КИТАЙСКИ ЗАПИСКИ: Социализъм с имперски привкус

Сн.: Авторът

"Искам да живея в Русия или поне в България. При вас, в Източна Европа, цари един такъв приятен безпорядък, а тук всичко е в много голям ред. Харесвам безпорядъка", ми призна Маргарита. Тя е китайка от манджурската народност. Работи в руската служба на международното радио „Китай" и е красива като рускиня. Но всъщност повече, защото притежава и онези екзотични черти на Изтока, които една обикновена рускиня само може да мечтае да има. Освен това е и умна. Знае руския като свой матерен. Разбира абсолютно всичко. Знае и английски. Едва на 27 е, а е вече омъжена. Но в Китай, изглежда, е така - красивите жени тук бързо се задомяват. Освен че красотата привлича, другата причина е, че в Китай хората нямат чак толкова свободно време, както в Европа. Работният ден продължава много повече, защото обедната почивка е почти 3 часа. Това означава, че китаецът прекарва на работното си място почти целия ден и се прибира у дома за съвсем кратко, колкото да се наспи. Така не остава много време за социални контакти извън работното място. Което пък

кара китайците да побързат със сватбата

за да отметнат поне това от проблемите, които имат да решават в натоварения си делник.

Маргарита е омъжена за свой състудент, което е най-често срещаният вариант. По време на студентския живот все пак има повече време за опознаване на партньора. Ако не са се оженили за състуденти, в масовия случай китайците са се взели с някой колега от работата. За никакви други запознанства не остава възможност. Макар да имат относителна свобода, на каквато китайците не са се радвали почти никога в хилядолетната история на държавата си и за каквато по времето на Мао пък е било и немислимо да се говори, те много внимават какво споделят. Особено с чужденци. Затова откровението на Маргарита за реда и безпорядъка е рядък изблик на смелост. Освен това тя ми призна, че руският не й е бил голямото желание в живота. Искала да учи испански или френски, но „руският сам ме намери, а не аз него". Просто баща й я посъветвал да избере този език, защото би й открил повече възможности в живота, и тя го послушала. Маргарита впрочем не е истинското й име. В Китай, а и изобщо в много от далекоизточните държави, но особено в Южна Корея, сега е мания младите хора да си измислят първи имена, които звучат някак по-европейски. В класацията топ 50 на Хонконг например почти няма да срещнете местен изпълнител с традиционно китайско име. Всички са или Джони Чен, или Виктор Джао, а защо не и Барак Дзъян или пък Обама Ши. Въпрос на вкус.

Тази европейска мания обаче не върши никаква работа по улиците. Там нещата са си съвсем по китайски.  Когато чужденец крачи по улиците на китайските градове, очите му трябва да са на шест. Светофарите чисто и просто не вършат особена работа. Свети зелено за пешеходците, но отвсякъде дебнат коли, които са решили да минат на червено. Постоянно се чуват клаксони. Имаш чувството, че си в средата на невъобразим уличен хаос, в който правила за движение никой не спазва. Местните медии нерядко разказват за злополуки вследствие на липсата на елементарна култура по пътя. А понякога има случаи и на откровено насилие. В средата на октомври всички бяха шокирани от информацията, че шофьор на камион е прегазил дете, но вместо да му се притече на помощ,

дал заден, за да го доубие.

Ужасяващият инцидент се разигра в град Лучжоу, Западен Китай. Детето Сюн Маоке загинало на пътя за училище. Свидетели разказват, че веднага след като премазал два пъти тялото, водачът излязъл от камиона с викове: И колко ще ми струва сега това? Звучи ужасяващо, но в Китай, която иначе е социалистическа държава на книга, медицинското обслужване не е безплатно. В болницата приемат пациента, след като предварително заплати определена такса. Ако е непълнолетен и с придружител, таксата трябва да я плати придружителят. В конкретния случай шофьорът Ао Йон решил да си спести излишните разходи. Дори при сигурната му присъда, ще заплати много по-малко като обезщетение, отколкото ако беше отвел детето в болницата. В Китай в последните години има и други подобни случаи, затова и хората, особено бедните, много

се страхуват да помагат на случайни минувачи

по улиците, за да не се окаже после, че дължат колосални суми за болничното им лечение.

Едва от две години Китайската комунистическа партия реши да се завърне към корените си на социална организация и започна възстановяването на безплатните клиники за бедни. Но кой е беден и кой не ще решава държавата. Което отсега се очертава като доходоносен източник от корупция.

Аз, слава Богу, не пострадах, макар на едно кръстовище да бях само на крачки от подобен инцидент. Отгоре ми връхлетя автомобил, който успя да забие спирачки в последния момент. Както не си бях направил здравна застраховка, не ми се мисли дали нямаше да си остана под колелата без никаква надежда някой да ми се притече на помощ. Въпросното кръстовище се намира точно срещу единия от няколкото хипермаркета в Пекин от френската верига "Карфур". В България също има „Карфур", където сигурно едва 40% от стоките са с български произход. В китайския еквивалент на веригата не намерих и 5% чужди продукти, ако изключим млечните, на които пише, че са произведени с „лактобацилус булгарикус", но също в Китай. Въобще тези млека нямат нищо общо с българските. На вкус са като крем-нишесте, при това обилно подсладени. Изобщо не е ясно за какво им е да влагат нашата бактерия вътре, след като са решили да произвеждат кремчета, а не възкисело мляко. Китайците купуват тези странни продукти презглава и затова с такава мания, с каквато изкупуват с цели чували ориз. Подозирам обаче, че така нареченото българско кисело мляко, което се продава в Китай, не се консумира като десерт или отделно от всичко останало. Характерна особеност на китайската кухня е, че там

десерт не се предлага

Подсладените продукти се сервират едновременно с печеното пиле или разните варено-сушени подлютени треви, а китайците с огромно наслаждение ядат всичко заедно. Храната се сервира не в отделни порции за всеки човек на масата, а в общи съдове и всички си взимат от всичко.

Първите ми няколко дни, когато виждах, че сервират на масата варена сладка тиква, се заканвах да опитам от нея накрая. Но какво бе удивлението ми, когато след малко забелязвах, че тиквата вече е приключила. Китайците я смесваха със соев сос, топяха я в бульона си със зеле и изобщо я комбинираха във всякакви чудати варианти, само не и като десерт. Към края на престоя си в Китай вече знаех - видя ли на масата сладкиш - взимам си най-напред от него. Е, не го смесвах с варените и подлучени гъби, макар китайците да ми твърдяха, че това е върхът на сладоледа. Очевидно с някои особености на китайското хранене никога няма да свикна.

Майката на Сюн Маоке е седнала до камиона, който е прегазил сина й

Пилешките крайници са особен деликатес. Кокошите крака се предлагат с ноктите, което не се вижда особено ясно на снимката и не е за вярване с какво удоволствие местните хора изсмукват всичко от тях

Маргарита е по-красива от рускиня и харесва безпорядъка на Източна Европа