия, по-добър цип... И скоро професията за него сама се наместила в живота му. „Бях завършил вече морското, знаех как се плава и като всички мои приятели и съвипускници трябваше да тръгваме по море. Те сега са капитани, а аз избрах шиенето, защото то ме теглеше", разказва Милен. Поработил още някоя друга година, като през това време направил луди пари. „Няма да се лъжем - за онова време вадех ненормални кинти само от шиене във Варна. Тогава заплатите бяха ниски, времената - шантави, хората си губеха работата всеки ден, а на мен ми се отваряше все повече шиене. И беше лудница. Налагаше се приятели да ми помагат, защото работата беше много.
Бях самоук, 6 години вече шиех във Варна - правех якета и панталони, а по едно време започнах да шия който каквото поиска. И взеха да се получават нещата", спомня си Бомбев. През това време сестра му Иля вече била направила удар в Щатите - завършила Академията за изкуства в Сан Франциско, където самата тя преподава в момента. „Сестра ми е на висока директорска позиция в академията, която впоследствие завърших и аз. Илиана като завърши, си беше дошла за малко във Варна и ми каза: „Това твоето шиене трябва да го закараш в Щатите и тогава да видиш..." Беше видяла повече свят от мен и реших да я послушам. Бях завършил морското преди около година, не бях обвързан с нищо... И заминах. И в Щатите изведнъж се оказа, че животът ти може да се получи доста добре от това да шиеш дрехи и да продаваш идеи", разказва Лудия шивач. Прозвището му идва от факта, че освен шиенето на дрехи е заклет чопър маниак - кара мотори, които също облича - в гравирани кожи. Пристига в Сан Франциско и записва магистратура в академията. „Завърших мода, защото това беше единственият начин да мога да работя. Обучаваше ме един японец, от когото научих доста. Оказа се, че имам афинитет към ръчни занаяти и покривам доста голям диапазон от нюанси и продукти, ако мога да го нарека. Имам усет и за дизайна, но съм повече шивач и крояч, отколкото дизайнер. Винаги съм се интересувал от шиенето и кройката, на мен това ми е силата", разказва Милен. По време на обучението си направил сериозни контакти. Още в първия семестър на следването си се видяло, че шие и крои по-добре от студентите, които завършвали.
Първите му поръчки започнали да идват именно от тях - те искали да изработва дрехи за техни колекции. По това време започнали да навлизат и компютърните технологии в бранша и той се постарал да изучи и там всички тънкости. „Наложих се като един от най-търсените кроячи и шивачи. 10 години бях в Сан Франциско, а после се преместих в Ню Йорк. Докато бях в Сан Франциско, преподавах в колежа, правехме програми за обучение и академията стана един от най-добрите частни университети в Щатите, които преподават мода. Иля остана там, а аз заминах, защото колкото и добър преподавател да бях, на мен ми се правеха работи - колекции, различни неща", споделя Мад Тейлър. Като отишъл в Ню Йорк, той се докоснал до един съвсем различен свят - на много контакти и възможности. Отворил си студио и започнал да работи с редица дизайнери. „Хубавото е, че ти дават свобода. Мен основно са ме търсили, когато обикновено ситуацията стане невъзможна и трябва да се експериментира с някой материал.
За щастие попаднах между хора, които бяха благодарни и оценяваха, че си върша работата. И започнаха да ме препоръчват", разказва Милен. Спомня си, че в самото начало, за да се изхранва, се налагало да върши и не толкова творческа работа. „Носех мебели за по 7 долара на час и бачках като куче. По едно време ми казаха: ние ще ти плащаме по 30 кинта на час само да шиеш дрехи. И така започнах да правя дрехи за техните колекции", спомня си Лудия шивач.
Жена му е топдизайнер в „Хуго Бос"
Съпругата на Милен Кръстев също е дизайнер и работи за световната марка „Хуго Бос". „В моя бранш, когато поработиш няколко години, имаш право да си вземеш творческа почивка от една година, в която да правиш каквото си искаш. В момента сме в Германия - дойдохме по контракта на жена ми, която е главен криейтив за една от женските линии на „Хуго Бос". Аз също си преместих студиото от Ню Йорк в Германия и реших през тази една година да пробвам нещо ново - да направя линия обувки „Мад Тейлър", разказва варненецът. Той споделя, че е доволен, защото може да се издържа от арт, а с шиене и кроене на дрехи е успял да си купи апартамент в Ню Йорк.
Ушил кожух за $120,000
Милен Кръстев е създавал облекла за редица известни дизайнери, както и по поръчка на немалко известни личности. „От време на време се свързва с мен по някой артист. Най-вече поръчките - я за червен килим, я за нещо друго, са идвали от Норисол Ферари, защото има много контакти с артисти и изпълнители. Но тук има доста хора в Ню Йорк, които всъщност не са известни, но си поръчват много специални изработки. Най-скъпото нещо, което съм правил, е един кожух за 120 000 долара. Спомням си, че тогава си казах: аз тази поръчка със секюрити трябва да я работя", смее се варненецът.
Подбива с качество и цени световни марки
Много от поръчките, които Милен Кръстев получава, са не само защото работи качествено, ами и по-евтино от големите марки. За последния филм, в който участва Бен Стилър, той е бил ангажиран да измисли модел на яке, да го скрои и ушие. „Лично не съм срещал актьора. Донесоха ми едно от неговите сака и аз му направих мостра, която изпратих в Италия. Одобриха я и след два дена ми я върнаха с топлийките и бележките. След това вече направих самото яке - много луксозна изработка, от кожа на питон", разказва Бомбев. И добавя, че филмовите му проекти са с много добри идеи и реализация, защото бюджетите са големи и се избират скъпи материали, което пък му дава сериозна свобода. Якето на Бен Стилър в „Зулендър" например излиза като крайна себестойност около 5000 долара. И въпреки че е дизайнерска ръчна изработка, дело на един от най-търсените спецове в бранша, то излиза далеч по-евтино, отколкото ако се купи в магазините на световни марки. „В дизайнерски магазин това същото яке от същата кожа ще излезе около 10,000 долара. Може да се намери някъде и по-евтина змия, но в случая хората не търсеха цена, а изработка. И искаха да стане светкавично. Не са много тези, които толкова бързо да реагират. А за мен се знае и неслучайно ми казват Мад Тейлър, защото можеш да ме събудиш в 3 часа сутринта и да седна да го направя", казва Милен Кръстев.
