Доставките на природен газ за България бяха прекъснати едностранно от "Газпром". Европа обвинява Русия, че използва горивото като оръжие срещу санкциите, наложени й заради войната в Украйна. В България обаче има хора, които повтарят, че Москва все още е най-добрият доставчик. Вярно ли е това? България е изправена пред заплахата да остане на студено през идващата зима, защото под диктовката на своите запазни партньори не се съобразява с изискванията на Русия и затова загуби достъп до "евтините и сигурни" газови доставки от "Газпром". Единственият изход от кризата са преговори и разбирателство с Москва. Така звучи накратко тезата, защитавана през последните седмици от редица проруски коментатори по българските национални медии. Тя беше лансирана в публичното пространство още в края на април, когато Русия едностранно спря да изпълнява договора си с България за доставяне на природен газ. С наближаването на края на 47-ото Народно събрание защитниците на руските доставки обаче осезаемо се активизираха.
Проблемът на тезата, че единственият спасителен вариант пред страната е нов дългосрочен договор с "Газпром" е, че основните доводи на застъпниците й всъщност не отговарят на истината.
Фактите показват, че днес руският газ би струвал на България повече от предлаганите от "Булгаргаз" цени.
А основната причина за неговото повишаване в Европа и света е поведението на самата Русия и непредизвиканата й военна инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари. Само за две години увеличението на цените на руските доставки за България, се равнява на над 1600%, освен това те се оказват и твърде несигурни. Лидерите на редица държави обвиниха Русия, че използва ролята си на основен доставчик като оръжие, за да постигне сваляне или смекчаване на европейските санкции заради войната, както и за всяване на разделение в западните общества. Досегашното правителство на Кирил Петков гарантираше, че с "Газпром" няма да се преговаря, а ще се залага на алтернативни варианти като азерски газ и втечнен газ от САЩ. Ситуацията може да се промени заради кабинета на Гълъб Донев, назначен от президента Румен Радев.
Прочети още
Кой спря доставките?
Първото лъжливо твърдение, което активно се повтаря пред медиите е, че подаването руски газ към България е спряно по вина на София, която не е изпълнила и не изпълнява договора си с "Газпром". Всъщност вината е на руската страна, която едностранно го наруши. Едно от действията, които Владимир Путин предприе в отговор на западните икономическите санкции, наложени на страната му заради войната в Украйна, беше да подпише указ за новите условия за продажбата на газ. Според него от 1 април чуждестранните купувачи на трябваше да плащат в рубли по специална схема и по сметки в руски банки.
България, заедно с други страни от Еевропейския съюз (ЕС), отказа дасе съобрази с това изискване, защото то подкопава наложените на Москва санкции. Така на 27 април доставките към България бяха прекъснати едностранно и в нарушения на договора, който изтича през декември. Това беше определено като "грубо нарушение" и "шантаж" от вече бившия премиер. Тогавашните управляващи обясниха, че са спазили всички свои задължения по действащия двустранен договор, включително са направили и плащане по него, което е било върнато от "Газпром". Последва изявление на председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, в което тя определи като "изнудване" действията на Москва спрямо България и Полша, която също се оказа без руски газ. По-късно бяха спрени и доставките за Финландия, Естония, Латвия, Литва, Нидерландия и Дания. Въпреки всичко това в началото на август изпълнителният директор на "Булгаргаз" Иван Топчийски все пак каза, че "все още текат разговори" с "Газпром", както и че "има вероятност за възобновяване на доставките".
Евтин ли е руският газ?
Тезата, че руският газ е най-евтин, не е нова и е имала своите основания в миналото. Към днешна дата обаче руският газ вече е скъп. Това става ясно, дори ако теоретично приемем, че България беше приела новите условия на Москва и доставките не бяха спирали. Цената се знае заради формулата, договорена от последното правителство на Бойко Борисов и тогавашното ръководство на "Булгаргаз" в лицето на Николай Павлов. Тогавашните управляващи обявиха триумф със свалянето на цените на доставките навръх националния празник 3 март. Според огласената промяна в договора 70% от стойността на руския газ се взима от ставката на виртуалната точка за търговия с природен газ в Нидерландия, където се определят борсовите цени на газа в Европа - TTF. Останалите 30% се формират от средна цена на петролни деривати. На 2 август, когато "Булгаргаз" предложи цената на газа за същия месец да бъде 297 лв. за мегават час (MWh), цената на TTF беше 205 евро (400.75 лв). Това означава, че на същата дата 70% от стойността на газа, който България можеше да получи от "Газрпом", е 280 лв. Към тях трябва да се прибавят и 30% от цената на газовите деривати, която е около 35 лв. Така окончателната цена, при евентуална руска доставка, днес би струвала над 310 лв. за MWh. Доскоро имаше почти пълно припокриване на цената между руските доставки и цената на "Булгаргаз". В последните месеци обаче България получава и значително по-евтин азерски газ. Страната все още не може да се възползва от пълното количество, договорено с Азербайджан, заради 12-годишното забавяне на строежа на газовата връзка с Гърция. Към момента само 1/3 от общото количество, което идва от Азербайджан, е по ниските цени от дългосрочния договор. Останалите 2/3 е на цени, които са по-високи, защото са обвързани с пазара. Това е следствие от действията на предишното ръководство на "Булгаргаз", оглавявана тогава от Николай Павлов. Очаква се цялото количество по тази връзка да започне да идва на цени по дългосрочен договор, след като връзката между Комотини и Стара Загора започне работа. "Важно е това да се случи преди евентуално връщане на "Газпром", защото тогава ще стане ясно колко по-добра е цената на азерския газ", каза пред Свободна Европа експертът Васко Начев.
Кой е виновен за високите цени?
Друга често разпространявана заблуда е, че цената на газа в България расте, защото доставките вече не идват само от "Газпром" и дивесификацията, противно на пазарната логика, води не до намаляване, а до увеличаване на цените. Цените на газа в Европа, а и в България, започнаха да растат значително през 2021 г., когато започна възстановяването на европейските икономики след пандемията. Точно в този период "Газпром" започна систематично да намалява количествата, които подаваше. Ако вземем за пример България след промяната по условията по договора ѝ през 2020 г., най-ниската цена е от август същата година, когато КЕВР обяви 18.67 лв. за MWh. Година по-късно, през септември 2021 г., когато доставките на газ продължават да са почти изцяло от "Газрпом", цената вече е 69.40 лв. През октомври тя става 94.54 лв., а през януари 2022 г. - 133.41 лв. Това показва увеличение от 600% в рамките на 16 месеца, докато цената се образува основно от стойността на доставките от руския енергиен гигант. "В последните около 20 месеца руският природен газ струваше около 9 евро на мегават, сега е приблизително около 90 евро. Това е около 10 пъти поскъпване - 900%", коментира в края на април пред Свободна Европа икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". Растежът на цената обаче не спря там. Ако вземем за отправна точка днешната цена на руския газ, която за България щеше да е около 160 евро, промяната спрямо тази от август 2020 г. би представлявала над 1670%.
Наистина ли другите нямат проблеми?
Безалтернативността на "Газпром" се изтъква и с аргумента, че част от държавите, които продължават да получават доставки от Русия, са се съобразили с исканията на Москва и все още купуват газ евтино. Един от примерите, които често се дават, е ситуацията в Германия. Берлин действително продължава да получава газ от Русия по тръбопровода "Северен поток". Ситуацията обаче е далеч от безпроблемна, а местните власти са притеснени от сериозни сблъсъци заради гаранциите за потребителите и нуждите на бизнеса. Напрежението беше предизвикано от постепенното намаляване на обемите от руски газ, предприето от "Газпром" с различни оправдания, обобщени от различни експерти като "фарс". През юни доставките бяха намалени до 40% от капацитета на тръбопровода, а след спиране за планови ремонти в края на юли, подаването вече е едва 20%. Това доведе до рекордни цени в страната, а малките количества провокираха извънредни мерки като режим на топлата вода в някои части на страната. Заради намалените доставки от "Газпром" най-големият вносител на газ в страната - частната компания Uniper, беше изправена пред фалит. Тя беше от първите, заявили че ще започнат доставки по предложената от Кремъл схема. Заради намалените количества се стигна до там, че компанията поиска помощ от държавата. Бундестагът гласува спасителен пакет от 15 млрд. евро, а вицеканцлерът Робърт Хабек каза: "Недостигът на енергия, който беше изкуствено създаден от Русия, не е нормална промяна, която пазарът може да понесе." Ситуацията в Латвия също е показателна. Само ден, след като Рига обяви, че ще купува руски газ, но през частна компания, която ще извършва плащанията по схемата на Москва, "Газпром" спря доставките с обвинения в нарушаване на условията.
Митът за евтиния газ от "Газпром" се разбива и от стойността на синьото гориво в страна, която остава изцяло зависима от руските доставки - Унгария. По данни на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия приблизителната цена по дългосрочния договор на Унгария с "Газпром" още през февруари е на нива около 90 евро за MWh. Това е по-висока цена дори от тази на TTF, която към онзи момент се движи около 80 евро. Значително по-ниски цени има в държави като Испания, която тогава получава големи количества втечнен газ от Африка, арабските държави и САЩ. Сравнение може да се направи и между стойностите на унгарската енергийна борса HUDEX и газовия хъб „Балкан“, които продават на пазарни цени. На 2 август цената за MWh природен газ на унгарския пазар е около 400 лв. (206 евро), а на българския хъб цената е 310 лв.
"Газпром" ли е единственият вариант?
Тези сравнително лесно проверими факти обаче не спират проруските говорители в България да определят руския газ като "най-евтин", "най-сигурен" и дори като "единствения начин" страната да се справи в предстоящия отоплителен сезон. Наред с Румен Овчаров и члена на първия инициативен комитет, издигнал Радев за президент - Слави Василев, Корнелия Нинова и БСП също настояват за възобновяване на преговорите с "Газпром", въпреки че тя беше вицепремиер в кабинета, отказал да ги води. Нинова призова за това още през април по време на пресконференция в Министерството на енергетиката и индустрията, на която присъстваха представители на най-големите работодателски организации. Сред тях бяха и председателите на КРИБ и АИКБ Кирил Домусчиев и Васил Велев. Преди дни Велев отново повтори тезата, че българският бизнес се нуждае от подновяване на доставките от "Газрпом". Пред Свободна Европа Васко Начев коментира, че засега, въпреки че съществуват възможности затова, нито един от представителите на бизнеса не се е решил да потърси доставки от "ниските цени" на "Газпром". Въпреки че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви като условие пред хипотетичните му коалиционни партньори в бъдеще 100% диверсификация на доставките на газ, само седмица по-рано от партията му се уч точно обратната позиция. Бившата енергийна министърка в неговия кабинет Теменужка Петкова разкритикува правителството на Петков, че не се е съобразило с исканията на "Газпром" за новата разплащателна схема. Подобни критики неведнъж отправяха и ръководствата на ДПС и "Възраждане".
