Едно от основните обвинение срещу бившия комунистически управник на България Тодор Живков беше това, че е искал да направи страната ни една от съветските републики и по този начин е нарушил конституцията по отношение на националния суверенитет.
Оказва се обаче, че това не е единственият опит на Живков, има и други. А още по-интересно е, че много преди комунизмът да завладее Родината ни, една друга историческа личност също е опитала да ограничи суверенитета ни. Кой с какви мотиви е действал, дали е бил прав или не, това ще остане на оценката на всеки човек, който чете и мисли - за нас е важно да представим фактите от чисто историческа гледна точка, а изводите ще оставим на времето, което нерядко забавя, но никога не забравя.
Отчаян от резултатите от двете национални катастрофи, които България преживява, както и от резултатите от Първата световна война, Григор Начович предлага още през 1918 г. страната ни да стане част от САЩ, като отделен нов щат. На 24 декември 1918 г. българският политик
пише писмо до Доминик Мърфи
генерален консул на САЩ в България.
Разработени са шест основни точки. Присъединяването ни към САЩ има срок от 50 г. и трябва да получи санкцията на държавите - победителки в Първата световна война. Предвижда се също така след изтичането на този срок от 50 г., при изрично съгласие от страна на България, но и на САЩ, страната ни да може да остане част от импровизираната федерация.
Предвижда се България да има своя конституция, законодателни органи, администрация и армия. Последните две обаче трябва да са под контрола на съюзниците - победители във войната, и е предвидено без съгласието и подкрепата на САЩ България да няма право да обявява война.
Прочети още
по-скоро вик на отчаяние
и опит на Григор Начович да защити страната ни от набезите на съседите – Сърбия, Гърция и Румъния, които са победители от войната и имат териториални претенции към нас, въпреки опитите на американския президент Удроу Уилсън да ограничи попълзновенията на победителите спрямо победените със запазването на етническия характер на преразпределените като териториални репарации земи след войната.
Прочети още
Предложения за вливане в СССР
Вторият известен на историците опит за ограничаване на националния ни суверенитет е при управлението на Тодор Живков. По време на посещение в Москва през август 1962 г. той излага пред съветския лидер Никита Хрушчов идеята си. Мотивите му са свързани с отпора спрямо индивидуалистичните отклонения от комунистическия път на страни като Китай на Мао, Албания на Енвер Ходжа и Румъния на Чаушеску (от 1965 г.).
В София е свикан пленум на ръководството на комунистическата партия
на 4 декември 1963 г. и се решава България да поеме курс към пълен отказ от суверенитет и сливане със СССР, както и въвеждане на задължително изучаване и владеене на руски език. Хрушчов обаче се усъмнява, че Живков иска да го преметне и да седне на руската трапеза, и отлага решението. След едно евентуално сливане Москва трябва да поеме изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия заради загубата ни във Втората световна война, когато въпреки че обявяваме война на Германия, не ни е признат статут на съвоюваща страна на страна на антихитлеристката коалиция. През октомври 1964 г. Хрушчов е свален от власт и така опитът на Живков да присъедини България към СССР остава неуспешен, но той не се отказва. Опитите му продължават още близо 15 години! По време на среща с новия съветски лидер Леонид Брежнев, на форум на източноевропейските лидери от съветската зона в Крим през август 1978 г., Живков открито настоява България да бъде третирана като най-обикновена съветска република! Оригиналите на тези документи се съхраняват в Държавна агенция „Архиви“ и са достъпни за справка за онези, които се съмняват във фактите.
