Тончо Краевски
Новият доклад на правосъдния департамент относно разследването на ФБР, засягащо двамата президентски кандидати през 2016 г., не разкрива много нови факти, но затова пък ни дава най-сетне възможност да подредим събитията в логическа последователност и да си обясним действията на бившия директор на службата Джеймс Коми. Ето какво се е случило:
Двете разследвания - имейлите на Клинтън и руската връзка на Тръмп - са се водили паралелно през лятото на 2016 г. Агентите и прокурорите, натоварени с разследването на Клинтън, са открили, че тя е използвала незащитен личен компютър, за да комуникира секретна информация от най-висока степен. Затова са се фокусирали най-вече върху въпроса за престъпния умисъл, твърдейки, че такъв не е имало. Това обаче означава сериозно насилване на смисъла на закона, който ясно посочва, че грубата небрежност се преследва като престъпление дори когато няма умисъл. В крайна сметка не препоръчват повдигане на обвинение.
Директорът Джеймс Коми започва да се тревожи, особено след изявленията на Барак Обама, застъпващи невинността на Клинтън, че ФБР може да понесе обвинение в политическа пристрастност. Тогава прави първата си грешка. Принципната политика на правосъдния департамент е да не дава субективни оценки публично - разследваното лице или е нарушило закона, или не е. Но Коми пробва да седне на два стола и прави прочутото си обявление, че Хилъри Клинтън е била „крайно безотговорна" (а не „небрежна", защото тази дума ще даде основание за наказателно преследване) в работата си с класифицираните мейли, но няма да й бъде повдигнато обвинение, тъй като е липсвал умисъл в действията й. Коми до последно е крил от Департамента намерението си да наруши работната етика.
На дневен ред остава разследването срещу Тръмп. С него са заети зам. помощник-директорът Питър Щрок и неговата любовница по онова време, правният експерт на ФБР Лиса Пейдж. Те разменят много пикантна кореспонденция и дори не става дума за личната им афера. На 8 август Пейдж пише: „Тръмп няма да стане президент, нали? Нали?" На което Щрок отговаря. „Не. Не, няма. Ние ще го спрем." Така излиза, че от ФБР не само тълкуват превратно закона, за да спасят от преследване Клинтън, но и агенти на много високо ниво там се водят от сериозна ненавист към Тръмп.
И ако това не изглежда достатъчно убедително, ето какво става месец по-късно. През септември на компютъра на конгресмен Антъни Уийнър (който се пада съпруг на личната асистентка на Хилъри - Хума Абедин) са открити още хиляди класифицирани имейли, кореспонденция между Клинтън и Абедин. На теория това значи разследването е отново отворено; но ФБР не докосва лаптопа на Уийнър в продължение на месец. Обяснението на Щрок е, че разследването срещу Тръмп било с приоритет. В контекста на чата с любовницата му ни става пределно ясно и как е определен този приоритет - изцяло на база политическо пристрастие. Още повече че никой ментално здрав човек не би могъл сериозно да повярва, че ФБР няма ресурсите да води и двете разследвания паралелно. В крайна сметка минават няколко седмици и от прокуратурата в Ню Йорк започват да питат защо не тече проверка по лаптопа на Уийнър. ФБР се виждат принудени да се захванат с него и тогава Джеймс Коми отново е изправен пред тежък избор.
Виждайки, че проверката няма да приключи преди изборите и напълно уверен, че Клинтън ще спечели, той решава, че ако обяви повторното отваряне на разследването след изборите, нейната легитимност ще пострада, а с нея и безпристрастната репутация на ФБР - затова решава да го обяви няколко седмици преди изборите. Никога няма да разберем колко значим е бил този удар за нея, но със сигурност е оказал немалко влияние. Водени от тежко политическо пристрастие, агентите на ФБР изнасилват закона, за да оправдаят Хилъри; после дават приоритет на едното разследване над другото, въпреки че следата при Хилъри е много по-гореща, с което забавят неизбежното разследване и се налага да го отворят в последния момент преди изборите, с което, без да искат, забиват пирон в ковчега й, докато всъщност се опитват да спасят нейната легитимност.
