За да се подготвят за мисия до Марс, четирима доброволци тръгват за зимен лагер в Уайоминг. Жестока снежна буря ги застига, когато се настаняват в лагера. Натрупалият сняг и бялата тишина ги подлагат на тотална изолация от света. Така четиримата разбират дали ще успеят да мелят брашно заедно и най-вече дали ще се справят с тежкото изпитание да си гледат лицата, без да си извадят очите, повече от година, затворени в 158 квадратни метра. И без никакви прозорци.
Техният „Марс“ е в Хюстън, на територията на космическия център „Джонсън“. Базата Mars Dune Alpha е изградена с 3D принтер, за да пресъздаде атмосферата на космически кораб, пътуващ към Червената планета. В нея командирът Рос Елдър, медикът Елън Елис, бордният инженер Джеймс Спайсър и ученият Матю Монтгомъри прекарват 378 дни.
Началото
През февруари 2024 г. НАСА обяви, че търси доброволци за едногодишен експеримент. Задачата е да живеят и работят така, както би живял екипаж на повърхността на Марс: с ограничени жизненонеобходими запаси, излизания със скафандри и съобщения от контролния център, които пристигат със закъснение.
Колкото и да е странно, за тежката мисия се отзовават близо 4000 кандидати. В крайна сметка са пресяти 20 души, от които е избрана финалната четворка. Хората, които изтърпяха тежката работа и още по-тежките условия в името на бъдещата мисия на Марс, на 31 октомври се „върнаха“ на Земята, изтощени, но все пак живи и здрави.
Сега тепърва свикват с външния свят, а двама от тях вече разказват какво е било усещането да си „астронавт“, пътуващ за Марс.

Симулацията е пълна
В Хюстън контролният център е наблизо, разказва Матю Монтгомъри в последния брой на списание Nature. По сценария на НАСА обаче едно съобщение пътува между 13 и 22 минути във всяка посока. Дори наземният екип да отговори веднага, при най-голямото закъснение минават 44 минути, преди отговорът да стигне обратно. С близките си доброволците си пишат по имейл. Телефонни разговори на живо няма.
За две седмици спират и съобщенията. НАСА имитира период, в който Слънцето се оказва между Земята и Марс и смущава радиовръзката. За тези две седмици екипажът се готви около месец. Монтгомъри разказва пред Nature как предварително уточняват с наземния екип задачите, графика и процедурите при извънредна ситуация. След прекъсването четиримата трябва да изпълнят програмата и сами да вземат решенията, за които иначе биха потърсили съвет.
Чушки под лампите и джемсешън с банджо
Монтгомъри отговаря за градината. Преди експеримента е изследвал как LED осветлението влияе върху растежа на растенията. В базата се грижи за хидропонните култури, сред които има чушки и листни зеленчуци. „В база без прозорци да се грижиш за живо растение е един от малкото начини да имаш досег с познатото от Земята“, разказва той. Пък и можеш да сложиш на трапезата нещо прясно за ядене.
Програмата включва излизания със скафандри на терен, който имитира марсианската повърхност. Екипажът събира скални проби, разпознава минерали и упражнява анализ на материал от сондажи. Междувременно някой трябва да следи колко веро е останало и дали не привършват филтрите за респираторите.

Бордният инженер Джеймс Спайсър сравнява живота в базата с този на борда на подводница заради тясното пространство и ограничените запаси, пише НАСА в публикация след края на мисията.
В интервю за подкаста Aspiring Martians, публикувано на 17 ноември, командирът на мисията Рос Елдър говори за това как четирима души с различни характери се научават да работят заедно.
Има моменти, когато е по-добре човек да отстъпи и да остави друг да поеме инициативата, казва той. Едно от най-вълнуващите неща били „космическите разходки“. „Моментът, в който отваряш люка и пристъпяш навън... Усещането е много хубаво“, казва Елдър.
През свободното си време "астронавтите" не са седели със скръстени ръце. „Бяхме си взели банджо и хармоника и си правехме джемсешъни. Аз реших да си припомня руския. Изчетохме тонове книги, написал съм огромно количество кодове, изобщо имах време да обърна внимание на професионалното си развитие. Имах си много цели, лични и професионални.“
Какво е това скука?
Скука ли? За скука не можело да става и дума. „Имахме страшно много задачи. Постоянно бяхме заети с нещо.“ Командирът Елдър споделя, че мотивацията им е била много силна. „Дори когато се сблъсквахме с предизвикателства (било то физически, когнитивни или междуличностни), ние знаехме, че го правим в името на важна цел и се стараехме да надскочим себе си.“ След излизането Елдър и останалите трима доброволци се сблъскват със сензорно претоварване: през цялото това време са отвикнали от шумовете, ярката дневна светлина и тълпите.
Поуката от мисията?
"Най-важната задача на една бъдеща мисия до Марс е хората да успеят да се сработят - смята Елдър. - Всичко друго е преодолимо – аварии, проблеми. Но не успеем ли да овладеем човешкия фактор, мисията е обречена на неуспех."
Това е втората продължителна симулация от програмата CHAPEA на НАСА. Агенцията ще използва данните, за да прецени как изолацията, ограничените запаси и забавената връзка влияят върху здравето и работата на бъдещи екипажи. За Монтгомъри част от отговора на въпроса как четиримата са издържали е още в Уайоминг. Когато вратата на базата се затваря зад тях, те вече знаят на кого могат да разчитат в буря.











