Как да научим детето си да е спестовник

Април е националният месец за финансова грамотност в САЩ. За мен винаги е било ясно, че за да си разумен с парите, които имаш, трябва някой да те е научил от малък каква е стойността им и как да боравиш с тях, така че те да се превърнат в твой съюзник, а не във враг за цял живот. И къде е най-добре да получиш уроци по финансова грамотност, ако не у дома, от родителите си? Ето защо реших да дам на хората с деца (внуци) няколко полезни съвета за това как да отгледат спестовник, а не разсипник.

Деца от 3 до 6 години

Направете спестяването визуално преживяване. Може да си мислите, че разговорите за пари с тригодишно дете са безсмислени, но финансовите експерти не са съгласни. Точно обратното – колкото повече можете да им показвате неща, свързани с пари, толкова повече те ще възприемат. Ключът е да се направи спестяването визуално и много конкретно. Малчуганите могат да разберат какво е да си поставиш цел и да постигнеш напредък – стига да могат да видят как това се случва. Може да започнете, като им давате малка сума джобни пари всяка седмица в замяна на извършени услуги (почистване на детската стая, подреждане на играчките, дрехите и обувките). Подарете им спестовна касичка, която те могат да отварят и да видят, че парите им растат. След няколко месеца използвайте малка част от парите, за да си купят нещо. Друга идея е да се използва прозрачен буркан за спестяване с нарисувана линия и да кажете на детето си да запълни буркана до тази линия със собствените си пари, за да получи конкретна играчка. Още по-добре ще бъде, ако сложите снимка на желаната играчка на буркана като стимул. Всеки път, когато детето ви поставя собствените си пари в буркана, той/тя ще може да види напредъка към заветната цел. Идеята е да се свърже натрупването на пари с желаната играчка.

Даването на джобни пари

може да помогне на малчугана да се научи да управлява собствените си спестявания. Но зависи от това как и кога давате джобните. Ако дадете един долар на малко дете, а после се обърнете и си тръгнете, това само учи хлапето, че може да получава пари безвъзмездно, без да е нужно да прави нещо в замяна. Вместо това попитайте малчугана какво иска да направи с парите, които има, и му помогнете да планира колко седмици ще му отнеме да спестява, за да може да си купи това, което иска. Наличието на джобни пари може да научи детето да взема самостоятелни решения и да започне да чувства някаква финансова отговорност.

Деца от 7 до 10 години

Помогнете им да се научат чрез опити и грешки. Около тази възраст хлапетата започват да разбират това, което парите могат да купят, и научават за стойността на монетите и банкнотите. Но те все още могат да се възползват от визуални средства, за да им помогнете да спестяват. Не е лоша идея да продължавате да се придържате към метода „бурканбанк“, но увеличете броя на бурканите – един за всекидневни разходи, друг за някоя голяма бъдеща покупка, трети – за колеж. Използването на тези различни буркани продължава да насърчава поставянето на цели и започва да въвежда идеята, че има различни неща, които децата могат да правят с парите си. Нещо повече, тъй като малчуганите започват да се учат, че нещата струват нещо, това е добър момент да се въведе идеята,,нуждая се от достатъчно пари „ и да се научи хлапето да чака, докато ги събере. Вземете детето си при пазаруване и поговорете с него за това как вие не разполагате с достатъчно пари, за да закупите даден продукт, но ако малчуганът желае толкова много да притежава даденото нещо, той би бил в състояние да го закупи, ако спести повече пари. Децата се учат чрез моделиране, т.е. те правят това, което

виждат от техните родители

така че ако синът/дъщеря ви наблюдава как вие отлагате закупуването на даден продукт, докато не спестите достатъчно пари, хлапето ще получи ясно съобщение от вас. Също така тази е възрастта, когато можете да правите компромиси. Оставете детето да изпита теорията за достатъчните пари на собствен гръб. Ако малчуганите си изберат нещо специално, което не могат да си позволят в момента, обяснете им, че след три седмици например, ако спестят всичките си джобни пари, ще могат да си го купят. Ако хлапетата предпочетат да си купят нещо по-евтино сега, вместо да почакат да получат по-голяма награда в бъдещето, оставете ги да направят както са си намислили. Това може да бъде ценен урок за финансови компромиси по-нататък в живота им: ако харчите сега, вместо да спестявате, няма да получите това, което наистина желаете, по-късно.