„Майсторите на комедията” – това е името на комедийното щоу, с което трима от най-любимите комици на българите – Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, пресъздават незабравими образи и скечове от историята на емблематични телевизионни предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, НЛО и „Шоуто на Канала“ и от театрални формати.

Имената на големите комедийни актьори сами по себе си гарантират много смях и забавление, представяйки по своя характерен начин забавното си, иронично и често сатирично виждане на събитията, случващи се в България, в Европа и по света. Когато към това се добавят и някои от най-известните и обичани песни от историята на предаванията, както и нова музика, „Майсторите на комедията“ се превръща в изключително свежо и разсмиващо до сълзи мултимедийно представление, което гарантира на зрителите искрено забавление и добро настроение. И обяснява защо вече втора година пълни зали както в България, така и в чужбина, където българите ги посрещат с радост, забава и смях.

От 25 септември до 15 октомври на тримата любимци на българската публика предстои турне в САЩ. Какво ги събира отново, как са се променили героите им през годините, каквото е новото в шоуто, как сглобяват пъзела от характери – за това разказаха тримата комедийни майстори пред BG VOICE. Представлението е замислено с идеята за българите, които живеят в чужбина, като ретроспекция на това, което тримата големи комици са правили през годините.

„Решихме да обединим предавания като НЛО, „Шоуто на канала“, „Каналето“, „Ку-ку“, защото има нещо като носталгия, а и хората ги харесват и искаме да ги зарадваме“, обяснява Тончо Токмакчиев. Двамата с Камен Воденичаров са състуденти и се познават от 1986 година, а Георги Мамалев винаги е бил за тях пример в актьорската професия. Така тримата обединяват усилия, опит и еднаквите си представи за хумор и забавление. „Много е важно да правиш нещата с хора, с които имате еднакъв вкус и критерии“, обяснява Тончо Токмакчиев. „Това, че гледаме в една посока, е много важно, разбираме се с две думи, споделя и Георги Мамалев. – И Тончо, и Камен са много добри професионалисти, много надарени хора. И тъй като мислим в една посока, нещата се получават много бързо и са много ефектни и на сцената. И това се доказва от факта, че вече сме го изиграли десетки пъти, може би повече от 30.“

А Камен Воденичаров определя шоуто като спектакъл, който събира негови, на Георги Мамалев и на Тончо Токмакчиев „щуротии, които сме правили“. И допълва, че и за тримата това е огромно удоволствие, защото шоуто е „истинско богатство, което имаме благодарение на нашия труд и на нашите колеги и приятели през всичките тези години“.

А дали героите от скечовете на тримата комици са се променили през годините и как? „Едно от хубавите неща на такива литературни и телевизионни герои е, че те не се променят в своето мислене“, казва Тончо Токмакчиев. „Средата се е променила, ситуацията и в България, и в света е различна за 20 години и те са преживели някакво развитие, но си остават и същите“, допълва той. Въпреки това обаче има промени, които неизбежно са се отразили на познатите образи. „Много неща се случиха за тези години – казва Камен Воденичаров. – Например образите на хамалите вече са много модерни, ползват телефони, таблети, нови технологии“,  обяснява той. Но допълва, че

като образи продължават да са като Лаурел и Харди

като единият е човек, който бърка думите, а другият го поправя. „Но чисто интуитивно, така както и хората навсякъде по света усещат и напипват същината на всеки един проблем, който коментират“, казва още той.

А Георги Мамалев посочва и още една разлика – това, че сегашното шоу се прави в театрален вариант. „Човек, като си е вкъщи, не е закован пред телевизора, за разлика от спектакъла в театъра, където чака час и 40 минути или два часа да бъде забавляван. Това дава възможност на актьорите да отиграват ситуациите с повече задълбочаване. И освен това трябва да се изчакат реакциите на публиката, паузите в играта, когато хората се смеят“, обяснява той.

Актьорите открехват малко завесата и за някои от новите скечове и образи, които пресъздават в спектакъла. „На сцената на нашия спектакъл качваме специалиста по здравната реформа на Георги Мамалев и един измислен нов български еврокомисар, който отговаря за уеднаквяването на стандартите в Западна и в Източна Европа – още един образ на Мамалев“, казва Камен Воденичаров. „И тъй като Източна Европа не може да догони Западна, то Западна трябва да дръпне назад – допълва той. – А аз имам създаден през последните години образ на проф. Букварски, който изучава разликата в диалектите в българския език. И привеждам примери на много смешни, иронични и забавни словосъчетания и думички от различни части на България, където диалектът е богатство, а ние малко иронизираме тези омекотени или пък втвърдени форми на българския език.“

„Много забавен е монологът на Тончо за алкохола в различните държави – разказва Георги Мамалев, – или както Тончо казва:

„Човекът е голям, колкото е голямо пиенето му“

Също и монологът на Камен как в различни региони на България се говори български, или моят монолог на доктора, който се оплаква от пациентите и казва: „Лекарите нищо не разбират, некадърни... А питате ли ни ние как работим? Викам му на един: „Слушай, от това швейцарско лекарство довечера преди лягане пиеш две и утре, ако се събудиш, пиеш още две. Вместо това той отива вкъщи, чука охлюви и ги смесва с ракия първак 70 градуса и тая гадост я пие, за да му мине гастрита“, разказва Мамалев.

Тримата класици на комедията споделят и какво е чувството за хумор за тях и спасява ли ни той във всекидневието. „Чувството за хумор е задължително не само у нас, по целия свят е така. Без него човечеството не може да съществува – казва Тончо Токмакчиев. „Човек трябва да бъде умерен оптимист и да не прави крайни заключения за всяка ситуация, защото нещата се променят“, допълва той.

„Чувството за хумор при всички положения спасява, така е, откакто свят светува“, споделя Камен Воденичаров. – Има хора и прослойки, които не го обичат. Но, слава на Бога, повечето намират утеха, рефрешване и събиране на нова енергия от хумора. Така че ние сме щастливи да имаме тази работа.“ Не мога да си представя живота без хумор и без смях, категоричен е Георги Мамалев. „Колкото повече забавни спектакли има, толкова по-добре. Това е част от нашия живот. Ако хуморът ни спасява, може би ни спасява от сивотата, от мрачното настроение, така че дори само заради това си заслужава“, допълва той.

Камен Воденичаров: Ние сме като ходещи социологически агенции

Образът на българина в чужбина е подобен на образа на българина в България, но с малко по-голяма лупа. Нюансите в голямата палитра се виждат някак по-ярко. Например, когато на 3 март бяхме в Барселона, имаше най-различни хора в залата – един минимодел на обществото ни в България. Имаше маси с много успели бизнесмени, на които им върви всичко по вода. Имаше група от студенти, които в момента учат. Имаше хора, които работят в най-различни ниши на бизнеса в Испания, имаше дори труженички от късния нощен сектор в единия край на залата. В една зала от 500 души имаше абсолютно всички модели, които ги има в България.

Както се случва и в залите в България, само че в чужбина са много по-разпознаваеми – от една стара имиграция – много достолепни възрастни хора и със самочувствие, до едни чешити, които например въртят бизнеса с рикши в Париж. Ние сме като ходещи социологически агенции. Един въпрос може много бързо да го тестваме и да разберем как реагират различните ни сънародници в град като Париж или Барселона. Предполагам, че сега ще можем да разпознаем и в Америка феновете на Тръмп и тези, които са против него.

Георги Мамалев: Навсякъде хората приемат спектакъла с еднаква радост

Всичко се случи от едно гостуване в Лондон, трябваше да направим голямо шоу, тогава беше и Марта Вачкова. И направихме чудесен спектакъл, хората много го харесаха. След това трябваше още веднъж да се появим там и след това започнаха да идват покани. Иначе заслугата е на Камен, който измисли „Майстори на комедията“. И започнахме да работим, за да сглобим цялостно едно такова представление – трима актьори, които да изпълняват смешни монолози, скечове и от НЛО, и от „Каналето“. И се получи един смешен, забавен комедиен спектакъл, който и в България върви с много добър успех. Не сме замисляли конкретно да го играем в чужбина, но така тръгнаха нещата. Навсякъде се приема с еднаква радост и настроение, но може би в чужбина е малко по-приповдигнато. У нас, в България, хората имат възможност да ни гледат повече, публиката повече ни познава, идва и ни вижда и в театрите, където тримата играем, гостуваме и в провинцията. А в чужбина има момент на носталгия, на радост, че виждаш отново любими актьори, които са те забавлявали толкова години.

Тончо Токмакчиев: Това, което правим, не е снимка за спомен

Това, което правим, не е някаква снимка за спомен, то е изобретателно, забавно и няма значение дали си го гледал, дали си спомняш за тези образи или не. Идват деца с родителите си, пораснали деца. Мога да кажа, че навсякъде, където сме били – и в чужбина, и в България, хората са ни приемали изключително радушно, с голямо уважение и радост, с голям респект. И това ме кара да се чувствам щастлив. В рамките на нашето общуване Жоро Мамалев е неизчерпаем източник на забава, остроумие и хумор, както и Камен. И можем една ситуация да я доразвием, да отидем в друга посока. Скоро имахме един случай в Банско, бяхме поканени на фестивал и гръмна един кондензатор. Имаше дим, а хората не искат да излизат, мислят, че правим смешка. Тогава Жоро Мамалев каза: „Положението е сериозно, не усещате ли разлика между нашия и дим и този дим.“ И тогава хората усетиха миризмата, дойде пожарната, проветриха салона и след половин час цялата публика отново се върна. Но невинаги е уместно да си правиш шега с всичко. Аз в живота не държа да съм център на внимание на всяка цена, защото сцената е едно, а животът друго.

ТУРНЕТО В ДАТИ

  • 27 септември, петък – Монреал
  • 28 септември, събота – Торонто
  • 29 септември, неделя – Атланта
  • 5 октомври, събота – Сан Франциско
  • 6 октомври, неделя – Бостън
  • 9 октомври, сряда – Лас Вегас
  • 11 октомври, петък – Сиатъл
  • 12 октомври, събота – Ванкувър
  • 13 октомври, неделя – Чикаго