Сн. „Правда“
Павел Попов
Историята е отвратителна, а ако сменим гледната точка - може би и смешна. Над село Горни Воден преди сто години имало манастир. Там над земята останала черквата „Света Параскева" от ХІV век (реставрирана и ремонтирана с парите и усърдието на архитектите) и била построена през 80-те години на миналия век „творческа база" - хотел от конгресен тип (с ресторант, бар и дискотека) плюс няколко работни ателиета; изцяло построен от и с парите на Съюза на архитектите в България (САБ) и предназначен за негово ползване. За целта арх. Георги Стоилов, председател на САБ тогава, се договорил с Пловдивската митрополия в лицето на митрополит Варлаам да построи „на нейна земя" въпросната сграда, която да ползва безвъзмездно и безсрочно. Не вярвам да е бил упражнен натиск Църквата да „предостави за ползване" нещо, което не съществува (и както се разбра напоследък - не е и нейно). Беше прието (поне всички така мислехме), че теренът от около 6 декара е на Българската православна църква (БПЦ), реставрираната от архитектите черква остава на БПЦ, новите сгради на стойност $7 млн. са на САБ. Това до миналата година никой съд не оспорваше. Оспори го Пловдивският митрополит Николай. След двадесет години на мирно съвместно съществуване БПЦ реши, че може да получи САБ-ската собственост на основание... че я иска. Пловдивският съд на първа инстанция постанови, че това може да стане, ако БПЦ заплати на САБ стойността на творческата база. Това изглеждаше разумно и почтено решение, но БПЦ обжалва и последно през август 2014 г. Пловдивският съд в лицето на окръжен съдия Мариета Бедросян реши БПЦ да вземе имота на САБ без компенсация. Във връзка с тази присъда издаде изпълнителен лист от 13.08.2014 г., с който Пловдивската митрополия да влезе във владение на придобития имот. На 11 септември м.г. митрополията влезе.
Митрополит Николай организира грандиозен цирк. Икона се разплака с радостни сълзи (за което докладваха всички медии), литийно шествие обиколи „манастира" със светите мощи, налични в Пловдивска област, хиляди (според медиите) християни от близо и далеч се стекоха с автобуси на всенароден празник - справедливостта (както я разбира православният клир) тържествува. На другия ден тук-там излезе оскъдно опровержение, че „сълзите на иконата" са лак, но така или иначе празникът си е празник. Свят празник.
По друг тържествен повод сегашният български патриарх и бившият български цар (и републикански министър-председател) посетиха „манастира", декларирайки височайша подкрепа на богоугодното дело. Три дни преди последното заседание на Върховния касационен съд (ВКС) (11.02.2015 г.) дядо Николай изпрати до подчинените си енории и техните пасоми вдъхновена инструкция за тридневен строг пост и молитви, щото ВКС да вземе благоприятно за Църквата решение. В Божиите работи няма понятие като извънсъдебен натиск. Митрополитът заяви в прав текст: „Молете се, братя и сестри, да откраднем благополучно и окончателно"... Месец по-късно ВКС постанови пожеланото от митрополит Николай определение. Камбаните на „манастира" за пореден път тържествено биха.
Това е накратко историята - за някого трагика, за другиго смях, за трети слава и чест. Преди близо сто и петдесет години Ботев написал и публикувал, че на „православните скотове" не бива да се вярва. Това важно послание издигнатите интелектуалци пренебрегнаха... многократно. Атеистична България от незапомнени времена се глези и умилква на Църквата. За благодарност Църквата... донася на властта преди всичко собствените си мерзости. След „промените" кокетирането продължи, комунистите взеха показно да се черкуват, гангстерите осветиха бърлогите си, номенклатурата се побратими с клира. Архитектите от своя страна направиха стотици безплатни проекти за черкви, параклиси и ремонти в манастирите и пожелаха това да се знае, въпреки че няма данни Колю Фичето и Уста Генчо да са работили черкви безплатно. Съюзът на архитектите рекламираше „подаръците" като добро и патриотично дело. Е, сега знаем за кого са работили - резултатът е налице.
Творческият комплекс официално се нарича „Манастир Св. св. Кирик и Юлита". Какъв манастир, каква обител - там манастир няма отпреди 100 години, а преди 35 и останки от манастирски сгради нямаше. Имаше кално свлачище. Фашистите използвали „манастира" за концлагер, комунистите - за лудница, частните стопани - за кошара. Във връзка със строителството на творческия комплекс обаче новият стоманобетон беше официално наречен от самите архитекти реставрация (на руините от плет и кал). От какъв зор? Архитектите прекрасно знаят какво значи (и как трябва да изглежда) реставрация.
Специално за базата „Св. Кирик" идеята беше тя да се ползва не само за отдих, но и за просвета, пропаганда и агитация, конгреси, международни срещи, културен туризъм. Само че за целта е нужно САБ да инвестира ежегодно много повече, отколкото може да получава от „манастира" дори чисто теоретически. Последният (частичен и недостатъчен) ремонт на „Кирика" година преди да го откраднат поповете, беше за 300,000 лева. Там не става дума за търговско предприятие, а за точно обратното - за култура. „Базата" иска скъпа издръжка. Ако я няма, се скапва, а обеднелият съюз не може да си я позволи. Както не може и Църквата с официалния доход, на който разчита, ако говорим истината... Но Църквата за разлика от САБ може да я изтъргува, а САБ не може. Защото САБ е колективна организация, където такова решение се гласува с квалифицирано мнозинство, а в Църквата командва дядо Николай...
Лицемерието се наказва - рано или късно. В лицемерието архитектите не бяха сами - лекарите нарекоха де що има болница на светици и княгини. Елитни гимназии вдигнаха в дворовете си параклиси - да има де да се помолят дечицата за висок успех в науките. В двора на Националното радио на светската Република цъфна параклис (никога не се видя отворен). Как така хора, чието професионално светско образование и вековен опит ги правят, ако не заклети атеисти, поне откровени агностици, играят от десетилетия срамната игра на раболепие пред Църквата? Аз уважавам дълбоко вярващите хора - познавам такива. Отдавна мисля, че за общението с Него посредници не са необходими! Камо ли тези от българския православен клир! Да, църковната архитектура е огромна културна ценност - тя трябва да се пази, уважава и поддържа. Именно нея поповете съсипват с некомпетентни намеси и първенството пак се държи от същия този митрополит Николай Пловдивски.
Върховният касационен съд беше в трудно положение. Съвсем наскоро по много сходен казус се произнесе по начин, обратен на желания от Църквата. Теренът на „Шипка" 6 в София беше на университета, сградата - на Съюза на художниците. Съдът присъди и терена, и сградата на художниците. САБ също е в трудно положение, но поне ще извлече поуки - малцина ще работят и занапред безплатно за поповете. Ако не бяхме лъгали, че творческата ни база е реставрация, ако не бяхме я нарекли манастир, ако не се бяхме глезили - Санто Кирико, ала-бала, по-трудно щеше да ни стигне благодарността на поповете. Щяхме да имаме модерна сграда - по-красива, по-евтина, по-трайна и по-удобна от имитацията... другаде. Нямаше да има шанс расата да „си върнат собствеността", а българският съд да им я подари в резултат на безогледна нагла лъжа, придружена с безпрецедентно охулване на цялата благородна професия. Медиите - другите естествени иконоборци - в случая играха мръсно. В подкрепа на митрополитската интрига, злорадо спрямо архитектите, срещу истината...
Митрополит Николай нанесе на Църквата рани, които трудно могат да зараснат. Той създаде такъв образец на „нестяжателство", за какъвто малцина биха се сетили. И препотвърди народното убеждение, че БПЦ е филиал на ДС - преди и досега. Ако зад „духовниците" не стояха онези „с хладни ръце и горещи сърца", щеше ли български съд да се държи чак толкова безобразно? Съдът „реституира" на Църквата най-ценната, най-неоспоримата държавна сграда - „Св. Александър Невски". Същото направи с „горите на Царя" години по-рано. Въпреки че черквите в България са повече от свещениците, манастирите - от монасите, атеистите - от въцърковените, БПЦ напира за задължително религиозно обучение в гимназиите - на разноски на светската държава естествено. Най-естествено е имамите да я последват. Дори слепите видяха, че най-близкият кръг на клира са мутрите - и едните, и другите синове на ДС. Мутренското поведение е очевадно дори за най-верните последователи на „дядо" Николай. Защо Църквата не го низвергна, като гледа какви ги върши? Защото „митрите" са синджир марка - ако бутнеш едного, ще повлече останалите. Но последната кражба може да има добра страна - осъзнаването на архитектите, лекарите, журналистите в духа на завещаното от Ботев и Левски. Полза, много по-голяма от цената на един „манастир".
