Уникален природен феномен на над 50 милиона години е напът да бъде унищожен по варварски начин. Феноменът „Побитите камъни“ е успял да издържи милиони години и да устои на времето, но едва ли ще успее да преживее държавно-чиновническата немарливост, съчетана с някои традиционни черти на българската народопсихология.
Ако български или – не дай Боже, - западен турист се отправи към феномена, ще съжали, че изобщо е тръгнал натам.
Пътят, който е над 40 годишен, не е виждал асфалт от много години. Буйната растителност, неокосявана с години
почти го е погълнала
Местността около феномена е превърната в сметище, като желаещите да платят по 5 лв. за вход към природното чудо, ще срещнат по пътя си множество стари непотребни гуми, стари тоалетни чинии, фотьойли и цели изхвърлени холни гарнитури, и какви ли не боклуци от бита.
Местността около „Побитите камъни“ е превърната в нелегално стрелбище, на което младежи се упражняват да стрелят, без да се вълнуват от туристите.
В западната част на природния феномен пък има огромен насип от инертни материали, въпреки че местността е първата, обявена за защитена от държавата още през 1938 г.
Побитите камъни” са били известни като
сакрално място от дълбока древност
но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за природна забележителност през 23.08.2002 г..
От милиони години природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики.
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряване на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др.
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфския обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.)
Какво представляват „Побитите камъни“
Цялата местност Побити камъни се състои от 14 групи каменни колони. Те са разпръснати по западната част на Варнeнското плато между град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново на площ от близо 50 квадратни километра. По – голямата част остава непознати за туристите. До някои може да се стигне само с насоките на местните.
Една от най – внушителните групи е тази край Белослав. Табели и упътвания за достигане до нея няма. Познатата на туристите група е с ясна локация, но пък на място липсват информационни табла, които да разказват повече на посетители за това, което виждат. Туристите дошли до обекта ще знаят какво гледат единствено, ако изслушат беседата на човека, който стои на входа на обекта. Той разказва за теориите за произхода на камъните, както и дава насоки кои са най – интересните от тях и как могат да бъдат открити.
На практика към момента предмет на организиран туризъм са по – млако от 10% от територията на цялата защитена местност „Побити камъни“. Някои учени и изследователи смята, че най – интересните обекти могат да се видят именно извън познатата туристическа част. За да станат по – лесно достъпни, могат да се направят екопътеки помежду им, така че посетителите да се придвижват лесно по предварително изготвен маршрут из цялата мрежа от групи камъни.
Как стават известни на света
Светът научава за първи път за Побитите камъни благодарение на руснак и англичанин, посетили страната ни. През 1828 година руският учен Виктор Тепляков по време на руско-турската война прави обход с малка военна част в околностите на Варна и Шумен. Така попада случайно на мястото с природния феномен. След това в "Писма от България" до брат му, описва натрупваните впечатления. В част от писмата описва Побитите камъни и изказва предположение, че са останки от човешка дейност. Кореспонденцията събира в книга, която е публикувана в Москва през 1833 година. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. Описанието му на Побити камъни е публикувано като приложение към „Одески вестник“, но попада на страниците и на други европейски издания.
Прочети още
По разказите на Тепляков по време на Кримската война английски военни части идват на Побитите камъни. Офицерът Фредерик Хамилтън реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог. Така се появява нова теза, че камъните не са дело на човек, а на природата. Това потвърждава и вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат.
„Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.”, казва Спрат.
По същото време майор Хенри Бънбъри пише на своя баща писмо, което после е публикувано в научно археологическо издание през 1859 година. Ето част от текста:
“... На около две мили навътре попаднах на пясъчна равнина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих някои много любопитни останки от далечна епоха, във вид на стари необработени колони с кръгла форма и изменящи се много по размер и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче никъде не успях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър около 9 или 10 фута и височина между 12 и 15 фута, като се състоят от една, две или три големи варовикови канари, разположени една над друга. Някои от тях са издълбани в горната част, а други са масивни. Няма следи от капители или други орнаменти и изглеждат повече като друидски останки, отколкото като дело на гърци или друг цивилизован народ."
Природният феномен описва и Константин Иречек в книгата „Пътувания по България”, издадена в края на 19 век.
