Коледа и Великден са празници, които винаги са били особено тържествено чествани навсякъде в християнския свят. В България обаче те се отбелязваха частично, защото по времето на комунистическото управление на страната Коледа и Великден на практика ги нямаше! Религията беше съществена пречка за управлението в държавата, защото комунизмът е несъвместим с религиозните вярвания, защото самият той се смята за религия. Проблемът е в това, че християнството измества фокуса, а комунизмът става вторичен белег на обществото, вместо да е първичен, какъвто е и замисълът на налагането на това управление в Родината.
Хората обаче не забравят празниците, не забравят Коледа и Великден и един от начините това да се случва са… картичките…! Много българи получават картички от чужбина, от капиталистическия свят. Те създават едно неповторимо и невероятно силно усещане за Коледа и Великден, за празник и за празничен сезон въобще.
Едно обикновено семейство от София пази спомените с картички от онези времена. За тях те не са просто писма, а състояние. Картичките, някои от които и „пеещи“ (с батерия) коледни мелодии, са
нещо нечувано в Родината
във времената на комунизма. Те бяха истинска атракция за повечето хора. „Това си беше истинско празнично чудо“, споделят Георги и Николинка от София.
Семейството получава информация за своите близки, приятели и роднини в Америка именно чрез такива картички. Те са изпълнени с текст, хората описват надеждите си, настроенията си, мненията си по дадени теми, те разказват за живота си.
Прочети още
Така се осъществява пълноценна комуникация, от една страна се изпращат поздрави, а от друга, тези поздрави са писма, които разказват. Така хората отвъд „желязната завеса“ разбират за живота на своите близки отвъд Океана, в така наречения капиталистически свят, където всичко е различно от живота на Изток, в сферата на съветското влияние и политическа власт.
В картичките си българите и близките им отвъд „желязната завеса“ споделят всичко, но най-вече
изпращат своята положителна енергия,
за да стоплят роднините си, останали в България, за празниците не само чисто физически, но и емоционално.
Така семействата се обединяват символично, за да бъдат едно цяло. Картичките от капиталистическия свят облагородяват празниците в комунистическа България. Георги и Николинка ги използват и по още един полезен и оригинален начин. Те се превръщат в украса за елхата, а по Великден – за празничната маса.
Децата пък най-много се радват на картичките. Те освен прекрасни спомени, са и играчки за тях. Музиката и светлините създават неповторимото усещане за празник, такъв, какъвто той може да бъде само там, където наистина се празнува Коледа, където християнските добродетели са ценени, приети, процъфтяват и творят благоденствие сред хората.
Така тези най-обикновени признаци на празника – картичките, сами по себе си се превръщат в
носители на така наречения празничен сезон
когато хората почиват, не са на работа, пътуват, или са в домовете си, при своите семейства, където подготвят празнични вечери, разговарят и заспиват щастливи, със споделени емоции, доволни от живота си.
Не така стоят нещата на изток от „желязната завеса“, където няма Коледа, където се работи и на Бъдни вечер, а и на 25 декември, когато нормите са най-високи, уж заради празника, а иначе – заради това, да се измести фокусът, вниманието и нагласите на хората така, че те да не мислят за религиозния празник, да не мислят за Рождеството.
Така картичките от Запада, най-общо казано, се явяват идеологически дискурс на действителността, те я отменят, макар и за малко, за да създадат едно ново усещане за празник, за духовност, за съпричастност, за истинска семейна общност, основана освен на класическите родови връзки, също и на основите на християнската цивилизация.
Украсяването на елхата, което винаги и навсякъде е било и е семейно приключение, в България във времената на комунизма беше видоизменено, прехвърлено към Нова година, Дядо Коледа беше Дядо Мраз, а снежната царица, беше някаква неопределена „Снежанка“, която кой знае защо, живееше със седем джуджета..!
Картичките от Запада променяха действителността отвътре, те връщаха Коледа и Великден на християните и на всички, които искаха да живеят нормално по време на комунизма!
