За публиката Камен Воденичаров е известен най-вече с участието си в различни комедийни предавания и скечове. Но признава, че понякога и той се чувства натъжен. А едно от нещата, които го огорчават, е, че „всичките промени, онова, което се случи през последните години, като че ли много се забави, много се проточи“.
Според него отговорът на въпроса дали преходът е приключил зависи от гледната точка. „Ако говорим за трансформирането на държавната собственост в частна, този процес като че ли приключи. Въпреки че, както забелязваме, не приключват опитите дадени бизнеси в различни сектори да бъдат преприватизирани. Вече влязохме в непрестанния процес на развитие и на борба за демокрация, така както е и на Запад. В момента България много повече прилича на западна държава, отколкото на една фалирала соцрепублика“, казва той. И допълва, че това води до много повече отговорности и битки, отколкото преди. Въпреки това остава оптимист, и то във всяка една сфера, макар понякога и той да се чувства демотивиран..
За своето поколение той е момчето, което изпя
емблематичната за началото на прехода песен „Не съм избягал“
превърнала се в символ за българите, избрали да останат, независимо от масовата вълна на изнасящи се сънародници в началото на 90-те години.
Участва и в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г.
Историята му от това време включва създаването на популярната студентска програма „Ку-ку“ заедно със Слави Трифонов и Тончо Токмакчиев, което беше истинско явление, а също и на телевизионното предаване „Каналето“ . През годините Камен Воденичаров запазва приятелството и съвместната работа с Тончо Токмакчиев, с когото са състуденти от ВИТИЗ (сега НАТФИЗ).
В момента заедно с него и с Георги Мамалев правят комедийния спектакъл „Майсторите на комедията“, което представят с еднакъв успех в България и зад граница. Самият Камен Воденичаров го определя като спектакъл, който събира негови, на Георги Мамалев и на Тончо Токмакчиев „щуротии“, които са правили през годините.
Биографията му освен актьор включва също сценарист, режисьор и продуцент, шеф на първата музикална телевизия – ММ и първи водещ на първия сезон на риалити шоуто “Сървайвър БГ”. Едно от най-популярните и обичани лица на малкия екран е завършил куклено актьорско майсторство в класа на проф. Николина Георгиева. През 2015 г. продуцира първия частен театрален спектакъл в копродукция със Сатиричния театър – „Дванайсета нощ“ по Шекспир с режисьор Мариус Куркински, и едновременно с това се изявява и като драматичен актьор, а година по-късно създава театрален вариант на спектакъла съвместно с БНТ. През последните години се завръща на сцената на няколко държавни и частни театъра като актьор, а през март беше и премиерната прожекция на пълнометражния документален филм „105 минути София – историята на града“, чийто режисьори са той и Михаил Ланджев.
Наясно е, че вече има други поколения
със свои схващания и по-различна ценностна система
„Младите зрители възприемат сегашната ни ирония към днешния свят, към модерните технологии, към това, което се случва сега в целия свят“, казва той. „Покрай децата и племенниците, а Тончо вече е дядо, може още едно поколение да гледаме, на неговите внучка и внук, които проговарят едновременно на три езика – това са едни нови бебета на Европа“, споделя той. И допълва, че всяко едно поколение си намира и си търси своите оценки към света, а те се радват, че имат ключ към усмивките на всички тях.
Днес е на 53 и въпреки че е запазил много от младежкото си излъчване и енергия, вече има зад гърба си натрупан опит. Казва, че „понякога е хубаво отново „да си навиеш пружината“.
Признава, че през всичките тези години той самият не е избягал не защото не му се е искало, а защото е бил от щастливите хора, които са можели да правят това, за което са учили и което обичат. Но разбира, че всеки намира своя собствен смисъл да остане някъде. „Два милиона и половина от нашите хора са някъде по света и слава Богу. Слава Богу, защото всеки си намери пътя“, казва той. За актьора може би най-големият пропуск в България е, че не сме успели „дружно да се преборим с простащината, с наглостта, с безочието, с безпътицата, с глупавите решения, със замитането под килима на проблемите и на онова, което трябва да се случи“. Смята, че макар днешните ученици и студенти да не са „всезнайковци“ като неговото поколение, „много често са по-добронамерени, макар и по-разпиляни, и гледат на света по-глобално“.
За Камен Воденичаров развитието на един човек невинаги е вървене нагоре, но той намира смисъл в работата си, в близките хора и семейството си и във възможността да развива свои нови проекти.
Турнето на „Майсторите на комедията“ в Канада и САЩ в дати:
27 септември, петък – Монреал
28 септември, събота – Торонто
29 септември, неделя – Атланта
5 октомври, събота – Сан Франциско
6 октомври, неделя – Бостън
9 октомври, сряда – Лас Вегас
11 октомври, петък – Сиатъл
12 октомври, събота – Ванкувър
13 октомври, неделя – Чикаго