сн. Рийд Саксън, Асошиейтед Прес
Агонията на Сан Бернардино се вижда още на излизане от магистралата. Бурените са си проправили път отстрани на платното, изгорелите клони на палмите са се провесили, защото не ги подкастрят редовно, половината от търговския център "Инланд" е затворен, а паркингът около него е обречен на бавна разруха. Табелите "Продава се" и "Под наем" се редуват пред празни парцели. Центърът на града е като мъртъв. В него покрай цели улици се нижат изоставени магазин, бутици, ресторанти и кафенета, чиито мръсни витрини са покрити с хартия или с шперплат. В един от малкото отворени магазини на улица "Еф", в който се продават монети и сребърни предмети, двайсетгодишен мъж влиза с протрита раница през рамо и се опитва да продаде хармониката си. От хигиенни съображения собственикът Бъд Еймнъс отказва да я купи и младежът си тръгва с обезсърчен вид.
„Управлявани сме от мошеници и най-лошите от тях са в Калифорния", казва Еймнъс. „Строителните предприемачи раздуха цените на недвижимите имоти и
правителството ги остави да си правят каквото си искат
Сега, когато този мехур се спука, гледайте в какво състояние сме. Градът ни вече няма приходи. Това е истинска катастрофа", вайка се собственикът на магазина.
Сан Бернардино е четвъртият град в Калифорния, който обяви несъстоятелност след Валехо, Стоктън и Мамът Лейкс. Очаква се Комптън да последва примера му в близко бъдеще. И това е само началото, твърди служителка в кметството на Сан Бернардино, която си почива на празния площад пред административната сграда. После сочи към пасажа, свързващ площада с мола "Карусел". "Доскоро търговският център привличаше толкова много хора, че те трябваше да паркират колите си на километър оттук", разказва тя. Днес в огромния триетажен мол има само два отворени магазина. Градът обаче поддържа сградата в добро състояние, защото на партера се нанесе частно училище.
Признаците на фалита са навсякъде в Сан Бернардино, в който живеят 210,000 души и който е построен в подножието на Сиера Невада, планинска верига, постоянно обвита в облак смог, носещ се над долината на Лос Анджелис. Столицата на киното е на 100 километра западно от този град. Но единственият признак за географската и културната близост на двете населени места е стар афиш за концерт, дирижиран от Карло Понти-младши, синът на София Лорен, който до май беше диригент на филхармонията на Сан Бернардино. През изминалите две десетилетия
градът загуби близо 86,000 работни места
Военновъздушната база, намираща се там, затвори врати, както и заводът за стомана "Кайзер Стийл". Железопътната компания "Санта Фе" се изнесе. Подобно на други градове в страната цените на недвижимите имоти скочиха до небивали висоти през 90-те години и първото десетилетие на XXI в., за да се сринат след 2008 г. предизвиквайки катастрофална серия от запориране и конфискация на имущество.
Що се касае до приходите от ДДС, те продължават да намаляват с $10-16 милиона на година. Резултатът е, че Сан Бернардино днес има бюджетен дефицит от $45,8 млн. и няма средства, за да плати нито заплатите на чиновниците си, нито на доставчиците си, които започнаха да искат пари в брой за извършените от тях услуги.
В хазната на градчето има само $150 хил. А до края на месеца общинските власти трябва да изплатят $3,4 млн. на жители, съгласили се да им отпуснат заем, който после да бъде погасен под формата на пенсионен влог.
62-годишната общинска служителка Джери Франске казва с отчаяние в гласа: "Градът е управляван от некомпетентни хора. Кучето ми щеше да свърши по-добра работа от тях.
От 18 години се бъхтя в дирекцията по градоустройство на общината и ето докъде стигнахме." През последните три години заплатата й е намаляла с 30%. Джери мислела да работи още три години до пенсия, но сега напуснала внезапно, защото, ако беше изчакала още две седмици, тя щеше заради кризата да загуби онази част от пенсионната си вноска, изплащана от града, както и сумите за неизползван платен отпуск или за болничните.
"През дирекцията по градоустройство преминаваха астрономически суми. Поръчки за няколко милиона долара. И къде отидоха всички тези пари", пита Джери. Някои от тези средства бяха използвани за ремонта на киното в центъра, чиято нова и бляскава фасада контрастира по странен начин с изоставените сгради, които го заобикалят.
„Киното вече веднъж трябваше да затвори врати
поради липса на клиенти. Това се случи преди две години. Сега отново никой не ходи в него, така че то пак ще затвори и нашите пари ще се окажат пропилени на вятъра", оплаква се Джери.
За да дадат тласък на икономиката, шепа жители на Сан Бернардино водят кампания за откриването на международно летище по примера на летищата в Бърбанк или Онтарио. Но на таблото на входа на общината върху разлепени покани за заседания по този въпрос има поставени бележки, че те са анулирани, и това поражда съмнения дали проектът ще види някога бял свят. Собственикът на магазина за монети и сребърни предмети Бъд Еймнъс има простичко решение, но трудно за приложение. "Трябва да убедим съгражданите ни всеки един от тях да плаща по $250 месечно на града, за да запълни той бюджетния си дефицит. Но насред тази криза кой ще намери средства, за да направи подобно нещо. Може би ще е по-добре всеки да внася каквото може", допълва той. Кой обаче ще се довери на властите на един град, чийто главен прокурор току-що разкри, че неговите управници са подправили данните в 13 от 16-те последни бюджета, за да скрият размерите на дефицита от членовете на общинския съвет?
Други градове в САЩ също се оказаха в подобна безизходна финансова ситуация, изискваща спешни мерки. През 2009 г. Осби Дейвис, кмет на Валехо, град със 116,000 жители, разположен североизточно от Сан Франциско, заяви:
„Ние сме първите, които обявяваме банкрут
но много градове са зад нас и ни наблюдават. Въпрос на време е те да последват примера ни." Три години по-късно фалитите на градове в Калифорния валят един след друг. Първо Мамът Лейкс, после Сан Бернардино (а много скоро и Комптън) поискаха да бъдат поставени под защитата на член 9 от закона за фалитите (защита от кредитори). Три други града също обявиха, че са във финансова криза, за да принудят жителите си да се съгласят на увеличение на таксите върху продажбите.
И ако някои обвиняват общинските власти на тези градове в лошо управление, други посочват, че не е възможно народните избраници да са станали толкова некомпетентни
за толкова кратко време. Наистина, в продължение на повече от 50 години нито един американски град не беше обявявал несъстоятелност. Тогава защо сега има толкова фалити? Защото цените на недвижимите имоти се сринаха до опасно ниво, като лишиха общините от постъпленията от поземлените данъци.
Ситуацията буди безпокойство. В Стоктън например се наложиха драстични съкращения на полицаи и пожарникари (40% на първите и 25% на вторите), което стана причина за 50-процентно повишаване на престъпността.
Няма съмнение, че престъпниците вече потриват доволно ръце от бъдещите фалити на американски градове.
Армел Венсан,"Фигаро"*
* Армел Венсан е журналистка, която живее в Южна Калифорния. Там тя отглежда трите си деца и едновременно с това сътрудничи на свободна практика на някои от най-големите френски вестници и списания: "Фигаро", Льо Поа", "Ел", френския вариант на "Ролинг Стоун". Води и свой блог на английски и френски език. Заглавието и подзаглавието на материала е на BG VOICE. Оригиналът е на адрес: http://www.lefigaro.fr/international/2012/08/03/01003-20120803ARTFIG00533-le-combat-desespere-de-san-bernardino-ville-californienne-en-faillite.php
