България трябва да е страховита нация, щом на другия край на Европа Холандия бие тревога: ,,Българите идат!" Надигнала се е емигрантска вълна от брега на Черно море, която ще стигне до Атлантика. Холандският заместник министър-председател Лодeвейк Асхер, министър на социалната политика и труда, предупреди през август, че миграцията от България е заплаха за неговата страна и употреби израза ,,оранжев код", който властите в Ниската земя (Нидерландия) използват, когато има риск да бъде залята от морските вълни.
От четири години е така, като разликата е, че българската заплаха се раздухва все по-официално и на все по-високо равнище. Първоначално кампанията започна предпазливо в Холандия през лятото на 2009 г., след това се пренесе във Франция през лятото на 2010 г. заради ромите, последваха Германия, Дания, Швейцария, Австрия, Норвегия, Швеция, Финландия и стигна почти до истерия във Великобритания с наближаването на 2014 г., когато трябва да отпаднат последните формални ограничения за работа на българите в ЕС.
Когато вицепремиер на европейска държава бие тревога срещу друга държава публично, може да се очаква отговор на същото равнище. Но по-добре не се надявайте някой от българските институции да се обади на висок глас. Ако изобщо има реакция, ще мине дискретно по дипломатическите канали. България възприе
тактиката на националното снишаване
сякаш разчита, че накрая ще я оставят на мира, като видят колко е жалка. Между сменящите се правителства в държавата се наблюдава приемственост, каквато иначе рядко се случва по други въпроси.
На страната ни се отрежда ролята на европейско плашило за вътрешна и международна употреба, а в нейните управленски среди периодично се самоуспокояват: ,,Не им обръщайте внимание, там така си приказват срещу нас само заради поредните избори. По този начин дават отговор на крайната десница, за да не се качи на власт и да стане по-лошо." Само че от избори на избори в различни държави България получава дежурна роля заедно с Румъния като черна овца, която трябва периодично да се пъди, за да не разваля образа на стадото. Идеята как да бъде държана по-надалеч напоследък получи развитие в Германия с предложението да й се отнемат част от еврофондовете и да се дадат на германските общини, които интегрират нейните бедни емигранти (главно роми). Въпреки че Еврокомисията реагира остро, самата поява на такива идеи показва, че в ЕС зрее нагласа България да бъде поставена в изолатор за гладолечение. Първата стъпка бе отказът да бъде допусната в Шенгенската зона въпреки изпълнението на нейните критерии. Следващата ще бъде изтикването й в периферията на ЕС чрез ограничаване на достъпа й до ползите, които произтичат от засилената европейска интеграция в една или друга сфера.
На какво се дължи това унизително поведение, когато ясно се вижда, че няма полза от гузно мълчание?
Дължи се на думата "гузно"
Властите знаят, че отдавна са изчерпали търпението на своите европейски партньори, очаквали, че за три години ще изпълнят обещанията си, заради които държавата бе допусната в ЕС през 2007 г., а не по-късно, както предлагаха някои. Щом напредна третата година на членството и се видя, че нищо не помръдва, се появиха подозрения, че държавата се е промъкнала в ЕС с лъжа. Точно тогава Холандия предложи да се използва шенгенският механизъм за натиск, защото в края на 2009 г. изтичаше срокът за възможно задействане на предпазни клаузи при неспазване на ангажиментите. А те се свеждаха до нещо пределно ясно - да бъдат разбити най-големите (трибуквени) престъпни групировки и босовете им да влязат в затвора, както и да им бъдат пратени за компания най-корумпираните висши политици. Еврокомисията, която играеше ролята на гарант на обещанията на България, защото убеди колебаещите се страни (като Германия), че ще приложи небивал механизъм за контрол, от който няма мърдане, се оказа в безпомощно положение. Чиновниците в Брюксел отчаяно чакат да започнат да попълват в отчетите си по Механизма за сътрудничество и проверка имената на осъдени представители на българската клептокрация, които формират до голяма степен образа на държавата. Има да чакат. Те и затова напоследък разредиха годишните си доклади на година и половина, за да не изпадат в неудобство толкова често.
Както обикновено, когато се ритат атовете, го отнасят магаретата. Българските емигранти трябва да са наясно, че
плащат две сметки
- първо, за това, че са бедни; второ, че идват от държава без авторитет. И двете сметки са им написани от родните власти, но първата е джиросана на чуждите приемащи държави, където се засилват страховете, че ще виснат като бреме на техните социални системи. Особено показателни са антибългарските настроения във Великобритания, където няма толкова видим проблем като във Франция и Германия с български роми, чиито навици да разчитат на помощи от държавата са добре известни и в България. На 6 март 2013 г. българският посланик в Лондон Константин Димитров бе поканен пред парламентарна работна група да обясни колко са българите във Великобритания и с какво се занимават. Неговата информация бе включена в излезлия през май доклад, наречен ,,Изследване на свободното движение и имиграцията в ЕС: вдигане на преходния контрол за България и Румъния". Правят впечатление следните факти: ,,във Великобритания живеят 53,000 българи - 0.1% от трудовия пазар в страната - и те са главно във възрастовата група 25-34 години, без деца." Очевидно това са активни здрави млади хора, които няма как да се превърнат в бреме нито на здравната, нито на пенсионната система, както и не са претенденти за детски помощи. И най-важното - работят. Дори официалните числа да са два пъти по-малки от действителните, пак не е възможно българското присъствие да е толкова страшно за богатата 63-милионна държава, че да служи за мрачни прокоби в авторитетни издания.
В други държави като Франция и Германия, където ромите действително дразнят местното население с лошите си хигиенни навици и липсата на трудови умения, раздухването на българската (и румънската) заплаха се дължи главно на
неудобството да се назовават нещата с истински имена
Споменът от войната не позволява да се хвърлят обвинения върху малцинствена етническа група и да се приписва вина на цялото мнозинство - затова, когато искат да кажат български и румънски роми, те използват определението българи и румънци. Така всички граждани на двете държави стават нарицателно за нещо крайно нежелано в ЕС.
Както всяко плашило и българското е сламено, не представлява истинска заплаха. То може да бъде възприемано и от карикатурната му страна като парцаливо чучело. Защото в момента България е карикатура на европейска държава и никой от партньорите й в ЕС не би желал да прилича на нея. Тя е на дъното на всички класации и ще продължи да се окопава там, докато слага над европейските ценности богатствата на своята крадлива върхушка, която няма да жертва, ако ще и целият народ да се пресели в по-порядъчни държави.
Ако Евросъюзът желае да промени положението, няма смисъл да подклажда омраза към българите. Те са жертва, а не причина за проблемите. Просто трябва да излезе от политическите си клишета и да започне да сочи виновниците, които дори не се крият. Разделението в България не е на "ляво" и "дясно", каквато е традицията в други държави, а на крадци и окрадени. Затова подкрепата за едни или други правителства според принципа на партийната солидарност в политическите семейства тук само нанася вреда. Колкото Бойко Борисов заслужаваше подкрепа от Ангела Меркел като християндемократ, толкова и Сергей Станишев подхожда за партньор на Франсоа Оланд като социалист. След като Делян Пеевски, който взриви гнева на България, бе доверено лице и на двамата, европейските лидери трябва да се замислят дали могат да имат някаква близост с такива политици.
Светослав Терзиев
