Лили чете декларацията си, преди да напусне собствения си хол
Кеворк Кеворкян
С Лили имахме много прилични отношения през годините - това личи и от многобройните интервюта, които сме правили - и в някои неособено добри времена за нея. Била е много ласкава към мен в публичните си изявления, има свидетелства за това - например в книгата на Антон Стефанов „Всяка неделя - легендата и нейните герои" Лили казва: „Когато Кеворк излизаше в отпуск, това ме вбесяваше. Когато през август нямаше „Всяка неделя", за мен телевизията не съществуваше." Така беше до деня, в който си наумих да ги събера със Слави. Той се съгласи веднага, за разлика от тогавашния му сценарен гуру Росен Петров, който се опъваше една нощ до късните часове.
Тръгнах да уговарям Лили, видяхме се няколко пъти във виенската сладкарница на „Кемпински" - тя имаше офис наблизо. Беше много сърдита на Слави, направо го ненавиждаше, което пък мен ме озадачаваше - струва ли си да хабиш енергия заради някакви шегички, още повече ако са безвкусни, както тя смяташе. Говорехме, говорехме - за най-различни неща, за пари не ставаше дума. Аз имам един неизкореним дефект - смятам, че когато нещо е ясно за мен, то трябва да е ясно и за събеседника ми.
Така че може би не съм бил пределно конкретен как ще се прави самото предаване, но и за това не съм сигурен. Когато пет дни обявяваш разговор с Лили и Слави - „Самите те", какво трябва да си помисли един човек, дори да бъде Лили Иванова? Разговор като разговор - сядате един до друг, загърбвате ненавистта и простотиите, ако изобщо ги е имало, говорите си, вглеждате се във важното, ако искате - дори се гушнете накрая, ваша си работа.
И изведнъж в неделя предобед Лили съобщи, че няма да идва в студиото. „Абе, ти луда ли си - ревнах тогава аз. - Знаеш ли как ще се изложиш пред публиката, от пет дни на милиони хора им писна да слушат за този разговор", и пр. Нищо не постигнах, някой я беше навил и толкова. Пак не е ставало дума за пари. А най-лесно ми беше да й тегля една благословия и да оставя Слави хубаво да я нареди заради малодушието й.
Но не го направих - хайде, подвижна телевизионна станция до дома й на „Оборище", който е на двеста метра от телевизията.
От екипа ми започнаха да се подсмихват, а после и те се ядосаха. „Абе, ние правим телевизионни мостове от цял свят, дори от майната му, правихме и от Бевърли хилс с Джаки Колинс, и жената нищо не поиска, не се поглези нито за миг, макар че има книги, издадени в десетки милиони копия, а сега - мост от „Оборище!"
Уредихме всичко. Не мисля, че Лили спечели нещо от цялата разправия. За 100 хиляди долара да не говорим. А и едно от най-непоносимите неща е по телевизията да се говори за пари. Останалото можете да го видите в записа на разговора, има го в сайта www.kevorkkevorkian.com. Този разговор притежава към онзи момент абсолютния рекорд по гледаемост. Едно от интервютата на Лили след скандала бе озаглавено:
„Кеворк мъж ли е?" Моят коментар беше: „Като знам някои от мъжете на Лили, не се съмнявам, че съм мъж."
Ето как описва събитието вестник „Труд" от 12 януари 2004 г.: „Примата на българската естрада Лили Иванова поиска снощи в ефира на „Всяка неделя" 100,000 долара от водещия Кеворк Кеворкян, за да участва в предаването му заедно с шоумена Слави Трифонов. Макар и поканена да присъства на живо в БНТ, певицата се включи чрез подвижна телевизионна станция от собствената си къща, след като се бе убедила, че Трифонов не е в студиото. Десетина минути след началото на предаването обаче Кеворкян я прекъсна, докато тя четеше предварително написан текст. „Оп, изненада - Слави е вече в студиото", сепна я водещият.
Лили реагира светкавично: „Виж - аз с тебе имам уговорка, че когато ти започнеш да задаваш въпроси и на мене, и на някой друг в твоето студио, и ме свържеш по този начин - това струва пари! В момента това струва 100,000 долара."
След това тя стана и напусна собствения си хол. Кеворк чистосърдечно попита Слави дали разполага с исканата сума. „В момента нямам $100,000. И 10,000 не бих дал", отвърна шоуменът.
По-късно си позволих да кажа следното в един разговор за „фамозния" сблъсък с Лили: „Интервюто, в което Лили се опита да си закачи етикет колко струва, далеч не е емблематично, а по-скоро забавно. Може да се каже дори, че е тъжно - не всеки ден се вижда подобно нещо: някой да си определи цената, а да се окаже, че никой не е склонен да я плати." Лили се държи така, сякаш е чилийският диктатор Пиночет на естрадата. Как може непрекъснато да воюваш с някого - като при това се успокояваш, че другите са нещастни. Да търсиш враг у всеки - това ли е лакомството на твоя живот? Лили има невероятен, направо велик инстинкт да възпроизвежда себе си. Но предполагам, че има и огромна нужда някой истински познавач или някой, който донейде е с целия си, да й каже как се движи във времето. Няма такъв.
Лили набързо претърпя няколко политически метаморфози, което при нейния извънреден талант направо е налудно. Не знам дали страстният й биограф Карбовски изобщо е наясно с това. Той се интересува от разводите, които Лили практикува с приятели и автори, неизменно разкарвайки ги с каруцарски комплименти. Но другите й метаморфози са далеч по-любопитни - защо й е било на певица с такъв талант и с такова диво упорство и стремеж към успеха да се отърква о БЗНС - верния тестикул на комунистическата партия, сетне да акостира в дома на член на Политбюро, след 1989 година да изразява симпатиите си към СДС, а накрая да припълзи при царя.
Пак хубаво, че не направиха някакъв дует заедно - воала, „Дуо Лили и Сакса"!
За Лили всеки, който не я харесва или я критикува, е „нищожество". Лили сякаш се намира в някакъв лагер - но построен от нея самата, самоизолирала се в него, скрита там от „глутницата". Последното, от което има нужда Лили, е собствената й враждебност към околните. Да гледа на тях като на свои роби е напълно излишно.
В нейния случай има и друг проблем: Лили изобщо няма желание да се види през очите на човека срещу себе си, предпочита да го накара да я гледа през собствените й очи. Как го прави това е цяло чудо, чисто физически е направо някаква виртуозна акробатика.
Веднъж споделих недоумението си, че Лили толкова екзалтирано пее една песничка за „черната овца". Разбира се, тя може да си пее, ако иска и „Вставай, страна огромная" - нейна си работа, стига накрая да не се скара и с Русия. Струваше ми се обаче някак асиметрично, ако се изразя галантно, тъкмо Лили да пее, че е черната овца - след като доста време е яла най-белия хляб - този на Политбюро, върхушката на комунистическата партия.
Но най-дразнещо е друго. Тя с лекота се обвързва с всякакви хора, а сетне, след като ги изхвърли на боклука, винаги е недоволна от тях. Някои от тях, разбира се, го заслужават без всякакво съмнение. Но и Лили очевидно няма вкус, а и усет за хората, с които се сближава по някакъв начин, или дори работи с години. Но пък все те да са виновни? Това ми си вижда невъзможно. Понякога сякаш на пияна глава допуска някои до себе си - или дори ги прибира от улицата, откъдето онези са я ругали. Може би си мисли, че по този начин ги унижава. А може и да иска да им се доказва по този начин: ти ме ругаеш, наричаш ме социалистически боклук - аз пък ще те завъртя около себе си и ще те превърна в поредния си ординарец: хем ще ми слугуваш, хем ще се видиш колко струваш.
Такъв беше случаят с Карбовски. Има една история, която е толкова забавна, че може да се разказва неведнъж. Мартин беше хвърлял една вечер вилици и ножове по Лили - не съвсем по нея, защото една плътна завеса ги деляла: него, простосмъртния, от компанията на гранд дамата в столичен ресторант. Онези слушали някакви соцпарчета, това вбесило Мартин и той започнал да хвърля прибори по завесата, която го държала настрани от елита - той ги презира, обаче и да стоиш настрани е доста дразнещо.
Е, не мина много време и не е ясно какво направи нашата Лили или някоя от преданите й врачки, но Мартин се превърна в поредния й шерп, дори написа книгата й - макар че и досега не е ясно той ли е записвал Лилините размисли, или тя се е съгласявала с неговите брожения около великата й особа. Това е типичен пример за онова свръхнапрежение, в което е поставена от десетилетия Лили, а и не само тя. Хората край нея винаги са я набутвали в някаква психологическа центрофуга - хем ненавиждаш някого, хем внезапно го заобикваш. И какво копеле се пръква от тази невъзможна връзка, направо не е по силите ни да си представим. Казвам го със симпатия към Лили - не е лесно непрекъснато да опитомяваш хора, някои от тях и тиквеници, които са враждували с теб - а накрая и да ги търпиш, когато те вече се държат с теб като влюбени глухари.
Тази изменчивост на отношенията й не само я поставя под похлупака на едно непрестанно напрежение, но обърква в пределна степен и анализаторите на героичния й живот - те все едно го гледат през запотено стъкло. Понякога драмата протича в обратен ред, но и тогава резултатът е пак същият: тя има истинска, промислена, дори интимно-приятелска връзка с някого, работят години наред заедно, създават взаимно общата си слава - а накрая се разправят като делиормански цигани. Тогава Лили тръгва по съдилищата, за да доказва, че изобщо може да различава нотите, което си е живо изпитание за една примадона, която отдавна не държи на такива дреболии - както и да го погледнеш. Съди се с този или онзи, накрая я осъждат. Опасявам се, че някой ден дори ще запорират гласа й, ако вече не са го направили. А това дори за една соцприма, по която самият Карбовски е хвърлял ножове, е прекалено.
Да се скараш с Тончо Русев или пък с Митко Щерев, великолепни композитори, истински майстори в занаята си, хора, които не само не са хвърляли ножове по теб, ами направо са те изстреляли, с всичките ти фльонги и панделки, към небесата на успеха! Да се караш по цигански с тях! Не го разбирам това.
Митко ми изглежда леко проклет, обаче е голям майстор - а и проклет започна да ми се струва едва след като взе да разхожда Лили като панаирджийска мечка по съдилищата.
Тончо пък си е кротък човек, доколкото един толкова талантлив творец може да е кротък. Е, добре, как понасяш разлъките си с тези хора, това е голямо изпитание?
И не са само тия двамата, мога да изредя още имена. Ами авторите на книгите за нея - как не се намери човек, който да е достоен за това Килманджаро на естрадата на проваления социализъм - все я описваха и все не ги харесваше, та опря до Карбовски, който пък доскоро се препитаваше с това да опикава точно същия провален соц. Това са идиотски метаморфози, които трудно могат да се издържат - поне не и от човек с физиката на полковник Лили. И какво следва от това? Лили вечно остава в мрачината, освен на уличните сплетни, още и на битките с бивши приятели, чийто брой непрестанно се увеличава. А когато хора като Тончо и Митко минават от другата страна на улицата, се случва и най-неприятното. Карбовски, дори да пуши три цигари марихуана едновременно, изобщо няма как да ти каже какво правиш и как го правиш.
