„Ди икономист"
Последното му постване във фейсбук бе може би единствената улика за желанието на Раид Джарадат за отмъщение: то показа мъртва палестинска тийнейджърка с кърпа, потънала в кръв, и посланието „Представи си, че това е сестра ти". 17-годишната Дания Иршейд бе застреляна от израелските сили за сигурност през октомври 2015 г. на входа на джамията Ибрахими (евреите я наричат Пещерата на патриарсите) в Хеброн. Полицията казва, че се е опитала да намушка израелци; според палестински свидетели тя не е била въоръжена.
На другия ден Раид, 22-годишен студент по счетоводство от град Саир, близо до Хеброн, отива до контролен пункт наблизо и намушква израелски войник във врата, преди също да бъде застрелян. По-късно 19-годишният му братовчед Ияд бе убит, хвърляйки камъни по израелски войници. Раид и Дания никога не са се срещали, но на погребението им техните бащи казаха, че децата им би трябвало да се оженят в „Рая".
Такъв е ритъмът на палестинската „интифада на намушкванията". След началото й през 2015 г. бяха извършени стотици нападения с нож и газене с кола срещу израелци. Ако насилието е намаляло, отчасти това се дължи на по-добрата готовност на Израелските сили за отбрана (ИСО) да го предотвратят. Израелските шпиони смятат, че могат да предадат уроци на западните страни, борещи се да спрат вълците единаци.
Един от тях е, че конвенционалните разузнавателни организации са предназначени да проникват в организирани терористични групи, така че да откриват предстоящи атаки от самотни радикали или малки групи. След преглед на профилите на многобройни нападатели разузнавачите от ИСО откриват, че те често действат при моментна възбуда. Рядко са свързани с войнстващи фракции и не са особено религиозни или бедни. Мнозина имат оплаквания: син, който се почувствал несправедливо ощетен, брат, лишен от наследство, или булка, бита от съпруга си, и т.н.
Понякога са тийнейджъри, тормозени в училище, които искат да им се възхищават като „мъченици" - Кларк Кент става Супермен, както се изразява един офицер. Често са толкова несръчни, че сякаш се опитват да извършат „самоубийство чрез ИСО". И подобно на тийнейджърските самоубийства има модел на повтарящи се атаки или поне тенденция тези близо до даден „мъченик" да търсят отмъщение. В Саир например 13 души загинаха от 2015 г. насам при атаки или сблъсъци с израелци.
Тези дни алгоритми на ИСО наблюдават акаунтите в социалните мрежи на млади палестинци, за да открият сигнали за ранно предупреждение. Те включват „алармиращи" понятия, като „сабята на Аллах" или „денят на сабята", асоциирани с поствания на предишни нападатели. Освен това ИСО следи дейността на роднини, приятели, съученици и колеги на неотдавнашни „мъченици".
Родителите на тези, смятани за подозрителни, могат да получат обаждане по телефона или визита от службите за сигурност „Шин бет", а имената им могат да бъдат предадени на Палестинската автономия. Телефоните им се следят, за да се разбере дали се срещат с други заподозрени или напускат квартала си, за да доближат потенциални израелски мишени. Тогава службите задържат заподозрения.
Каква част от този опит може да се приложи на Запад? Може би неголяма. Израел държи милиони палестинци в окупация. Бариерите ограничават движението. Армията може да отцепи размирни райони, да наложи вечерен час и да налага наказания като разрушаването на домове. Затова пък мюсюлманите на Запад се движат свободно като пълноценни граждани. Етническото профилиране и вездесъщото електронно следене в израелски стил нито са възможни, нито пък желани.
И все пак прибавянето на улики от социалните медии към друга информация би могло да помогне, както и ранната намеса с цел заподозрените да бъдат предпазени от възможно насилие. Това означава възможните нападатели да бъдат държани онлайн, където могат да бъдат наблюдавани.
